Кога се появяват цветята?
Как и кога са еволюирали цъфтящите растения е дългогодишен въпрос в ботаниката – въпрос, който има огромно за тази и други области, като засяга също опазването на околната среда, селското стопанство и дори медицината. Сега, със създаването на най-подробното дърво на живота до този момент, вече сме готови да получим някои отговори.
След гигантското усилие да се секвенират (метод, чрез който се изследва точната последователност на ДНК) изумителните 1,8 милиарда букви от генетичния код на над 9500 вида, международен екип от 279 изследователи хвърля нова светлина върху еволюционната история на всички 330 000 известни видове цветя.
Предишни изследвания са се опитвали да направят същото, но нито едно от тях не е стигнало толкова далеч, колкото това, при което са използвани 15 пъти повече данни и е включена ДНК от над 800 растения, които никога преди това не са били включвани.
„Това е невероятен пример за сътрудничество между световните ботаници, а резултатът е нов поглед върху еволюционната история на растенията“, казва съавторът Пам Солтис в изявление.
Ново филогенетично дърво за цъфтящите растения, базирано на повече от 9500 вида.
Снимка: Кралски ботанически градини, Кю
Дървото на живота представлява графично изображение на връзките между видовете, подобно на генеалогично родословно дърво. Надяваме се, че създаването на актуално дърво на живота за цъфтящите растения ще ни помогне по много начини: „Разбирането на това, как организмите са свързани помежду си, е градивният елемент на цялата наука за биоразнообразието“, казва в отделно изявление авторът д-р Фабиан Микеланджели.
За да постигне това за цъфтящите растения, наричани още ангиосперми, екипът е разработил нови инструменти, които са им позволили да секвенират ядрени гени, вместо да разчитат на хлоропластна ДНК, както е било при предишни изследвания. След това те прилагат тези техники към множество живи, изсушени и изчезнали растения – включително маслината от остров Гуадалупе, която не е виждана жива от 1875 г. – за да определят връзките между тях.
Изследването на вкаменените цветя също така разкрива експлозивна диверсификация на покритосеменните растения преди около 140 милиона години в късната юра и ранната креда, която дава началото на 80% от основните линии, съществуващи днес. След това темпото на разнообразяване се забавя и става по-стабилно през следващите 100 милиона години, докато преди около 40 милиона години с понижаването на глобалните температури не настъпва нов скок в броя на видовете.
Освен че задълбочават познанията ни за флората на Земята, откритията имат и реални приложения – от идентифицирането на нови видове и опазването на растенията в условията на климатична криза до консултирането на устойчивото земеделие и откриването на нови лекарствени съединения.
