Древните римлянки се бият във войни въпреки забраната

От единия край на Европа до другия, много древни армии се радват на жени в редиците си. Традиционно обаче историците са съгласни, че има едно голямо изключение: Римската империя, където армията и флотът са – почти ритуално – съставени само от мъже.

Според скорошно изследване това е било наистина лошо решение от страна на римляните – не на последно място, защото са знаели колко свирепи могат да бъдат жените във и извън бойното поле.

„Жените не са служили в древната римска армия“, отбелязва Валентин Дж. Белфиглио, почетен професор по социални науки и исторически изследвания в Тексаския женски университет в Дентън, Тексас, в новата статия. „Обаче онези, които са били воини, са били добре известни в древния свят.“

Будика

Наистина, по време на натиска на Римската империя към експанзия, те често влизат в контакт със свирепи кралици войни като например Будика, кралицата на Ицени, която повежда въстание срещу римляните в Британия; Теута, кралица на Ардиеите, която повежда своя народ срещу Рим в Илирийските войни от 229 г. пр. н. е.; и разбира се, Клеопатра, чието царуване е изпълнено с конфликти както срещу, така и покрай римляните.

Но обикновените жени бойци заслужават повече признание, твърди Белфилио. „Римските жени са били способни и на близък бой“, посочва той: те не само са чести състезателки в гладиаторски шоута, но и, подобно на жените от племената, които са воювали срещу нахлуващите римляни, са били известни с това, че са хващали оръжие – макар и в неофициално качество.

Нещо повече – римските жени играят важна тактическа роля и като цивилни и на вътрешния фронт, осигурявайки морал и практическа подкрепа за мъжете войници от императорската армия. „Жените често се грижат за ранените войници в домовете им, когато е необходимо“, посочва Белфиглио. „Имаше жени лекари, медицински сестри, акушерки, кърмачки и други болногледачи през всяка фаза от римската история.“

И докато може да им е било забранено да стават професионални войници, тези, които се отклоняват от традицията, може да бъдат възнаградени със слава и уважение. Клоелия, например: през 506 г. пр. н. е. тя освобождава себе си и други 20 заложници от етруски лагер и ги превежда у дома през вражески копия. За нейната смелост римляните издигат „бронзова статуя с кон и героинята, седнала върху него“, отбелязва Белфилио, „на най-високата точка по Свещения път“.

Буса, богата жена, която помага на римските бегълци от войните на Ханибал срещу Рим, е също толкова почитана. А картагенският пълководец вече вероятно се е сблъсквал както с жени, така и с мъже при опитите си да нахлуе: „По време на Втората пуническа война Ханибал обсажда Петилия в Брутциум [днешна Калабрия, Италия]“, обяснява Белфилио, където „местните жени и мъже се бият храбро и изгарят обсадните му машини.“

Но за окончателно доказателство, че жените могат да се бият заедно с мъжете в армиите, римските войници просто могат да погледнат към своите много, много врагове. От племето бракари в днешна Португалия, чиито „жени носят оръжие с мъжете и умират, без да издадат вик“, според гръко-римския историк от 2 век Апиан от Александрия, до тетонските жени, които, както пише Плутарх, „излизат срещу римляните, въоръжени с мечове и брадви, и с ужасни писъци се нахвърлят върху враговете си“.

И поне в един случай тези жени стават известни до такава степен, че все още помним техните митове днес. „Това проучване също предполага, че е имало жени воини, наречени амазонки“, пише Белфиглио. „Доказателствата от гробните места и описанието на битките от древните историци предполагат, че те не са били отделно племе. Вероятно са били атлетични жени воини от Скития, Сарматия и други области на Кавказ, които са се сражавали заедно със своите колеги мъже.“

И така, накратко: идеята, че римляните не са имали жени воини, не е съвсем вярна. На жените може да им е било забранено според закона да се присъединяват към армията, но обикновеният римски войник би видял доста жени в боя – както и на вътрешния фронт и на лагер с легионите, където се грижат и подкрепят войниците в невоенните действия.

„Важните действия на жените често се пренебрегват в статии и книги за римските военни операции. Това изследване е усилие да се помогне за коригирането на този пропуск“, пише Белфиглио. „Днес жените служат във всички клонове и звена на американската армия, включително специалните сили“, заключава той. „Юлий Цезар би бил удивен.“