Защо кучетата и котките ни носят мъртви животни

Много е вероятно, ако живеем с котка или куче, те да са ни донасяли някакви животни или най-общо казано „улов“. Но как да го разбираме – това сега подарък ли е, искат да ни се похвалят ли или пък се случва нещо друго?

Подарък ли е?

Първото нещо, което трябва да обмислим, е дали нашият домашен любимец всъщност ни носи мъртвото животно, или ние просто сме в пространството, където е решил да го остави.

Като хора, ние сме склонни да се поставяме в центъра на всяка история (фантастичният термин, които описва този начин на мислене е „антропоцентризъм“).

Но понякога не става въпрос за нас!

Може би кучето ни е планирало да хапне уловеното врабче на удобното си, безопасно легло, което обаче случайно е близо до мястото, където сме ние.

От друга страна пък може би котка ни е влязла в стаята, наистина парадирайки с находката, която ни носи. За да познаем, че е така, трябва да знаем, че това включва шумно да заявят, че са спечелили своята версия на джакпот като ходят към нас, поддържат зрителен контакт и издават отличителен звък (повечето котешки мяукания са предназначени да привлекат вниманието ви).

Ако случаят е такъв, тогава – да, те вероятно умишлено споделят мъртвото животно с нас.

Но защо правят така?

Афала

Разбиране мотивите на животните

Най-напред – сами ли са убили животното?

В световен мащаб знаем, че хората ценят дивата природа както в градските, така и в селските райони. Но същевременно нашите домашни любимци убиват огромен брой диви животни. В Австралия, например, котките привличат внимание с това поведение до степен, че се налага въвеждането на различни политики и законодателни промени, за да се намали тяхното въздействие върху местната дива природа.

Или ни носят нещо, което вече е мъртво?

В някои ситуации животните ни може просто да са извадили късмет и да са намерили плячка, която вече е мъртва. Какво да правим с тези предложения?

През 2015 г. биолозите от Куинсленд описват редица диви афали, които изглежда „подаряват“ уловена от дивата природа риба (обикновено вече мъртва) или главоноги (като калмари и октоподи) на хората, които ги хранят с риба като част от програма за регулярано хранене в Тангалума, Австралия. Изследователите смятат, че тези подаръци са в съответствие с поведението на игра и споделяне на плячка, наблюдавано при делфини, китове и много други бозайници, които от дълго време са смятани за по-интелигентни от останалите животни.

В крайна сметка, в контекста на тези делфини, както и на нашите собствени животински спътници, можем да гледаме на това споделяне като израз на специфичната връзка между животното и човека. В някои случаи, когато то се случва редовно (а понякога, дори да е рядко), можем да го опишем като част от културата на животните – както правят биолозите в случая с делфините в своята научна статия.

Какво трябва да правим, когато ни поднесат плячката?

Ако някога се окажем в сиутуацията, в която нашето животно ни донесе улов, има няколко неща, които трябва да запомним.

Редовното обезпаразитяване ще гарантира, че няма да се случи нещо лошо. Акарите, отговорни за крастата, въшките и червеите, могат да се разпространят лесно между мъртвите диви животни, домашните любимци и хората. Можем да говорим с нашия ветеринарен лекар, ако не сме сигурни какво да правим, за да не се зарази с паразити четириногия ни приятел. Възпирането на котките и кучетата да ловуват е наистина важна част от грижата за благосъстоянието на всички. Ако знаем, че животното ни убива диви животни, трябва да предприемем действия, за да го предотвратим. Ефективните мерки могат да включват ограничаване кога и къде излизаме с него на открито, закачане на звънче на каишката му, държане на повод, когато са навън, и пренасочване на енергията им чрез редовни разходки, игра и забавни тренировъчни дейности. Отглеждането на котки в у дома също може да ограничи разпространението на болести сред хора и други животни.

Така че, когато котката или кучето ни подарят мъртво животно, трябва да знаем, че това е нормално поведение и може да показва тяхната привързаност към нас. Същевременно обаче е и напомняне за това колко щети могат да причинят на дивата природа и за това, че имаме лична отговорност да ограничим тази вреда.