Мъжът, който нямаше друг избор освен да стане крал
На Коледа през 1904 Карл Емил Петерсън е на сериозен кръстопът – или ще го изядат гладни канибали, или ще стане член на племето Табар. За свое щастие той избира втория вариант, след което животът му става до голяма степен забележителен.
Роден през октомври 1875 в Швеция, на 17-годишна възраст Петерсън излиза в морето. Пътува из Тихи океан, а през 1898 си намира работа в Neuguinea-Compagnie, немска търговска компания. Докато пътува на борда на Херцог Йохан Албрехт из островите Папуа Нова Гвинея, корабът потъва. Петерсън оцелява и успява да се добере до брега на остров Табар, един от стотиците острови, които днес формират държавата.
Когато се събужда под храст хибискус, заобиколен от местните, Емил правилно предполага, че е в беда, защото табарите са били известни канибали. Въпреки това, вместо да го изядат, хората решават да го отведат при краля им, Лами, най-вероятно защото никога не са виждали бледолик със сини очи, а Емил има светлосини очи.
Карл Емил Петерсън
Впечатлен от младия швед, Лами му позволява да остане на острова. В някакъв момент Петерсън обаче хвърля око на дъщерята на краля, принцеса Сингдо. Двамата се женят през 1907, 3 години след пристигането на Емил.
Той е работлив и се заема с търговия на сушени кокосови орехи, наричани копра, и дори прави успешна кокосова плантация, Терипакс. Силният Чарлей, както го наричат, се отнася с уважение към останалите и когато крал Лами умира, Петерсън е кандидат за позицията му.
Със Сингдо имат 9 деца като едно от тях умира. С течение на времето купуват още две плантации – едната се казва Марагон, на остров Симбери, и Лондоловит, на Лихирските острови.
За съжаление, принцеса Сингдо пада под треска заради инфекция на репродуктивния тракт заради многото раждания и през 1921 почива.
С една дружина деца и никой, който да се грижи за тях, Петерсън се връща в Швеция, за да си намери жена. Там се натъква на Джеси Луиза Симпсън, двамата се женят през 1923 и заедно отиват в Табар. Но докато пътува, плантациите увяхват. На ръба на банкрута и болни от малария, Емил и Джеси се опитват да върнат насажденията обратно към живота, но на фона на западащия пазар, както и след няколко лоши инвестиции, не успяват.
Не всичко е изгубено обаче, защото Петерсън намира злато на остров Симбери. По-късно двамата ще заминат поотделно към Австралия, а Джеси ще продължи към Швеция, където ще почине от малария и рак през май 1935.
Петерсън не успява да напусне Австралия и умира в Сидни от сърдечен удар на 12 май 1937.
