Може ли шимпанзе да бъде отгледано като човек?
Природа или възпитание – безкрайният дебат. Генетиката революционизира разбирането ни за това как нашата биология влияе върху живота ни, преди епигенетиката и скорошните изследвания на травмите да влязат в битката и да ни покажат, че нашите гени всъщност могат да бъдат пряко повлияни от това как сме възпитани. Честно казано, отговорът е: все още нямаме представа.
Това накара някои хора да се чудят дали високоинтелигентните животни не биха могли да постигнат нашето ниво (или поне близко до него) на интелигентно поведение, ако бъдат отгледани като хора – и, както е при всички подобни мисли, екип от учени вече е проверил.
Вдъхновени от случай на две деца, които са били отгледани от вълци и са останали почти диви през целия си живот, Уинтроп и Луела Келог (не човекът със зърнени храни) се впускат в свой див експеримент. Уинтроп Келог е бил сравнителен психолог, който посвещава живота си на разбирането на интелигентните животински видове от началото до средата на 1900 г. и е ръководил лаборатория в Държавния университет на Индиана, преди да направи същото в Държавния университет на Флорида.
Те имаха син, Доналд, който е в ранна детска възраст, когато семейната двойка измисля своя план – да отглеждат малко шимпанзе заедно с Доналд все едно са братя и да наблюдават развитието им рамо до рамо. Какъв по-добър начин да проверите дали шимпанзетата могат да се държат като хора от отглеждането на едно като човек?
Запознайте се с Гуа, шимпанзе само на седем месеца и половина, което е взето в домакинството на Келог през 1931 г. Доналд е само на 10 месеца, когато Гуа е представен в семейството, така че двамата са почти на една възраст. В очите на родителите Гуа и Доналд са рода и щяха да бъдат отгледани по този начин. Тя получаваше постоянно внимание, получаваше същите задачи за учене, които би имало едно бебе и дори носеше дрешки и пелени за деветмесечния период на изследването.
В процеса бе заснет и документален филм, който сравнява двамата в различни задачи, който може да се види ето тук:
Гуа се разви добре, придобивайки добри двигателни умения и физическа сила, както всяко шимпанзе, отглеждано извън естествената си среда. Според статия във вестник, Гуа е ходила изправена и е могла да отговори на 20 прости команди, и е била определена като „по-умна“ от Доналд на 12-месечна възраст.
Разликите обаче бързо започват да се появяват – докато Доналд използваше външния вид и лицата на хората, за да ги идентифицира, Гуа използва миризмите и дрехите, които носят. На 16-месечна възраст Доналд започва да формира думи, но Гуа не може. Изглеждаше, че докато Гуа превъзхождаше в ранните задачи, в крайна сметка нейният мозък просто не можеше да се справи с развитието като този на Доналд.
Както се очакваше, наличието на шимпанзе за сестра започна да се отразява на Доналд и той започна да имитира звуците, които Гуа издаваше; докато експериментът искаше Гуа да стане повече човек, по-скоро Доналд ставаше шимпанзе. След девет месеца всичко бе спряно.
Гуа беше върната в Регионалния изследователски център за примати Йеркс във Флорида, където беше допълнително изследвана до смъртта й по-малко от година по-късно поради пневмония.
Макар и неортодоксално и крайно неетично според днешните стандарти, проучването разкри някои очарователни заключения. Животните са много по-интелигентни, отколкото често сме им приписвали, особено през 1900 г., но това развитие изглежда си има таван. Дори е доказано, че някои примати притежават вокалните способности за образуване на думи, но им липсва мозъчно развитие, за да започнат да говорят.
И така, това е – докато те са толкова умни (или дори по-умни по някои показатели) от хората до определен момент, еволюцията ги е повела в различна посока и шимпанзетата не могат да бъдат отгледани като хора.
