Амасия: Свръхконтинентът на бъдещето
Голямата картина на геоложката история на Земята през последните 2 милиарда години ни показва континенти, които се събират и след това се разделят на всеки около 600 милиона години. Бъдещото повторно съединяване е неизбежно, но геолозите отдавна спорят дали ще се случи, когато западните брегове на Америка се слеят с Азия, или източните им брегове се съединят отново с Европа и Африка, както беше при Пнагея.
Изследванията през 2022 г. обаче заключават, че дълбоко в Земята са настъпили фундаментални промени – така че сега е възможен само първият сценарий.
Съединяването на континентите оставя по-голямата част от света да бъде заета с един огромен океан, с по някой остров тук-там. По времето на Пангея, последният суперконтинент, този океан е бил известен като Панталаса.
След като континентите започват да се разпадат, светът вече разполага с две и повече големи водни тела – вътрешни, заобиколени от разделящите се земни маси, и външни, в които континентите се движат. Атлантическият и Индийския океан са останките от предишни вътрешни морета, докато Тихият океан е това, което остава от Панталаса, тоест външният океан.
Нови суперконтиненти могат да се образуват чрез затварянето на вътрешните или на външните океани. Поне това твърди професор Женг-Кианг Ли от университета Къртин, че е било възможно в миналото. Сега обаче Земята е достигнала точка, в която само външните океани могат да се затворят, казва Ли и съавторите му в изследване, публикувано в списанието National Science Review през 2022 г. – което прави гибелта на Тихия океан неизбежна.
Атлантическият океан в момента нараства със скорост от няколко сантиметра годишно, докато Тихият се свива с подобен темп, така че е лесно да се предположи едно евентуално затваряне на най-големият океански басейн в света в момента. Геолозите стигат именно до това предположение и преди, като наричат новото образувание Амасия, която, казва Ли, ще отнеме 280 милиона години, за да се формира от парчетата на Пангея при сегашните условия.
В миналото обаче подобни тенденции понякога са се обръщали, като континентите са се събирали отново, подобно на акордеон, и са затваряли отново вътрешния океан.
Това, твърди изданието, вече не е възможно. Моделът, който учените изграждат, предполага, че движенията на континентите зависят силно от силата на океанската кора между тях. Само когато кората е здрава, те могат да променят посоката си и да се обединят отново през младите вътрешни океани.
Но тъй като мантията се е охладила, океанската кора, която се образува на върха й, е станала по-тънка и следователно по-слаба. Ли и съавторите откриват, че преди около 540 милиона години температурата на Земята се е охладила достатъчно, че кората да отслабне до точката, в която обръщане като това вече не може да се случи. Следователно Амасия – и изглежда всички бъдещи суперконтиненти – ще се образуват чрез преминаване през външните океани.
Вероятно очертание на Амасия 280 милиона години в бъдещето, включително някои райони, които понастоящем са под вода, които ще бъдат изложени на по-ниски нива на морето.
Заедно с похода на Северна и Южна Америка на запад и миграцията на Азия на изток, Австралия ще се движи на север, докато не се сблъска с Индонезия и не се пренесе в това, което в момента е Южният Пасифик.
Антарктида отдавна е закотвена на дъното на света и Ли казва, че бъдещите й движения са „трудни за определяне“. Въпреки това той смята, че най-вероятно ще се премести към Тихия океан, добавяйки, че една евентуалната зона за нея „изглежда в момента вече се формира към Нова Зеландия“.
Някои предишни прогнози предполагат, че Амасия ще се събере около Северния полюс, създавайки огромна ледена шапка и охлаждайки планетата. Въпреки това, казва Ли, географските ширини на по-големите континенти е малко вероятно да се променят. Това не означава, че Земята ще си остане толкова гостоприемна, колкото е била по време на нашата еволюция.
„Земята, каквато я познаваме, ще бъде драстично различна, когато се формира Амасия. Морското ниво се очаква да бъде по-ниско, а обширната вътрешност на суперконтинента ще бъде много суха с високи дневни температурни диапазони“, каза ученият в изявление.
