Монголската империя и историята на вълците в нея
Монголия е известна с огромната си империя и шансът в един момент да контролира света. Номадските племена се превръщат в заплаха за всичко, но също така имат и едно качество, което изпреварва много други. Монголците са известни със своята велика логистика и възможността да използват млякото на кобилите, за да произвеждат храна и да поддържат армията си. Конете са светило за монголците, но не са единствените им питомци. Вълците чоно могат да бъдат открити в различните територии на Монголската империя. Забелязват се в степите, полу-пустините, планините и често са описвани като божества за монголците.
Твърди се, че някогашния Чингис Кхан произхожда именно от вълк. Легендата разказва, че неговите потомци са били сивите вълци, а други твърдят, че златно райско куче е дошло, за да го даде на света. В монголската митология се смята, че златното куче е отново вълк. Тайната история на Монголия е записана малко след смъртта на един от най-великите владетели на империята. Това е единствената информация, записана на монголски имперски език. Със задачата е натоварен Монгке Кхан, който трябва да опише живота и родителите на Чингис Кхан, а след това да продължи да допълва, добавяйки и бъдещите владетели.
Всички записки посочват, че връзката с вълци е особено силна в историята на Монголската империя. Самият Чингис Кхан дори се описва като върколак и още по-интересното е, че в някои редове се описва как вълците са били врагове в много моменти от неговия живот. Майка му Оелун го мрази, защото убива своя полу-брат Бектер, описва го като вълк, който дебне своята плячка на лунна светлина. Генералите му са определяни като четирите кучета, хранещи се с човешка плът и се описвали като вълци сред овцете.
Връзката с вълците може да се забележи дори през XVII век в друга историческа хроника на Монголия. Там вълците се описват като най-голяма заплаха. Сивият вълк се представя вече като човек, а не като животно. От Монголската империя до китайските династии, вълците се смятат за врагове на хората. Истината обаче е, че монголците често се молят на вълците и искат тяхната закрила, молят се и за умението да ловуват. В един момент се появява и вярването, че убиването на лъв ще бъде за късмет.
Приемаме, че вълците не винаги са били злодеите за Монголия. Има поеми, писани от принцеси като Цогту Тайджи, която подчертава своята симпатия към вълците и крадците – те крадат, за да оцеляват. През XIX век се появява друга история на сатириста Сангдаг „Какво казва обградения вълк на ловеца“. Там вълкът иска милост и признава, че е съгрешил и има нужда от жалост, посочва, че не е имал избор и трябва да се храни с други животни. Подобна е историята в друг разказ „Разговорът между вълка и благородника“, където заловеният вълк говори за своите грехове, извършени през целия си живот.
В повечето текстове на монголски творци, вълците трябва да събуждат симпатия. Легендата продължава да се забелязва и при будистите, които разказват същите истории и през XX век. През 30-те години на миналия век, Панчен Лама ще помоли своите подчинени да не ловят вълци, смятайки, че това животно е грешно и заслужава милост. Разбира се, никой не го е послушал.
През 1921 г. монголските революционери, подкрепяни от болшевиките, успяват да прогонят китайците и белогвардейците. През 1924 г. страната се преименува на Монголска Народна република и става втората социалистическа страна в света. Правителството следва всички препоръки на СССР и все пак успява да запази своята еко система. Повечето икономически реформи ще бъдат забавени от различни кризи, включително гражданска война през 30-те години на миналия век, когато Сталин решава да прогони будистките монаси. Имигрантите бягат до началото на Втората Световна война.
В средата на 50-те години ще се наблюдава успешен контрол върху колективизацията. Партийните активисти ще продължат да конфискуват добитък от фермерите, които ще могат да работят със своите животни срещу заплащане от страната. Кампании се водят за повишаването на продукцията, ветеринарите се борят с най-различни видове болести и се стремят да намалят загубите, докато правителството настоява да започне дългото избиване на вълци.
Професионален клас ловци е представен на народа. Същите печелят при убито животно и бонуси за всяка кожа, която донесат. Цената за убит лъв се определя на база на пола, неговата възраст и дали има малко поколение. Повечето опитни ловци дори пишат книги, с които показват основните практики за ловене на вълци. Посочено е, че един ловец не трябва да консумира водка или да пуши тютюн преди и по време на лова. И тогава отново има описания на вълка, че е тъмно и много мрачно животно, което може да изненада всеки.
Преди писането на книги и специални упътвания, тази практика се предава от баща на син. По-старите ловци учат синовете си и им показват как да оцеляват в дивото. Социалистическата пропаганда променя практиката и дори съобщава, че всички могат да станат ловци. Има само един проблем и това е, че повечето написани препоръки не са особено адекватни. Ловът няма нищо общо с Марксизма и резултатите няма да закъснеят. Има много случаи на изгубени или ранени ловци, които по някаква причина не разбират основните стратегии. На финалът ще открием, че мнозина се връщат към традицията и пропускат всички останали препоръки.
Първите литературни произведения с научна и образователна цел ще се разпространяват през 60-те години на миналия век. Историците продължават да критикуват партията, че не е редно да се преследват вълци, но пропагандата използва корените на Чингис Кхан, за да подчертае черната връзка.
В същият времеви период ще стане ясно, че Монголия се включва в идеята да защитава изчезващи видове. На нейната територия виреят диви коне и други по-специални видове. Вълците не се разглеждат като част от еко системата на природата, а се смятат за допълнителни вредители. По-голямата катастрофа е инициирана от самите хора, но никой не се интересува от това. Появяват се научни трудове, в които се твърди, че вълците са причината за влошената национална икономика.
Поради негативната картина, монголците ще пренесат вълчия нрав и върху хората, наричайки ги врагове на народа, следователно и те ще бъдат третирани по същия начин.
Друг враг на Монголия ще бъдат ламите, които по някаква причина имат отношение с будистите. По време на социализмът, вълците и ламите се смятат за лакоми животни, които трябва да бъдат унищожени. Така хиляди лами са екзекутирани, а манастирите на будистите са изгорени. Единственият начин за будистите да се спасят, е като населяват пещерите на вълците. И въпреки това литературата не спира да се променя.
Мнозина се опитват да защитават хищниците. Появяват се дори романи като „Викът на стария вълк“. Протагонистът е 3-крак вълк, който се опитва да оцелее, след неуспешен лов. Логично е, че неговата история напомня много на самият писател Намдаг, който два пъти е бил вкарван в затвора. Старият вълк и неговата дъщеря се размножават и младите вълци се хранят с овце, докато професионалните ловци ги избиват. Накрая старият вълк вие сам и търси себеподобни. Самата книга е цензурирана веднага.
Броят на вълците намалява, но никой не успява да ги избие окончателно. С краят на социализма през 1991 г. ще открием, че икономиката отново пропада, включително и квотата за вълци. Плащането спира, но ловците продължават със своята игра. В столицата на Монголия Улаанбататар ще се дава награда дори за мъртви диви кучета, както и за бездомни.
Скоро всичко приключва, а методите на старите ловци се губят назад в историята. Монголия ще остане държавата, която има много странни и дори невъзможни отношения с вълците. Романтичните истории ще останат, но връзката с вълците ще бъде изгубена или просто очернена допълнително.
