Най-изолираният обитаем остров на планетата Земя

Пътувайки през привидно безкрайната шир на Южния Атлантически океан – на 2400 километра от най-близкия обитаем остров и на повече от 2600 километра от най-близкия континент – Южна Африка – накрая ще се озовете на гребена на малък вулканичен остров: Тристан да Куня.

Изумруденозеленият му пейзаж е изпъстрен с множество цветни къщи и сгради – неочакван поглед към цивилизацията сред иначе самотната околност. На острова има само едно селище – Единбург на Седемте морета, най-изолираният град на Земята. Тристан да Куня е най-голямата суша в едноименната островна група и единствената, която е населена.

Островът е свидетелство за устойчивостта на човечеството. Британската отвъдморска територия е заселена за първи път трайно в началото на XIX в., а много от сегашните му жители са потомци на първите мъже, решили да направят изолираните му брегове свой дом.

Днес на Тристан да Куня живеят около 250 души. Техни съседи са сините акули, тюлените, пингвините рокхопър и редки птици, които не се срещат никъде другаде по света. И те не биха искали да е другояче.

Как се стига до най-отдалеченото селище на Земята?

Първият въпрос, който повечето хора си задават, когато чуят за най-изолираното селище на Земята, е прост: Как се стига до там?

Тристан да Куня се намира на повече от 2600 км. западно от Южна Африка и на 3700 км. източно от Уругвай. Следващият най-близък обитаем остров е Света Елена, на около 2400 км. на север.

Така единственият начин да се достигне до Тристан да Куня е чрез шестдневно пътуване с кораб. Няма редовни пътнически фериботи до Единбург на Седемте морета, но всеки, който иска да го посети, може да се качи на някой от риболовните, пощенските, експедиционните или изследователските кораби, които правят чести пътувания до островната група.

„Пътуванията до най-изолираната общност в света трябва да бъдат добре планирани“, се казва на официалния уебсайт на Тристан да Куня. „Много бъдещи посетители са плавали до Тристан, но не са успели да слязат.“

Дори ако някой успее да си осигури транспорт до острова, той все пак трябва да получи разрешение за посещение от местната администрация – поради строгата защита на дивата природа, туризмът е строго контролиран.

Но как изобщо някой открива такава изолирана група острови? И защо хората изобщо са решили да живеят там?

Ах, тези европейците

Португалският изследовател Тристан да Куня първоначално открива архипелага от вулканични острови (в който се намира Тристан да Куня заедно с още пет по-малки, необитаеми острова) през 1506 г. и веднага ги кръщава на себе си.

През XVII в. островната група е изследвана няколко пъти от холандците, а през 1767 г. френски екипаж извършва първото пълно проучване на архипелага. Американските китоловни кораби обаче проявяват интерес към Тристан да Куня едва в началото на XIX век. Трима американци се опитват да създадат колония и търговски пункт там, но планът им се проваля, след като при риболовен инцидент двама от тях умират.

През 1816 г. британците завземат Тристан, тъй като се опасяват, че французите могат да го използват, за да помогнат за освобождаването на Наполеон, който е затворен на Света Елена на 2400 км. на север. Първоначалният гарнизон от войници напуска острова през ноември 1817 г., но няколко души решават да останат.

Оттам нататък населението на острова започва да процъфтява, китоловците се установяват на работа и Тристан да Куня започва все повече да прилича на истинско градче.

Въпреки това животът там не е лишен от трудности. Населението е непостоянно и в един момент на острова живеят едва четири семейства. С упадъка на китоловната индустрия и откриването на Суецкия канал през 1869 г. през близките водите започват да минават все по-малко кораби и изолацията ства все по-осезаема.

Световни войни и проблеми

В края на XIX в. Тристан да Куня преживява нови изпитания. Първо, моряците използват мястото да въртят застрахователни измами, а когато спрат корабите си там, от тях излизат черни плъхове, които оказват негативно влияние върху и без това оскъдните перспективи за земеделие, както и върху местната дива природа.

През 1867 г. синът на кралица Виктория, принц Алфред, херцог на Единбург, посещава малкото селище и го нарича Единбург на Седемте морета, въпреки че повечето местни така и не приемат това име.

Тези местни успяват да се превърнат в ефективни ловци и събирачи, като яйцата и месото от местните птици (албатроси, пингвини и морски носачи са само част от птичето разнообразие) помагат да се попълни липсата на земеделие и търговия, което отново доказва устойчивостта на хората на острова.

Въпреки това изолацията достига своя връх по време на Първата световна война, когато се казва, че в продължение на близо 10 години островът не е получава нито едно писмо. Най-отдалечената цивилизация на Земята не е имала никакъв контакт с външния свят, докато новината, че Голямата война е започнала – и приключила – не достига бреговете ѝ през 1919 г.

По време на Втората световна война Кралските военноморски сили създават тайна станция там, за да наблюдават германските подводници в близките води. По това време инфраструктурата на селището се развива значително – построени са училище, болница, магазин и фабрика за консервиране на раци.

През октомври 1961 г. внезапно изригва вулканът на Тристан да Куня – връх Кралица Мери. 264-те жители на острова се евакуират с лодка на близкия остров Найтингейл и по-късно са открити от холандски кораб, който ги превозва до Кейптаун. За щастие Единбург на Седемте морета все още е безопасен за обитаване и повечето жители се завръщат до 1963 г. Днес Тристан да Куня е дом на около 250 души – и на голямо разнообразие от диви животни.

Опазване на дивата природа

Тристан да Куня е дом на уникална флора и фауна, голяма част от които не се срещат никъде другаде на Земята. Островът е дом на тристанския албатрос – огромна птица с размах на крилете, достигащ до 3 м. Тези редки птици прекарват по-голямата част от живота си, носейки се над южната част на Атлантическия океан, и се връщат на Тристан да Куня, за да се размножават.

Островната група е дом и на атлантизията (Atlantisia rogersi), наричани също атлантическа дърдавца – най-малката нелетяща птица в света, както и на шест други ендемични вида птици и стотици хиляди скални пингвини.

Аатлантическа дърдавца

Сините акули, които са обект на интензивен лов заради ценните си перки, изглежда са намерили убежище във водите около Тристан. През 2017 г. инициативата на National Geographic „Девствени морета“ си партнира с Кралското дружество за защита на птиците, за да стартира експедиция до островната група. Според Националното географско дружество „Екипът е видял повече сини акули тук, отколкото на което и да е друго място, от което са вземали проби“.

Това ниво на биоразнообразие е възможно благодарение на изолираността намястото от външния свят – и жителите на острова се надяват да го запазят такова.