Защо не трябва да копаете големи дупки на плажа

Облагородяването на плажа с пясъчни замъци е една от най-големите радости на почивката, но когато търсите строителни материали, е изключително важно да не копаете огромни дупки. Защо? Защото статистиката сочи, че задушаването в пясъка може да е по-голям убиец от нападенията на акули.

Тази екстравагантно звучаща заплаха се дължи на начина, по който пясъкът се държи, когато го трупаме на купчини. Според The Conversation повечето сухи пясъци са стабилни до наклон от около 33 градуса, което е известно като ъгъл на покой, а след това стават нестабилни.

Ъгълът може да е и по-голям, ако пясъкът е мокър, но когато изсъхне, той пада надолу – което означава, че голямата стена от кварц, която току-що сте натрупали, може лесно да се срути. Това означава, че сигурната дупка, която сте създали, когато пясъкът е бил мокър, може да стане много опасна, когато изсъхне на слънцето, и в крайна сметка да се срути върху вас, докато сте вътре.

За разлика от лавините, които могат да образуват въздушни джобове, в които човек да оцелее, срутващият се пясък запълва всяко свободно пространство, което означава, че имате само няколко минути, за да спасите някого, преди да се задуши. Затова най-важната първа стъпка е да се опитате да изкопаете лицето на човека, за да може да диша.

Новината, че сухият пясък може да бъде толкова смъртоносен, сигурно е изненадваща за всеки, който е гледал филми през 80-те и 90-те години на миналия век и вероятно заради тях смята, че плаващият пясък е много по-голям проблем за света. Мокрият пясък може да бъде опасен, но всъщност, оказва се, е доста трудно човек да се потопи напълно в него.

Той на практика е утаечен разтвор, който може да бъде направен от всякакъв фин гранулиран материал, а не само от пясък – тиня, глина… Когато се смеси с точното количество вода, той започва да изглежда като твърдо тяло, но всъщност е полувискозна течност.

Тя може да действа като ненютонова течност, което означава, че ако я ударите силно, ще изглежда твърда и не толкова лепкава, но ако вървите бавно по нея, ще потънете. Ако след това се опитате да се измъкнете с резки, внезапни движения, тя пак ще реагира както при удара, ставайки по-твърда и по-малко като лепкава, и няма да можете да мръднете. Ето защо хората затъват.

За щастие е малко вероятно да затънете докрай, тъй като в статия на Nature от 2005 г. е установено, че плътността на хората е около половината от тази на подвижните пясъци. Това означава, че е по-вероятно да изплувате, при условие че не се борите прекалено много и не се заровите случайно.

„Човек, попаднал в подвижни пясъци в солено езеро, не е застрашен да бъде засмукан напълно“, се казва в проучването. „Човек би трябвало да потъне до половината, но след това може да е спокоен, че няма опасност да бъде засмукана под повърхността.“

Така че вероятно не е нужно да губите повече сън заради подвижните пясъци, но не копайте големи дупки.