Томас Карлайл е казал, че „Историята на света не е нищо друго освен биография на великите личности“. В средата на XIX в. шотландският философ е предизвикал съвременниците си със своята теория, че заобикалящият ни свят е плод на идеите, решенията, творбите и характерите на хората, които са имали влияние в обществото. Това не са само политиците и владетелите, но също така хората на перото, религиозните водачи и предприемачите.
Някои личности са оказали глобално влияние върху икономиката и бизнес отношенията, докато други са оставили траен отпечатък върху националната си история. В поредица от текстове ще ви запознаем с предприемчивите хора, които благодарение на своите идеи и действия са изиграли водеща роля в икономиката и историята на своята държава.
По времето когато Австро-Унгария обявява война Сърбия, която ще потопи целия свят в една кървава баня, във Вашингтон на английски и на френски език излиза един доклад, който ще се окаже един от най-достоверните и важни източници за Балканските войни (1912-1913). Този документ, който понякога е наричан и анкета, разследва историческите и дипломатически предпоставки за избухването на конфликта, действията по време на този въоръжен сблъсък и накрая се опитва да очертае моралните последствия от него. Според сведенията само българската войска не е извършвала жестокости над чуждото население, факт, който не може да се каже за гръцките, сръбските и турските военни части. Зад този труд стои осем-членна комисия, а самият документ е изготвен със средствата на Карнегиевата фондация за международен мир.
Тази фондация съществува и днес, а бялата й сграда се издига вече повече от 100 години във Вашингтон. Зад нейното създаване стои една визия за свят без войни, в който военните конфликти ще бъдат заличени благодарение на стриктни международни закони и под наблюдението на международни организации. Тази мечта си пожелава на 25 ноември 1910 г. г-н Андрю Карнеги, който отбелязвайки 75-ият си рожден ден, създава своята фондация за мир, като първа стъпка към един по-добър и по-мирен свят.
Снимка: By Theodore Christopher Marceau – Library of Congress, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=1429049
Оптимист, заклет анти-роялист, любознателен и интелигентен, Андрю Карнеги е не само един от най-богатите мъже в историята, но и „бащата“ на модерната филантропия. От шотландското градче Дънфърмлин, през железните пътища на Новия свят, до „Евангелието на богатството“, животът му е доказателство, че упоритостта и трудолюбието се отплащат. В своя пик богатството му достига до съвременните 350 млрд. долара, за сравнение – състоянието на Бил Гейтс се изчислява на 100-136 млрд. долара. Творец на собствения си успех, Карнеги се отличава от други свои съвременници с голямото си сърце и идеи за бъдещето или казано с негови думи: „Човекът, който умира богат, умира озлочестен!“
1835 е годината, в която английският става официален език в Индия, Ханс Кристиян Андерсен издава първият си сборник с приказки, Васил Априлов открива първото българско училище в Габрово, а в далечна Шотландия в дома на Маргарет и Уилям Карнеги на бял свят идва Андрю.
Домът им е скромен и се състои само от една стая, която служи за хол, трапезария и спалня. Своята амбициозност и борбеност, Андрю наследява от баща си, който не се задоволява с положението, в което се намира, а започва усърдна работа в сферата на производството на дамаски. Семейството се премества в по-голям дом, а двамата им сина започват училище. За съжаление, настъпват тежки времена, както за семейния бизнес, така и в страната като цяло, тъй като териториите й са обхванати от глад. Бремето на недоимъка пада върху плещите на Маргарет, но дори нейният труд не стига. Притиснати до ръба, семейство Карнеги са принудени да поискат заем от свой роднини и благодарение на това успяват да емигрират в САЩ.
Новият свят е като бяло платно за всеки младеж уверен във възможностите си и надъхан с ентусиазъм.
Веднага след пристигането си, Андрю, който е на 16 години, започва да допринася за семейния бюджет. Първата му работа е във фабриките за текстил като момче, което зарежда макарите на шивачките. Доходът от нея е 1,20 долара на седмица (35 долара дн. валута). Трудолюбието на младежът не остава незабелязано и още същата година неговият началник го повишава и той започва да получава заплащане от 2 долара на седмица. Този отрасъл не е по сърце на Андрю и още на следващата година той се пренасочва професионално към железопътния транспорт.
Първоначално работи като вестоносец, впоследствие като телеграфист, докато на 24 години не става управител в железопътната компания Пенсилвания. Неговият началник –Томас Скот е първият, който насочва вниманието на Андрю към света на инвестициите и го подтиква да закупи акции от компанията „Адамс Експрес“. Майката на бъдещия милиардер го подкрепя за пореден път като ипотекира домът им, за да предостави необходимите средства. Андрю не спира до тук, а изкупува и дяловете на първата компания за спални вагони в САЩ.
Още от този начален етап на създаване на своята финансова империя, той знае, че може да разчита изключително много на семейството си и затова се подсигурява с тяхната подкрепа и партньорство.
Родната къща на Андрю Карнеги
Снимка: By user:kilnburn, Attribution, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=5887437
По-малкият му брат – Том става негов секретар, а братовчедка му става първата жена-телеграфист в историята на страната. От този ранен етап на развитие двамата братя стават неразделни не само в личен, но и в бизнес план. Андрю е човекът с визия, размах и нюх за потенциални печалби, докато брат му се грижи за детайлите и талантът му се разгръща по време на разрастването на бизнеса със стомана.
След като получава солидни финансови доходи от железопътния транспорт, Андрю насочва вниманието си към други отрасли и инвестира в производството на желязо и параходи, както и в добива на нефт. Скоростното развитие на капиталовложенията му се случва благодарение на Гражданската война, която избухва през 1861 г. Нуждата от жп линии, телеграфисти и желязо за оръжията е добре дошло за г-н Карнеги.
