Защо Худини обяви война на магьосниците и гадателите
През 1926 г. американският конгрес се събира, за да обсъди приемането на един нов закон, който се опитва да сложи край на гадателките, гледането на карти, развалянето на магии и търсенето на истината чрез мистични сили. Това е закон, който практически ще ограничи много стабилно присъствието на всички видове магия, включително и развлекателната. Ето защо, в конкретният ден, когато 96-ят конгрес заседава, присъства един човек с желание да получи правото на отговор и да поговори относно прилагането на магия и нейните качества.
Това разбира се е Хари Худини. Мнозина очакват да застане като последен защитник на магьосническото общество пред мъгълите, но мнозина знаят, че Хари е известен с друго име. Кръстен е Ерих Вайс и е роден в Будапеща през 1874 г. Животът му е толкова вълнуващ, че за кратко време успява да се превърне в магьосник, каскадьор, авиатор, актьор, филмов продуцент, звезда на Холивуд и дори Хари Худини. Той е 4-то от 7-те деца в семейството. По една или друга причина, младежът винаги запазва една впечатляваща връзка с майка си Сесилия. Когато бил малък и плачел, тя винаги го взимала и притискала към гърдите си, в следващите няколко секунди следвало най-блаженото спокойствие, което едно дете може да изпита.
И този метод работил всеки път. Освен това Худини наричал майка си „неговият ангел на земята“ и „насочващият маяк в живота му“. Според много близки на Хари, дори и като възрастен мъж, той винаги намирал време, когато изпитва напрежение, да прегърне майка си и да открие необходимия покой, за да продължи напред. Толкова сериозните отношения можели да възникнат само между майка и син и това не е изненада за никого. И докато Хари се изграждал като личност с редица таланати, майка му имала възможност да види успехит му. Приказката продължава до 30-годишна възраст, когато творецът получава и най-жестоката телеграма – майка му е поразена от сърдечен удар.
Худини се намира в Копенхаген, отменя всички представления и се опитва да изпревари времето, за да успее да прегърне майка си поне още веднъж. Корабът до САЩ обаче плава няколко седмици и щом магьосникът стъпва на американска земя, роднините споделят, че най-близкият човек в живота му е напуснал този свят. Тази тежка загуба отнема и голяма част от магията в сърцето на Хари. Мнозина ще кажат, че той вече не е същият. И ако част от болката преминава в опити да се прокара американски празник в чест на майката, който между другото се вписва в календара през 1914 г., друга част от тази болка го прави невероятно див и безрасъден. Мнозина го забелязват как виси с главата надолу от покрива на небостъргач, как за малко не се дави в китайската кутия за мъчения или по време на опита му да се зарови.
Страданието на Худини започва да го превръща в един от най-наблюдаваните и успешни хора. През 1920 г. се запознава със сър Артър Конан Дойл и двамата започват да оформят много странно приятелство. Макар и господата да нямат много допирни точки, Артър е изгубил сина си Кингсли по време на войната. Неговата болка също не е малка и той самият открива утеха в новото движение – спиритуализма. Въпросната религия има описани възможности за комуникация с духове. Така през 1921 г. Артър ще покани Хари да се включи в това движение и да се опита да направи контакт с майка си.
Магьосникът не се колебае особено много, колкото и да се опитва да запази спомена за любимият човек, времето винаги държи последната карта и лека полека го заличава. Един неделен следобед, магьосникът пристига в хотелската стая в Амбасадор на Артър и съпругата му Джийн, придружавани от самообявен медиум и моментално се подготвят за специален сеанс. Макар и Худини да не вярва особено на този вид шарлатанство – самият той го нарича точно така, неговото желание е да повярва и споделя, че с всеки удар на сърцето си се е молил да успее да почувства поне малко присъствието на изгубената му майка. За последните 8 години, магьосникът се бори да облекчи болката си, търси прошка за факта, че така и не е могъл да погледне майка си за последно.
Снимка: By http://hdl.loc.gov/loc.pnp/cph.3c12416 & https://www.loc.gov/exhibits/haventohome/haven-century.html, CALL NUMBER: McManus-Young Collection <item> [Rare Book RR], REPRODUCTION NUMBER: LC-USZ62-112416 (b&w film copy neg.), Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=1191993
Опитът се проваля. Джийни се опитва да достави писмо от отвъдното на Худини, използвайки най-различни методи, но магьосникът е по-скоро ядосан, отколкото облекчен – неговата майка никога не е можела да пише на английски, а доставеното съобщение е повече от смешно и жалко. Това разочарование слага и край на приятелството между писателя и магьосника. Много скоро Худини има вече нова цел и това са самообявилите се медиуми и други видове хора, които се опитват да открият някаква форма на забавление.
Нарича ги лешояди, нарича ги човешки пиявици и не минава ден, без да им се подиграе. На всяка турне, в което показва своите филми, Хари не пропуска възможността да разконспирира магията на неговите „приятели“ и доказва, че медиумите използват добре познати трикове и се стремят да измамят колкото се може повече хора. Освен това не спрял със сеансите, напротив, започнал да ги посещава колкото се може по-често, но като добър магьосник, можел да се дeгизира брилянтно и да се възползва от всички красиви възможности да изобличава измамниците. През 1926 г. има достатъчно доказателства, за да отиде в Белия дом и да заяви на властите, че това е измама.
Още по-забавното е, че дори политиците се възползвали от този вид услуги, макар и много предсказания да не се сбъдват. И така, Худини застава пред конгреса и обяснява, че през последните години е правил много сериозно проучване и откритията му са публикувани в редица научни списания, той самият не е магьосник, а се представя за агент на мистерията и чрез нея успява да забавлява своите гости. Опитва да обясни, че медиумите успяват единствено и само да се възползват от хората, създават невероятна опасност за обществото и освен това подтикват към сексуални престъпления. Самото изслушване обаче се превръща в истинска подигравка.
В един момент самият Худини е ударен в лицето, а на четвъртия ден от изслушването става ясно, че законът няма да бъде приет. Огорочен от решението и фактът, че медиумите ще продължат да практикуват своята работа и ще изпразват джобове, Худини засилва своята жестока битка. Продължава да изобличава измамници, не спира да търси начин да спре тяхната практика. Докато близките му виждат, че това е опитът да се облекчи болката по загубата на майка си. В комбинация с мъченията, на които се подлага, застрашават все повече живота му. Когато магьосникът умира на 31 октомври, след като кара член от публиката да го удари с всички сили в тялото, приятелите му продължават да бъдат категорични, че душевната болка все пак е била много по-силна, отколкото физическата.
Заглавна снимка: By unknown; Item in McManus-Young Collection – This image is available from the United States Library of Congress’s Prints and Photographs divisionunder the digital ID cph.3g03277.This tag does not indicate the copyright status of the attached work. A normal copyright tag is still required. See Commons:Licensing for more information., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=1191932
