Японският нърд – некрофил, който завладя Токио
В края на август, 1988-а година, родителите на Мари Конно получават странен колет в пощенската кутия. Вътре, родителите откриват снимка на дрехите на детето, няколко малки зъбчета и пощенска картичка с текст „Мари. Кремирана. Кости. Разследвайте. Докажете“. В следващите дни ще се появят още няколко пратки при различни семейства в Токио. Всички колети са изпратени от така наречения убиец Отаку (японското значение на думата е нърд). Преди той да се превърне в чудовището, което Япония ще помни, се ражда Цутому Миядзаки.
Поради преждевременно раждане, малкият Тсутоми има лека деформация в китките и не може да огъва ръцете си изцяло. В следствие на това, детството му е доста самотно и тежко – малтретирането се случва почти всеки ден. Детето се затваря в себе си, започва да се губи в стотиците направени рисунки, комиксите и самотата. Макар и родителите му да го мотивират да се социализира, скромният младеж предпочита да безопаснотта и домашния уют пред агресията на своите приятели.
Когато идва време за училище, Цутому изпъква над своите съученици. Въпреки учебните успехи, той продължава да е тих и скромен. Пубертетът създава нови трусове, успехът пада драстично и един от любимците в училище отново изпада в немилост. Мечтите за професията на учител се заменят с потенциална кариера на фототехник в градския колеж. Социалното изключване и с роднините е факт – по-късно, убиецът ще сподели, че никога не е намирал общ език. Единственият близък човек е дядото. С него, бъдещият килър може да обсъжда всичко, без да бъде съден.
Хобито му в колежа е да снима бельото на жените от тенис корта. Тази страст се заменя бързо с помощта на детско порно – още не е забранено в Япония през далечната 1984-а година. Крехкото и объркано съзнание, напоено с достатъчно комплекси и спомени от детски подигравки, намира пристан и спокойствие в диалозите с дядото.
По-късно в затвора, убиецът ще признае, че някога си е мислил за самоубийство, но единственият близък човек в цялата фамилия обърнал подобаващо внимание и сякаш облечкавал тези импулси. За кратка част от времето си, Миядзаки се е чувствал добре, имал е приятел, имал е занимание и всичко е било перфектно. За съжаление, старецът починал през 1988-а година, оставяйки внука сам срещу света.
Това бил и повратният момент – все по-често родителите на Цутому забелязват, че той шпионира сестрите си, когато са в банята. Някъде в този период се проявява и първият канибалски опит. След кремацията на дядо си, 26-годишният мъж ял част от съдържанието на урната, за да може да бъде по-близо до своя приятел. Същата година става и първото отвличане. 4-годишната Мари Коно била поканена на разходка, но не подозирала, че всеки изминат метър в тази кола съкращава живота ѝ с години.
След като жертвата е умъртвена, Цутому изнасилва изстиващото тяло. След това взима дрехите и чака няколко седмици и последната улика да бъде разложена. Когато костите стават по-слаби, Миядзаки прибира ръцете и краката в килера си. След извършването на това деяние, убиецът звъни на родителите, не казва нищо, просто диша тежко в слушалката. Ако никой не отговори от другата страна, докато той диша заплашително, следва второ позвъняване и така, докато не чуе гласът на родителите.
През октомври, Миядзаки прави втори удар. Неговата жертва е 7-годишната Масами Йошизава. Детето се разхождало само по улицата, наоколо нямало други хора и съответно се досещате какво се случва. Второто убийство вече кара всички родители в Токио да бъдат нащрек. Една усмивка или поздрав към преминаващите деца кара полицията да спира непознатите и да изисква документ за легитимация.
В следващите 8 месеца се случват още две убийства, моделът на серейният убиец вече е ясен, а колетите също не закъснявали. Убийството на 5-годишната Айако Номото може да бъде сценарий на хорър филм. Психопатът води жертвата в дома си, където обещава да направи професионални снимки. След убийството отново се проявява предпочитаната некрофилия, но новото в този случай е консумирането на кръвта от изстиващото детско тяло. След като разлагането позволило по-лесно разчленяване, убиецът изхвърлил частите в различни точки от Токио.
При последният опит за отвличане, Цутому се опитва да раздели две сестри на детска площадка. Целта била по-малката сестра, която нямало да се съпротивлява толкова. Докато дърпа малкото дете към колата си, другата сестричка тича до вкъщи и вика баща си. Разгневеният родител много добре знаел какво се случва и с юмруци изкарал похитителя от личния му автомобил, където в момента се провеждала и фотосесията на новата жертва.
Детето било добре, но извършителят успял да избяга. Полицията го залавя много по-късно, докато се опитва да прибере автомобила си. Следователите били щастливи от постигнатия резултат, но когато започнали да правят обиск на личния автомобил и дома му, лед сковал сърцата им. В апартамента са открити повече от 5000 видео касети на аниме и сниф филми. Домашната видеотека също била добре заредена – домашното некрофилско порно било неупровержимо докозателство, но като бонус, в гардероба на спалнята се криело още едно изстиващо и разлагащо се тяло.
Съдебните психолози потвърдили, че отчуждаването довело до създаването на алтер его с жажда за убийства. Семейството публично се отрича от сина си, а бащата по-късно прави самоубийство през 1994-а година. През цялото време, психолозите се опитват да разберат мотивите за всички тези убийства. Някои смятат, че липсата на социален елемент и подигравките от детството са причинили всичко това, други подозират, че злоупотребата с аниме е успяла да увреди крехкото детско съзнание. През 2008-а година, серейният убиец е обесен, а японската история променя истинското му име на убиецът Отаку!
