Забележителният живот и трагичната смърт на Алберта Кинг, майка на Мартин Лутър Кинг

Историята на Мартин Лутър Кинг-младши е добре известна. Но активистът за граждански права получава много от своите уроци от майка си Алберта Уилямс Кинг, която той нарича „най-добрата майка на света“.

Наистина, Алберта Кинг води живот, подобен на този на сина си: дълбоко религиозна, тя израства като дъщеря на пастор с интерес към активизма. В допълнение към отглеждането на трите си деца, тя работи с Християнската асоциация на младите жени (ХАМЖ), Националната асоциация за напредък на цветнокожите (НАНЦ) и Женската международна лига за мир и свобода (ЖМЛМС).

Но за съжаление приликите между Алберта и Мартин не спират дотук. Само 6 години след като убиец застрелва лидера за граждански права в Мемфис, Тенеси, въоръжен мъж убива и майка му в Атланта, Джорджия.

Това е историята на забележителния живот и трагичната смърт на Алберта Кинг.

Алберта Кинг

Ранният живот на Алберта Уилямс

Родена на 13 септември 1903 г. в Атланта, Джорджия, Алберта Кристин Уилямс прекарва ранния си живот дълбоко ангажирана в църквата. Баща й, Адам Даниел Уилямс, е пастор на баптистката църква Ебенезер, където бе успял да увеличи конгрегацията от 13 души през 1893 г. до 400 до 1903 г..

Като млада жена Кинг изглежда решена да се развива в образователната сфера. Институтът Кинг съобщава, че тя посещава гимназия в семинарията Спелман и получава сертификат за преподавател в института Хамптън. По пътя обаче се запознава с проповедник на име Майкъл Кинг. Тъй като на омъжените жени е забранено да преподават в Атланта, Кинг преподава само за кратко, преди тя и Майкъл да се оженят през 1926 г.

Тогава Кинг насочва вниманието си към своето семейство. Тя и Майкъл имат три деца заедно – Уили Кристин, Мартин (роден Майкъл) и Алфред Даниел – и живеят в дома в Атланта, където Кинг е израснал. Но учителският път на Алберта не спира – тя ще се погрижи да образова децата си за расовото разделения свят, в който живеят.

Затова Мартин Лутър Кинг-младши приписва на майка си формирането на ранното му мислене за расовите отношения в Съединените щати.

„Въпреки сравнително удобните си обстоятелства, майка ми никога не се е приспособявала послушно към системата на сегрегацията“, пише Кинг-младши, според Института Кинг. „Тя вдъхна чувство за самоуважение на всичките си деца от самото начало.“

Както си спомня Кинг-младши, когато е малко момче, майка му му обяснява понятия като дискриминация и сегрегация. „Тя ме научи, че трябва да се чувствам „някой“ и, че трябва да изляза и да се изправя пред система, която ме гледа в очите всеки ден, казвайки ми, че съм „по-малко от някого“ и, че „не съм равен“, пише той, отбелязвайки, че Алберта също го е научила и за робството и Гражданската война и описва за него сегрегацията като „социално състояние“, а не като „естествен ред“.

Кинг-младши продължава: „Тя ми даде да разбера, че се противопоставя на тази система и че никога не трябва да позволявам да ме кара да се чувствам непълноценен. Тогава ми каза думите, които почти всеки негър чува, преди да разбере несправедливостта, която ги прави необходими: „Ти си толкова добър, колкото всеки друг.“

По това време майката нямаше представа, че малкото момче в ръцете й години по-късно ще бъде основен лидер в борба срещу системата, за която тя говори.

Докато Мартин и неговите брат и сестра израстват, Кинг продължава да им дава примери и по други начини. Тя основава хор Ебенезер и свири на орган в църквата през 30-те години на миналия век, получава бакалавърска степен от колежа Морис Браун през 1938 г. и участва в организациите споменати по-горе.

Макар да е тиха и резервирана и да се чувства най-удобно извън светлината на прожекторите, Алберта Кинг също предлага подкрепа на сина си, когато националната му известност нараства през 1950-те и 1960-те години. Както отбелязва Институтът Кинг, тя беше стълб на сила и подкрепа за цялото семейство, когато Мартин Лутър Кинг-младши беше убит на 4 април 1968 г.

За съжаление, трагедиите на семейството не свършват дотук – и Алберта Уилямс Кинг скоро ще срещне същата съдба като сина си.

Кристин Кинг Фарис

Смъртта на Алберта Уилямс Кинг

Когато Алберта се появява в баптистката църква Ебенезер на 30 юни 1974 г., тя вече е претърпяла редица трагедии. Наред с убийството на Мартин през 1968 г., тя губи и най-малкия си син, Алфред Даниел, който се дави в басейн през 1969 г. И в онзи съдбоносен ден през 1974 г. тя щеше да загуби собствения си живот.

Както Then Guardian го описва, Кинг свири „Отче наш“ на органа, когато 23-годишен чернокож мъж на име Маркъс Уейн Чено-младши влиза в църквата, вади пистолет и изкрещява, „Трябва да спрете това! Уморен съм от всичко това! Тази сутрин аз поемам контрола.“

Размахвайки два пистолета, той стреля в хора, улучвайки Алберта Кинг, църковния дякон Едуард Бойкин и възрастна енориашка. „Ще убия всички тук!“ Твърди се, че стрелецът е плакал, докато членове на църквата са се струпали върху него.

Алберта Уилямс Кинг беше откарана по спешност в болница „Грейди Мемориъл“, но 69-годишната жена беше с фатална рана на главата. Тя и Бойкин почиват малко след нападението, разтърсвайки миряните и семействата си.

„Беше без съмнение най-лошият ден в живота ми“, казва дъщерята на Кинг Кристин Кинг Фарис, според списание Atlanta. „Мислех, че съм преживяла най-лошите дни в живота си. Но грешах.“

Според The ​​New York Times убиецът на Кинг е бил убедил, че всички християни са негови врагове. По-късно той обяснява, че е отишъл в Атланта от омраза към чернокожите вярващи и се е надявал да убие Мартин Лутър Кинг-старши, но Алберта Кинг просто е била по-близо.

Въпреки че адвокатите му твърдят, че е луд, Шено е признат за виновен и осъден на смърт. По-късно присъдата му е намалена на доживотен затвор, отчасти поради кампания, водена от семейство Кинг.

Семейството на Алберта я описва като основополагаща част от живота на Мартин Лутър Кинг-младши, човек, който му обяснява света, вдъхва му самоуважение и като цяло действа като важен модел за подражание.

„От време на време трябва да се смея, когато осъзнавам, че има хора, които наистина вярват, че Мартин просто си е станал такъв“, пише дъщерята на Алберта Кинг в мемоарите си „Through It All“. „Те смятат, че той просто се е случил, че се е появил напълно оформен, без контекст, готов да промени света. Послушайте по-голямата му сестра – това просто не е така.“