Какво не знаете за братя Грим

Вероятно сте запознати със Спящата красавица, Пепеляшка, Снежанка, Рапунцел и безброй други герои от приказките. Но може би не сте запознати с оригиналния им произход.

Якоб и Вилхелм Грим, по-често наричани просто „Братя Грим“, са двама братя, родени в Германия, които работят през 19 век като автори и колекционери на фолклорни истории. Те имат заслуги за популяризирането на повече от 200 от приказките, които днес обичаме най-много, като най-известната им творба е, разбира се, сборникът „Детски и домашни приказки“, по-известен просто като „Приказките на братя Грим“.

Това обаче го знаем всички. Затова сега ще научим някои обстоятелства за двамата братя, които не са толкова известни.

Якоб Грим изнася лекция (илюстрация от Лудвиг Емил Грим, един от братята, около 1830 г.)

Подобно на много от героите в истории им, братя Грим стават успешни от нищото

Якоб и Вилхелм са родени съответно през 1785 и 1786 г. в днешна Германия в семейството на Филип и Доротея Грим. Въпреки че семейството има 9 деца (само шест от които оцеляват до зряла възраст), двете момчета прекарват първите няколко години от живота си в относителен комфорт – в голям дом в провинцията, където получават образование от частни учители вкъщи.

Но както Джак Зипс пише в „Братя Грим: От омагьосаните гори до модерния свят“, всичко се променя, когато баща им умира през 1796 г. и семейството изпада в бедност. Двете млади момчета са принудени да пораснат бързо и техният нов, по-нисък социален статус е циментиран веднага щом започват да посещават държавно училище, където откриват голямо класово разделение между тях и по-богатите им връстници.

Това разделение нараства още повече, когато кандидатстват за университет: докато студентите с по-висок социален статус са записвани автоматично, Грим са дисквалифицирани и са принудени да поискат специално разрешение, за да присъстват на лекциите. Но братята приемат спокойно този статут на „аутсайдер“ и се посвещават на обучението си още по-усърдно; те всъщност ще са доста усърдни до края на живота си и в крайна сметка затова ще станат и известни.

Братя Грим учат право

Подобно на баща си, който е бил държавен служител, Якоб и Вилхелм отиват в университет, за да учат право с намерението самите те да станат държавни служители. В крайна сметка обаче „повярваха, че езикът, а не законът е най-голямата връзка, която обединява германския народ“, пише Зипс във въведението към книгата, „и по този начин бяха привлечени да изучават старата немска литература. Те се хвърлят в събирането на текстове с усърдие и си поставят нова цел: да станат библиотекари и изследователи на историите, които толкова обичат“.

Над 50 от историите на братята бяха почти изгубени

Според Зипс, Грим започват „систематично да събират“ народни приказки през 1807 г., но не за техен собствен проект. Предишната година писателят Клеменс Брентано иска помощ от тях, докато подготвя собствената си колекция от народни приказки за публикуване. „Семейство Грим отговарят на молбата, като събира устни разкази с помощта на приятели и познати… и като подбират приказки от стари книги и документи от собствената си библиотека“, пише Зипс. От 1807 до 1810 г. те успяват да се сдобият с общо 49 истории, които изпращат на Брентано.

В един момент обаче писателят или ги забравя случайно, или просто ги изоставя в църква в Елзас, където те няма да бъдат открити чак до 1920 г. Тези истории стават известни като Ръкописът на Йоленберг и се смята, че са най-старите оцелели записи на работата на Грим.

За щастие, братята правят копия преди да ги изпратят на Брентано (Зипс пише, че се притесняват, че той „ще си позволи голяма поетична свобода и ще ги превърне в съществено различни приказки“) и така успяват да публикуват първото издание на „Приказките на братя Грим“ през 1812 г.

1000 марки от 1992 г.

Братята са членове на група политически активисти, които ще станат известни като Гьотингенската седморка

Братята прекарват 7 години на работа в университета в Гьотинген като професори и библиотекари, преди да бъдат уволнени през 1837 г. заради протест срещу новия крал Ернст Аугустус I Хановерски. В допълнение към анулирането на конституцията на страната, за да отговори на личните си капризи, кралят също изисква от държавните служители – включително от професорите – да подпишат клетва за вярност към него. Братята и петима други мъже в университета, които открито се съпротивляват, са уволнени от постовете си и така стават известни като „Гьотингенската седморка“. Тази смела позиция успява да привлече общественото внимание към тиранията на краля и седмината скоро стават много популярни в Германия и останалата част от Европа.

Въпреки че са свързани с много от съвременните форми на приказките, които познаваме днес, братята не са ги измислили сами

Трудно е да се проследи точният произход на която и да е отделна фолклорна приказка – повечето се предават устно през поколенията и, подобно на игра на развален телефон, неизбежно са недочути или пропуснати. Повечето от версиите на приказките, които познаваме днес, са смесица от различни истории, въпреки че генералната им линия и тема остава същата. Да вземем Пепеляшка: според National Geographic, версии на приказката могат да бъдат намерени навсякъде – от древен Египет през Западна Индия до древен Китай – но подробности – от материала на чехлите й до храната, която се превръща в нейната карета – се различават в различните култури. (В Египетската версия има чехли, направени от червена кожа, а не стъкло, например, докато в древната китайска версия те са направени от злато.) Братята просто са полирали разказите, за да ги направят по-лесни за възприемане от масите.

Грим определят „Червената шапчица“, показана тук в илюстрация на Артър Ракъм, като пример за уникална немска приказка, въпреки че съществува в различни версии и региони

Техните истории първоначално не са били за деца…

Това, което ще се превърне в една от най-известните колекции от детски приказки, започва като изследване на немските устни традиции. Грим вярват, че историите, предавани от поколение на поколение, са важна част от немската култура. „Колкото повече приказки събираха, толкова повече искаха да разкрият „естествената поезия“ (Naturpoesie) на германския народ и всичките им усилия се насочваха към изследване на епосите, сагите и приказките, които съдържат това, което смятаха за основни истини за германското културно наследство“, пише Зипс. „В основата на работата им стоеше подчертано романтично желание да изкопаят и запазят немския културен принос, направен от обикновените хора, преди този принос да изчезне.“

Така те събраха колкото се може повече истории – които също така и не подсладиха: Чи Луу пише в JSTOR Daily, че братя Грим намират излъсканите морални приказки, продавани на висшите класи, за „по-скоро фалшиви, отколкото фолклорни“. Самите братя казват, че се стремят да запишат историите така, както са разказани от хората – с насилие, диалект, жаргон и всичко останало (макар че това няма да се окаже напълно вярно).