Феновете на състезанията с колесници в Рим са много по-жестоки от днешните футболни агитки

Любителите на спорта днес, и особено футболните фенове, се отнасят към любимия си спорт почти като към религия. Звездите имат статута на герои, а съперничеството между отбори може да доведе до насилие. Това хулиганство и изключителна отдаденост обаче изобщо не е ново явление – всъщност състезанията с колесници по римско време провокират много, много по-екстремни действия от своите последователи.

Трудно е да си представим колко централно място заемат състезанията с колесници в Римската империя. Те са много повече от забавно зрелище  – те са в самите основи на Рим. Въпреки че спортът всъщност е откраднат от гърците и етруските, легендата гласи, че Ромул, един от основателите на Рим, използва състезания с колесници, за да забавлява местното племе сабинци. Те толкова се увличат по състезанието, че не забелязват как Ромул и хората му крадат жените им, които след това стават първите римски съпруги.

Състезанията привличат всички в столицата. Богатите седят на високите седалки на сянка от суровото слънце, императорът има свои собствени места и дори бедните, ако нямат работа, могат да дойдат да гледат безплатно. Стадионът, известен като „цирк“, е почти единственото място в Рим, където хора от всяка прослойка на обществото се събират заедно. Това обаче далеч не е мирно събитие – състезанията с колесници са един от най-опасните спортове на всички времена.

Почти всички състезатели са роби и ако спечелят, получават малко пари, а ако спечелят достатъчно пъти, могат да откупят и свободата си. Поради високата смъртност, състезателите се прочуват дори само като оцелеят повече пъти. За разлика от гърците, римляните завързват юздите около китките си и затова носят нож – за да могат, ако колесница се блъсне, просто да се пуснат и докато се влачат зад нея, да ги срежат. Но вероятността наистина да могат да използват ножа е ниска, защото другите отбори веднага нападат паднал състезател. Един от най-известните ездачи е Скорпус, който успява да спечели поне 2000 състезания, преди да бъде убит на зрялата възраст 27 години.

Най-известният от всички обаче е Гай Апулей Диокъл, който печели повече от четвърт от 4257-те състезания, в които участва. Когато се пенсионира на 42 години, той има печалби, еквивалентни на 15 милиарда долара днес, което го прави най-добре платеният спортист за всички времена.

Гай Апулей Диокъл

Освен че има индивидуални звезди, има и четири основни отбора, кръстени на цветовете, които носят – Червените, Белите, Сините и Зелените. И лоялността към тези отбори принизява жестоко тази към днешните футболни клубове. Феновете всъщност са активно насърчавани да саботират противниковите отбори като хвърлят оловни топки с пирони по състезателите. По принцип, на състезания с колесници се случва всичко и се очакват сблъсъци между поддръжници на противникови отбори. Има дори организирани боеве далеч от стадиона, в точно определено време и място, така че феновете наистина да могат да се сбият пълноценно.

Съперничеството между Зелените и Сините е особено ожесточено и в крайна сметка те се превръщат в двата най-изявени отбора.

Тази привързаност и лоялност е нещо повече от просто забавление. Тъй като циркът е един от редките случаи, когато императорът се показва пред обществеността, спортът придобива и политически характер. Зрителите използват този рядък шанс да изкрещят мнението си относно политиките на императора, опитвайки се да му повлияят. Едно състезание е много добър начин да се прецени обществената привързаност към даден политик или липсата на такава към императора.

Идеята състезанията да се използват с политическа цел продължава да нараства през византийския период. Привързаността към отбора става изключително важна и носенето на съответните му цветове е част от византийското облекло. Самият император е длъжен да подкрепя или сините, или зелените и това може да има огромни последици в зависимост от резултата от дадено състезанието. Подкрепата към отбор е по-голяма от подкрепата към определени звезди, тъй като отборите могат да сменят състезатели, подобно на съвременните футболини отбори, но феновете ще останат верни на избрания от тях цвят. А спортистите, обикновено млади мъже, се представят с пищни прически, брада на лицето и дрехи, които много отчетливо ги свързват с отбора им. Отборите не само представят своите спортни умения, но и конкретни политически и религиозни възгледи.

Юстиниан I

Цялото това насилие и напрежение достигна връхната си точка по време на управлението на Юстиниан I. Дори императорските гвардейци не успяват да поддържат реда на състезания и след една особено жестока битка, фенове както на зелените, така и на сините, са арестувани за убийство. Въпреки че трябва да бъдат обесени, двама от мъжете, син и зелен, успяват да избягат и търсят убежище в църква. Разгневена тълпа, състояща се както от зелени, така и от сини, заобиколи църквата. Юстиниан, който в този момент точно е зает с опити да сключи мир с персите и иска да избегне всякакви конфликти в собствения си дом, за да облекчи ситуацията, обявява, че ще има допълнителна надпревара с колесници и вместо да бъдат убити, двамата мъже ще бъдат заключени в затвор. Публиката обаче не е доволна – те искат другарите им да бъдат освободени.

В деня на състезанието напрежението е огромно. А хиподрумът, за съжаление на Юстиниан, е точно до двореца му. Въпреки че феновете започват с  подкрепа към отборите си, скандиранията „Зелени!“ и „Сини!“ изведнъж се превръщат в скандирания „Ника!“, което означава „Победа!“ За първи път двата съперничещи отбора са обединени срещу общ враг – императорът. Подивелите мъже нападат двореца и го държат в обсада през следващите 5 дни с императора заклещен вътре. През това време избухват пожари безконтролно и унищожават по-голямата част от града.

Няколко от сенаторите виждат анархията като идеалния шанс да свалят Юстиниан и да вземат властта за себе си. Бунтовниците вече са в позиция да изискват от императора и искат Юстиниан да намали новите данъци и да уволни човека, отговорен за събирането на данъци. Те дори обявяват нов император – Ипатий. Юстиниан вижда, че нещата не вървят никак добре и е готов да бяга, но съпругата му Теодора вижда нещата по различен начин. Като изключително горда жена, тя заявява, че никога няма да живее ден, в който да не я наричат ​​императрица. Въпреки че Юстиниан наистина има път за бягство през морето, той слуша жена си и остана в града.

Той все още има един коз – привърженик е на Сините и като такъв измисля умен начин да насъска двете фракции една срещу друга. Той изпраща евнуха Нарсес в щаба на бунтовниците на Хиподрума с голяма торба злато. Нарсес отива първо при сините и им напомня за подкрепата на императора и също така небрежно ги информира, че новият император, Ипатий, е зелен. Разбира се, златото също е много убедително. По средата на коронясването на новия император, сините напускат Хиподрума. Зелените са напълно шокирани и нямат никакъв шанс да се защитят, когато императорските войски нахлуват и убиха всеки – около 30 000 бунтовници.