Този конфликт спомага за разрастването на неговия бизнес и почти го превръща в милионер. Андрю вярва, че индустрията е задвижвана от тристранен съюз между „труда, капитала и възможностите, които се откриват“.
Отрасълът, който го прави един от най-богатите мъже в света е добивът на стомана. Освен чрез изкупуване на дялове и сливане на по-малки компании, Андрю постига това чрез по-евтиното масово й производство и вкарването на чугуна в този процес, който бил подходящ за строеж на пътища, но не и на сгради. През 1901 г. се създава Ю Ес Стийл, която е първата корпорация в света с капитал над 1 млрд. долара. Същата година Андрю разпродава напълно дяла си в компанията, а печалбата му се изчислява в златни бонове.
Две събития хвърлят сянка върху бляскавата кариера на г-н Карнеги, но те са свързани косвено с неговото име. Първото е голямото наводнение в Джоунстаун през 1889 г., което взима над 2000 жертви и е причинено от недобре построен ексклузивен клуб за богати предприемачи, един от които е самият Андрю. Второто събитие е една от най-големите стачки в историята на САЩ, която продължава повече от 140 дни. Конфликтът е между Стоманената компания на Карнеги и синдикатът на работниците му. Равносметката от този кървав сблъсък е 10 загинали и опит за покушение над дясната ръка на Андрю – Хенри Фрик. Събитието води до пълен разлив в отношенията между двамата партньори. Карнеги е възмутен от действията на Фрик и от черното петно, което пада върху неговото име и това на компанията му.
Съвременниците му описват Андрю като търпелив, внимателен и интелигентен мъж с весел нрав и голямо сърце. Освен всички останали качества, той до голяма степен е самоук и както отбелязва по-късно – получава образованието си от книгите. Когато е на 16 години, полковник Джеймс Андерсън, който е сред заможните граждани в американското градче, в което живее семейство Карнеги, отваря вратите на богатата си библиотека за всички бедни работещи момчета. Андрю не само обогатява своите познания, но и примерът на този мъж слага траен отпечатък върху живота му и впоследствие вдъхновява част от неговите дела.
Андрю с брат си Том
Снимка: Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=887247
През 1889 г. Андрю пише знаменитото си есе „Евангелия на богатството“. То очертава основните му идеи по отношение на филантропията и отговорността, която носи новата класа от само издигнали се бизнесмени. Според него, единственият начин да се избегнат негативните последици от неравенството във финансовото състояние на хората е чрез усилена обществена и дарителска дейност от страна на богатите или казано с други думи – те трябва да раздадат по един премислен и обоснован начин натрупаното си състояние. Ако беше стигнал само до тук, Карнеги щеше да е един от много философи на икономиката, но той решава да превърне думите си в дела и до края на живота си успява да осъществи всичките си идеи, а именно – раздава цялото си богатство.
Той основава колежи, университети, училища, неправителствени организации и сдружения. Сред известните му вложения са: Карнеги Хол, Музеят Карнеги в Питсбърг, Институтът за научни изследвания „Карнеги“, както е редица тръстове, сред които „Тръстът на университетите в Шотландия“. Освен всичко останало той помага на Букър Т. Уошингтън да учреди „Националната лига на чернокожите бизнесмени“. С негови средства са основани повече от 2000 библиотеки по света, като 1600 от тях са на територията на САЩ. В своите речи той посвещава част от тези библиотеки на полковник Андерсън, човекът, който е допуснал Андрю до необятният свят на книгите: „Свободната библиотека е предопределена да бъде неразрушимата основа на добродетелта на всички жители.“
Брат му е най-близкият му приятел и той понася тежко преждевременната му смърт вследствие на пневмония. Човекът обаче, който заема най-голямо място в сърцето на Андрю е неговата майка – Маргарет. Тя винаги го е подкрепя, окуражава и подпомага. За него и брат му тя е „майка, детегледачка, медицинска сестра, готвачка, учителка и светица“. В своята автобиография той я нарича „свещена“, а в посвещението на първата си книга се обръща към нея с думите „на любимата ми героиня“. Той живее с майка си и се грижи за нея до края на живота й, като тя е винаги с него, дори по време на някои бизнес пътувания.
Неговата отдаденост към нея е и причината да сключи брак едва след като тя не е вече на този свят и така на 51 години той се жени за 20 години по-младата от него – Луиз Уитфийлд. Десет години по-късно тя ражда неговото първо и единствено дете – дъщеря, която той кръщава на майка си – Маргарет. Предбрачният им договор е много интересен, тъй като в него той уточнява намерението си да раздаде приживе цялото си състояние, като й оставя годишен доход от 20 000 долара (няколко млн. в дн. валута). Вероятно някои жени не биха били щастливи от подобен развой, но Луиз не е от тях. През целия им съвместен живот тя подкрепя филантропската дейност на съпруга си, а след смъртта му пише увода към неговата автобиография, който е изпълнен с топлота.
Докато е жив Карнеги раздава над 350 млн. долара (приблизително 76 млрд. долара) от богатството си. Последните години от живота си той посвещава на борбата си за световен мир. Според съпругата му именно разочарованието от опитите да го постигне са част от причините за смъртта му: „…световното бедствие беше твърде голямо. Сърцето му не можа да го понесе.“ Първата световна война разрушава мечтата му за премахване на международните конфликти. Той умира само 2 месеца след подписване на мира във Версай през 1919 г. И днес Андрю Карнеги се смята за един от най-богатите предприемачи в историята, но това, което го отличава от много други е голямото му сърце и неговата мечта за един по-образован и по-миролюбив свят.