Ноцебо ефектът – злият брат на плацебото

Ноцебо е ефект, при който на пациента се дава или му се казва нещо, което не би трябвало да причини никаква промяна в здравето му, но в крайна сметка има отрицателен ефект, само защото той вярва, че взетото или казаното ще има такъв ефект. Ситуацията, виждате, е подобна на тази с плацебото, при която пациентът получава недействащо лекарство (най-често хапче от захар), което в крайна сметка се отразява положително на здравето му.

Името „nocebo“ е дадено на ефекта от Уолтър Кенеди през 1961 г., за да опише тези отрицателни резултати, причинени от него, тъй като на латински думата означава „ще навредя“ (докато „placebo“ на латински означава „ще задоволя“). Така че, ако се даде някакво фалшиво лекарство на пациента, което не трябва да прави нищо, и то даде положителен резултат, това трябва да се нарече плацебо резултат; ако даде отрицателен резултат – тогава имаме ноцебо. И двете са причинени само от очакванията на пациента, а не от някакъв друг външен фактор.

Въпреки че Кенеди дава името на ефекта още през 60-те години на миналия век, едва през 90-те разграничаването между плацебо и ноцебо става популярно. Преди това и двата ефекта се наричат плацебо. Всъщност, дори днес е малко спорно дали да има отделни имена за двете неща, тъй като е напълно възможно да има фалшиво лекарство, което да бъде точно описано и като плацебо, и като ноцебо. Това се случва, например, когато на човек му се даде хапче от захар и му се каже, че от това „лекарство“ ще спре да го боли глава, но може да причини суха кожа. Ако пациентът след това каже, че няма вече главоболие, но и кожата му е станала суха, тогава захарното хапче е както плацебо, така и ноцебо. Което очевидно може да бъде объркващо. Ползата от тази терминология обаче е, че конкретните ефекти вече могат да бъдат разграничени по-точно (а не самите хапчета) – плацебо за положителни резултати, а ноцебо за отрицателни.

Поради потенциално отрицателните странични ефекти, причинени от собствените убеждения на пациентите, които могат да бъдат дори смъртоносни на моменти, изследванията на ноцебо с много оскъдни, въпреки че има някои добре документирани случаи като едно проучване, при което 34 студенти са свързани с машина като им се обяснява, че тя ще пуска малко количество електрически ток през главите им, което ще им причини главоболие. Всъщност машината не направи нищо, но над 2/3 от студентите казват, че действително започва да ги боли главата.

Малко японско лаково дърво

Друго интересно проучване, което демонстрира както плацебо, така и ноцебо ефектът, е проведено от японски учени върху 57 момчета в гимназиална възраст. Те подбират тези момчета въз основа на факта, че когато някоя част от тялото им се изложи допир от листа на японско лаково дърво (Toxicodendron vernicifluum), тези момчета получават силен обрив, подобно на този, който често се получава от отровен бръшлян. След като ги събират, учените завързват очите им и натриват едната им ръка с листата на лаковото дърво, а другата с листа от друго дърво, което няма да има никакъв ефект. Те обаче им казват, че ръката, натъркана с лаковото дърво, е всъщност натъркана с другите листа, а тази, с безобидните листа – с листата на лаковото дърво. В резултат повечето момчета развиват обрив по ръката, върху която са нанесени всъщност безобидните листа, а върху другата ръка почти във всеки случай има нищожни или никакви обриви.

Друго подобно проучване, при което са наблюдавани както плацебо, така и ноцебо ефекти, е експеримент с астматични пациенти. Първо те са накарани да вдишат пара, за която им е казано, че е дразнител или алерген, но всъщност е безвредна. Около 50% от пациентите започват да изпитват проблеми с дишането като няколко от тях дори получават пълен пристъп на астма. Всички пациенти, които са имали проблеми, са били лекувани с „лекарство“, от което всички успяват да се възстановят незабавно. Всъщност и дразнителят, и предполагаемото лекарство представляват абсолютно едно и също – солена вода, пръскана от пулвелизатор.

Този ефект се наблюдава също много често и при пациенти, които се фиксират върху предполагаемите странични ефекти от истинските лекарства. Дори когато им бъде дадено ноцебо, мнозина след това се оплакват от отрицателни странични ефекти, които могат да бъдат свързани с конкретното истинско лекарство.

…

В действителност напоследък се наблюдават ефектите и на плацебо, и на ноцебо да стават все „по-ефективни“, тъй като плацебо лекарствата изведнъж работят по-добре и по същия начин повечето хора, които получават фалшиви лекарства, съобщават по-често за страничните ефекти, свързани с действителното лекарство. Въпреки че никой всъщност не знае защо става така, смята се, че причината може да бъде, защото хората вече са много по-добре информирани за лекарствата, които приемат, и страничните им ефекти, както заради повечето реклами за лекарства, така и заради лесно достъпната информация в интернет.

Има случаи, в които ефект на ноцебото всъщност е бил смъртоносен за пациентите. Например през 70-те лекарите диагностицират мъж с рак на черния дроб и му казват, че има само няколко месеца живот. И това не е някакъв номер – те наистина смятат, че има рак на черния дроб. Мъжът умира в рамките на няколко месеца по причини, които изглежда са свързани с болестта му. След като обаче му правят аутопсия, се установява, че лекарите са сбъркали и той всъщност не е имал рак и (освен че е мъртъв) всъщност тялото му е в добро здраве.

Този ефект също е причината лекарите често да не казват на пациентите, когато дадена процедура може да бъде особено болезнена. Установено е, че по този начин те драстично увеличават болката, която пациентите след това казват, че са почувствали по време на цялата процедура. По същия начин ако лекарите предупредят пациентите си за всичките възможни нежелани странични ефекти на дадено лекарство, това изглежда драстично увеличава броя на нежеланите реакции, които пациентите изпитват, дори когато им се дават захарни хапчета. Като избягват да бъдат 100% честни с пациентите относно отрицателните странични ефекти, като цяло изглежда по-добре за тях заради този тайнствен ноцебо ефект. По същия начин, ако бъдем прекалено оптимистични за положителните ефекти на някои лекарства, изглежда това драстично повишава ефективността на лекарството поради също толкова загадъчния плацебо ефект.