Някои смятат, че шиладжитът е „еликсир на живота“, но какво казва науката

Шиладжитът е тъмно лепкаво вещество, което се използва в традиционната медицина от хиляди години. Въпреки че липсва задълбочен анализ на тази катраноподобна слуз, някои съвременни изследвания показват, че част от ползи, които ѝ се приписват, може и да се окажат истина.

От какво се състои шилажитът?

„Хербоминералната“ субстанция произхожда от високопланински скали, обикновено в Хималаите и Тибетските планини, въпреки че може да се набави и от редица планини в Азия и Южна Америка.

Създава се при постепенното разграждане на растения и органични вещества от микроби в продължение на дълги периоди от време.

Той е изключително богат на десетки минерали, най-вече на фулвова киселина, за която се твърди, че е основната му активна съставка. Фулвовата киселина се създава при изключително бавното разграждане на органични вещества и може да се открие в глината, пясъка, торфа, планинските скали и кал.

Преводите се различават, но на древния език санскрит се твърди, че „шиладжит“ означава „разрушител на слабостта“ или „покорител на скалите“. В зависимост от това къде се намирате по света, той се среща и под редица различни имена, най-вече мумиджо.

Шилажитът е много тъмнокафяв, граничещ с черно, и е силно вискозен (гъст и леплив) като катран или смола. Въпреки това той е разтворим във вода и често се консумира по този начин.

Обикновено се свързва с аюрведа – древна лечебна система, възникнала в Индия – въпреки че има сведения за използването му и от древногръцки, римски, китайски и централноазиатски лекари. Според легендата Александър Велики е използвал „планински сълзи“ – според някои смятани за шилажит – за лекуване на военни рани по време на експедицията си в Индия.

За какво се използва шилажит?

Съществуват непотвърдени сведения, че шилажитът се използва за безброй цели, най-вече за увеличаване на „енергийния живот“ и подобряване на дълголетието. Що се отнася до научните изследвания, има няколко, които показват, че той дава обещаващи резултати за определени здравословни проблеми. Въпреки това много от тези проучвания са малки или са проведени само върху лабораторни животни, което означава, че към техните заключения трябва да се подхожда предпазливо.

Понякога се рекламира и като мощен афродизиак. Въпреки че няма преки проучвания за това, други изследвания показват, че може да се използва за лечение на ниски нива на тестостерон. В проучване, проведено сред 96 здрави мъже на възраст от 45 до 55 години, на половината от тях е дадено плацебо, а на другата половина – 250 милиграма пречистен шиладжит два пъти дневно. След 90 дни участниците, които приемали пречистения шилажит, имали значително по-високи нива на тестостерон в сравнение с групата на плацебо.

В друго проучване 60 мъже с проблеми с плодовитостта приемат шиладжит два пъти дневно в продължение на 90 дни след хранене. След 90-дневно лечение при повече от 60% от участниците се наблюдава увеличение на общия брой сперматозоиди, а подвижността на самите сперматозоиди се е увеличила с 12%.

Един екип от учени проучва дали може да се използва при лечението на болестта на Алцхаймер, позовавайки се на неговите „потенциални прокогнитивни“ свойства. И в крайна сметка те представят доказателства, че шилажитът е помогнал на мозъчните клетки на плъхове да растат в петриева чиния. Освен това те твърдят, че веществото може да притежава определени свойства, които спират натрупването на тау протеини, считани за пряка причина за болестта на Алцхаймер и други невродегенеративни заболявания. Това обаче е смело твърдение, което се нуждае от повече доказателства.

Понякога шилажитът се рекламира като средство срещу умора и летаргия, затова в едно проучване, проведено сред 63 активни мъже, е изследвано дали той може да помогне за „предизвиканото от умора намаляване на мускулната сила“. Резултатите от изследването показват, че тези, които са приемали добавката, са били по-малко уморени и са задържали по-добре максималната мускулна сила.

Добрата новина е, че шилажитът се смята за безопасен и има минимални странични ефекти. Важно е обаче да не е суров, а преработен, тъй като може да бъде замърсен с нежелани странични продукти, като патогени и тежки метали.

Също така е възможно да се появи алергия към веществото, така че трябва да го приемате само след консултация с лекар.