Тази рибка може да ви накара да халюцинирате с дни
Днес гъбите може да са на мода, но се смята, че хората се друсат с риба още от римско време. По-конкретно, един вид морска ципура, наречен салема (Salema porgy, вид бодлоперка), си е спечелил репутация със своите вълнуващи странични ефекти, а арабското й име се превежда като „рибата, която създава мечти“.
Тя се среща из цялото Средиземно море и по източното крайбрежие на Африка и често се сервира в ресторанти по френския Лазурен бряг. Докато повечето й консуматори не изпитват други освен вкусовите й качества, някои клетници в крайна сметка могат да попаднат под халюциногенното й въздействие – и то за период до три дни.
Халюцинациите, причинени от нея, се обозначават с подходящо умопомрачителния термин ихтиоалиеинотоксикоза (с две думи – натравяне, причинено от консумацията на риба). Странно е обаче, че учените всъщност не знаят какво точно в салемата предизвиква тези халюцинации. Освен това само някои части от нея изглежда имат силата да ги генерират, като главата е най-честият виновник.
В аналите на научната литература могат да се намерят само няколко случая на индуцирана от салема ихтиоалиеинотоксикоза – но дори един бърз прочит е достатъчен да ни откаже от морските дарове за цял живот. Например, най-ранният документиран случай в Марсилия се отнася до семейство, което яде рибата на барбекю през 1982 г., без първо да отстрани органите й. Не след дълго хората започват да имат видения на агресивни животни… но се отървават леко, тъй като те утихват само след 10 часа.
След това идва втория случай – през 1994 г. – при който турист от Френската Ривиера си поръчва рибата в ресторант. На следващия ден 40-годишният мъж започва да изпитва замъглено зрение, гадене и мускулна слабост… така че решава, че най-разумното нещо е да се качи в колата си и да шофира. За съжаление, не стигна много далеч, защото превозното му средство е „нападнато от гигантски паяци“. В този момент мъжът, вече по-разумно, се регистрира в болница и в крайна сметка след 36 часа напълно се възстановява. Но няма спомен за нищо, което се е случило.
Последният случай включва 90-годишен мъж, който готви и яде рибата в дома си в Сен Тропе през 2002 г. След няколко часа го нападат някакви пищящи крилати животни и по-късно човекът споделя, че това нападение е продължило три дни…
Докато главата на рибата се смята за най-халюциногенната част, едно проучване установява, че черният дроб и вътрешните органи са силно токсични. Странното обаче е, че тези нива на токсичност изглежда варират през годината, като най-голям брой отравяния се случват през есента.
Друго проучване разкрива, че водораслите, с които се храни рибата, съдържат токсини, които се натрупват в черния дроб на животното, което е още една причина да се избягва яденето на този орган, и предполага, че източникът на халюцинациите може да се намери в диетата на съществото. Въпреки това изследователите все още не са идентифицирали действителните съединения, отговорни за ихтиоалиеинотоксикизма, и не могат да кажат дали триповете са причинени от молекули, подобни на ДМТ или индоли, които отразяват ефектите на ЛСД.
Поради всички тези причини хората са посъветвани да постъпват с изключителна предпазливост, когато ядат Salema porgy, въпреки че някои исторически източници предполагат, че римляните може да са търсили рибата с конкретното намерение да се надрусат. Но сега знаем по-добре от тях, нали… Нали?
Черна попадийка
Има доста неща в природата, които изненадващо са халюциногенни.
Беладоната, мандрагората и черната попадийка идват от Средиземноморска Европа и Северна Африка. През Средновековието и трите растения са били използвани в магически отвари или лечебни мехлеми. През 11-ти век шотландците унищожават нахлуващата норвежка армия, като им изпращат храна и бира, приготвени с беладона. Коренът на мандрагора, който прилича на човешка фигура, е особено опасен заради неговите хипнотични и халюциногенни свойства, както и заради смъртоносността му като се приеме в по-високи дози.
Краставата жаба Bufo gargarizans също играе важна роля в традиционната ориенталска медицина – екстракт от токсините, отделяни от нея, отдавна е рекламиран заради лечебните си свойства. В допълнение, изсушената кожа на животното се предписват като лек за воднянка (асцит) и други заболявания. Сравнително наскоро западната медицина също прояви интерес към жабата и през 1998 г. антимикробен пептид бе извлечен от нея и е патентован.
