Защо мъжките бозайници не кърмят

Чудили ли сте се някога защо мъжките бозайници не произвеждат кърма за своите малки? Е, нов математически модел може да обясни това – и той има много общо с микробите.

Липсата на мъжка лактация при бозайниците озадачава учените от години. Понастоящем няма общоприета причина, поради която мъжките да не произвеждат мляко. От една страна, генетично те разполагат както със средствата за производство на мляко – тъканите на млечната жлеза, така и с потенциала за лактация. Но като цяло при тях липсват достатъчни нива на хормоналните тригери, които да я предизвикат – хормони като пролактин например, всъщност са на ниски нива при мъжките.

През 70-те години на миналия век еволюционните теоретици изказват предположение, че почти пълното отсъствие на кърмещи мъжки индивиди може да се обясни с бащината несигурност: по принцип един мъжки не може да е сигурен, че е биологичнят баща на потомството си, така че еволюционният стремеж да инвестират в грижите за него, особено чрез кърмене, е по-малък.

Математици от Университета в Йорк обаче смятат, че може да има и друга причина.

Според нов математически модел отсъствието на кърмещи мъже може да е обусловено от микробите, които живеят в майчиното мляко. Когато един родител кърми детето си, той прави нещо повече от това да му осигури храна. Този акт също прехвърля микроорганизмите на родителя – включително бактерии, гъбички и вируси – които се намират в тялото му. Това е от жизненоважно значение за създаването на чревния микробиом на бебето.

Но ако и двамата родители да предадат своите микробиоми чрез този процес, има по-голяма вероятност за разпространение на вредни микроби. Кърменето само от майката спира това, тъй като то служи като своеобразно „сито“, което не позволява на кърмачетата да получат твърде много от тези вредни микроби.

„Тази екосистема играе решаваща роля за здравето, включително като помага за защитата на животните от болести, за смилането на храната и по много други начини, които тепърва ще откриваме“, обяснява в изявление Бренън Фаган, работещ в Центъра „Леверхулм“ за биоразнообразието на антропоцена и в катедрата по математика в Университета в Йорк.

„Микробите не са изначално вредни или полезни; тяхното присъствие и изобилие диктуват цялостното здраве. Едно „грешно действие“ в ранния етап от живота на животното може да промени микробиома му в решаващ момент.“

Фаган и неговите колегите се увличат от тази тема, след като научават за нощната маймуна на Азара (Aotus azarae, още южна мирикина).

„Те преобръщат с главата надолу предишните предположения за това защо мъжките не кърмят, защото са най-отдадените бащи в света на приматите като полагат 80-90% от грижите за децата и връщат бебетата на партньорките си само за кърмене“, допълва Джордж Констабъл от катедрата по математика в Университета на работата.

„Когато и двамата родители участват в храненето, шансът даден микроб да бъде предаден и да получи такава изначална възможност да се развива се удвоява. Така че нашата теория предполага, че селекцията срещу предаването на вредни микроби чрез майчиното мляко може да дава допълнителен еволюционен натиск срещу мъжкото кърмене.“

Математическият модел разкрива ползите от кърменето от единия родител, но също така демонстрира, че в това има смисъл от еволюционна гледна точка, защото бебето вече е получило микроби от майка си по време на раждането, а може би дори и докато е било в утробата.

„Тази теория се вписва в модела на стратегиите, които бозайниците са възприели в еволюционен стремеж да ограничат разпространението на потенциално вредни елементи. По-специално, при хората митохондриалната ДНК се предава изключително от майката“, обяснява Констабъл.

„Този механизъм служи като естествен филтър, който поддържа генетичната цялост, като потиска разпространението на вредни мутации. Освен това се предполага, че разпространението на моногамните връзки сред някои видове е адаптивна реакция, която цели да сведе до минимум предаването на полово предавани инфекции (ППИ).“

Въпреки че изследването е полезно за разбирането на еволюцията на кърменето при бозайниците, екипът подчертава, че то не трябва да се разглежда като основа за каквито и да било обществени преценки за този акт при хората.

Както отбеляза Фаган: „Нашият модел е силно фокусиран върху дългосрочната еволюция на животинското царство. Той не ни казва нищо за отделните семейства, които правят индивидуален избор как да хранят безопасно децата си, особено за хората в съвременния свят.“

„Нашата хипотеза запълва една празнина в еволюционната теория и се отнася до селекционния натиск върху бозайниците на ниво популация и за много дълги периоди от време, няколко поколения.“