Огнените реки от уиски в Дъблин
Има страни, които са известни с лошото си пиянство и невероятната литературна култура. Русия може да предложи достатъчен набор от почитатели на чашката, които пренасят вдъхновението си на страниците. Разбира се, САЩ също не отстъпва със своите Буковски и Хемингуей, но ако се чудите в коя страна хората наистина не знаят какво да правят с алкохола – насочваме погледа ви към Дъблин, Ирландия.
Това е страната, която регистрира един от най-интересните инциденти през 1875 г. – големият пожар с уиски. Адът на Данте може би е изглеждал по-същия начин, особено след като жителите описват как от редица домове потичали реки от уиски и бързо лумвали в пламъци, отнасяйки със себе си не само доброто настроение, но и къщите на притежателите.
Все пак не трябва да забравяме, че ирландците са известни ценители и мнозина се опитват да опитат от новия алкохолен поток. Според архивите, този инцидент успява да убие между 4 и 13 човека, нанасяйки сериозни щети предимно по сградите. И все пак не трябва да забравяме, че Ирландия е страна, с много нобелови лауреати и уиски. Проучване от 2018 г. показва, че ирландците са наистина притеснени от консумацията на алкохол и около 74% от тях вярват, че мнозина злоупотребяват. Въпреки това, ирландската култура винаги е вървяла с огнената вода. И до днес няма информацията как точно близо 5000 бурета с уиски на стойност близо 2000 паунда – днешната им стойност е най-вероятно около 230 000 паунда – се запалват. Течността тръгва по улицата, но по повърхността ѝ се носят огнени пламъци.
За съжаление някои от хората, които чуват за пожара в града, отиват да погледнат какво се случва и в следствие на любопитството си – умират. Историята разказва, че по-рано всичките 5000 бурета били поставени в пивоварната на Малоун и всичко било напълно нормално. Към 8 часа вечерта започнала да се бие алармата за пожар. Всяко следващо буре започнало да се запалва, а когато се пропука и протече, огънят се разпалвал още повече. Реката преминала разстоянието от близо 400 метра, а височината на потока достигал спокойно бордюра на улицата. Междувременно по улицата преминавали и много домашни животни, които в паниката искали да се спасят.
Най-запомняща гледка била на домашните прасета, които прескачали огньовете. Пожарната нямала никакъв друг избор, освен да използва конски тор, за да спре огъня. Когато огънят бил загасен, много ирландци използвали ботушите си за чаши и отпийвали от огнената вода по улицата. Забавен момент е, че когато полицията дошла да разпръсне публиката, с притесненията, че има шансове за по-сериозен пожар, открили редица боси и пияни хора, подредени по улицата. Впрочем болницата се напълнила не толкова с пострадали от пожара, колкото с пияни хора. Според някои източници, фаталните 13 инцидента били не от огъня, а от алкохолното натравяне. Разбира се, официалната версия е, че са починали от изгаряния, но очевидно ирландците не казват дали става въпрос за вътрешни такива. Изпитият алкохол така и не успява да се върне или да се използва отново, но пък знаем, че някога в историята е съществувала река на алкохола, при това от уиски.
