Кратка история на родеото

Модерното родео по телевизията дължи почти всичко – своите традиции, своите нагласи, своята мода – на коравите мексикански каубои от началото на 1800 г. Именно тези хора, известни като вакероси (vaqueros), усъвършенстват уменията за въртене на въже и езда, които виждаме в днешните състезания. Те също така правят едно важно нововъведение в спорта: модата на кожените ботуши, големите шапки и всички останали аксесоари. И именно в Мексико спортът получи името си, произлизащо от испанския глагол rodear: обграждам или закръглям.

Вакерос

Тези вакероси са амбуланти на свободна практика, притежават само това, което могат да носят на коня си, и работя в големи ранчота в регионите, сега известни като Дуранго, Коауила и Чихуахуа. Сред тях можете да намерите метиси (хора от смесен индиански и испански произход), чернокожи хора, коренно население и криоли (испанци, родени в Северна Америка). Това, което споделят, е начина на живот и спортното желание да определят кой е най-добрият.

В свободното си време вакеросите се събират, за да видят кой може да обязди най-капризния кон или кой е най-ловък с въжето. Тези неофициални събирания се превръщат в състезания между различни ранчото, които привличат все по-големи тълпи и все повече придобиват карнавална атмосфера – звуците на животни, ревът на тълпата, миризмата на пот и конска плът. Няма официални правила, а цялото начинание е безплатно за всички – така родеото се установява като място за смели аутсайдери. Както Джералд Ъндърууд, историк на американския Запад, пише в книгата и от 2001 г. „Vaqueros, Cowboys, and Buckaroos“: „Това пространство и култура позволяват на хората възможността да постигнат „Желанието на кентавъра“ – да бъдат едно с коня, да живеят живота на боговете.“

По времето, когато САЩ анексират Тексас през 1845 г. и претендират за голяма част от Мексико заедно с него, вакеросите виждат как тяхната култура е погълната от каубойския начин на живот на американския Запад. „Красива гледка“, казва капитанът от армията на САЩ Джордж У. Хюз, разположен в Сан Антонио през 1846 г., след като наблюдава изпълнението на един вакерос. „Той язди добре и безстрашно и хвърля ласото с безпогрешна точност… преследвайки някакво несломимо животно, което рядко не успява да хване.“ Освободените роби също се захващат със спорта и в десетилетията след Гражданската война се смята, че всеки четвърти американски каубой е бил чернокож. Може би най-известният от тях е Нат Лав – роден в робство в Тенеси през 1854 г.; освободена в края на Гражданската война. Той се премества на запад и израства става впечатляващ говедар, а кариерата му в родеото започва, когато попада на състезание в Дедууд, в днешна Южна Дакота, на 4 юли 1876 г. Лав влиза в битката и взема първото място в шест състезания, слагайки началото на 15-годишна кариера, която го превръща в легенда в цялата страна.

Бъфало Бил

По-организираното състезание, което ще се превърне в американско родео, придобива популярност на събития като Шоуто на дивия запад на Бъфало Бил, което започва през 1883 г. като огромен спектакъл със стотици изпълнители; през 1893 г. шоутата на Бъфало привличат 3 милиона посетители извън Чикаго по време на Световното колумбийско изложение. Такива спектакли налагат родеото като американска традиция, като романтизират Запада, който вече бе започнал да се променя бързо. Въпреки расизма и сексизма на епохата, състезанията все още отразяват мултикултурните м корени с участието на метиси и чернокожи състезатели, а жените също оставят своя отпечатък: Ани Оукли, прочут снайперист, е редовна част от пътуващата феерия на Бъфало Бил. А след като група изпълнители напускат шоу през 1936 г. в Бостън Гардън, за да протестират срещу недостатъчното заплащане, каубоите организират първия каубойски професионален съюз, Асоциацията на каубойските костенурки (наречена така, защото, въпреки че организирането е бавен процес, асоциацията най-накрая „си издължава шията“), за да се гарантира справедливо обезщетение. През 1945 г. групата се преименува на Асоциация на родео каубойците, с което истинското име на спорта става общоприето.

Въжета

До 1975 г. организацията се превърна в Професионална родео каубойска асоциация, най-голямата в света, която днес може да се похвали с повече от 5000 активно състезаващи се членове и още няколко хиляди в несъстезателни роли. Групата е домакин на стотици събития през цялата година като всеки сезон кулминира с финали, на които се разиграват милиони долари от парични награди. През 2019 г., преди пандемията от Covid-19, групи ездачи, както и медии съобщават, че ездата на бик в момента е най-бързо развиващия се спорт в Съединените щати.

Колкото и да е остаряло и въпреки протестите на активисти за правата на животните, родеото продължава да се разраства – подкрепяно от групи, които полагат усилия да направят спорта, чиито звезди са предимно бели и мъже, по-гостоприемен за жени и неамериканци. Сред Професионалната асоциация на ездачите на бикове много топ каубои са от Южна Америка. В неотдавнашното Световно първенство трима от първите пет финиширали – Кайке Пачеко, Лучано Де Кастро и Хосе Витор Леме – са от Бразилия.

Други групи тласкат спорта напред: Световното първенство по родео за жени, основано през 2020 г., гарантира $750 000 в края на сезона и въвежда ново поколение жени в родеото. Алиансът на световните шампиони по родео, създаден през 2018 г., пък предоставя милиони долари на по-бедните спортисти, за да могат да яздят на най-високо ниво.

Американската традиция на езда произтича от вековните култури на коренното население. Това наследство продължава да живее в индианското национално родео, основано през 1976 г. На събития целогодишно членове от близо 100 племена се състезават за над 1 милион долара от награден фонд. Индианската щафета, макар и технически да не е родео събитие, е сред най-вълнуващите зрелища в страната; там един ездач трябва да смени неоседлани коне на всяка от три обиколкик като скача от един кон на друг в движение – поглед към традиционен индиански спорт, датиращ от векове.