Носител на Антинобелова награда развенча т. нар. „сини зони“, в които живеят столетници

„Иг Нобел“ е сатирична годишна награда, която се връчва за научни изследвания, които „карат хората да се смеят, а след това да се замислят“. Тя започва да се присъжда за първи път през 1991 г. и има за цел да отбележи необичайните и изобретателни подходи, които някои изследователи прилагат за своите разработки тема.

Тази година д-р Сол Джъстин Нюман от Центъра за лонгитюдни изследвания [т.е дългосрочни изучавания] към Калифорнийски университет спечели първата в историята награда „Иг Нобел“ за демография за работата си върху данните за най-възрастните хора в света. Според неговите констатации моделите, свързани с изключително напредналата възраст и свръхстарите хора (хора на 110 и повече години), вероятно са резултат от лошо водене на документация, чиновнически грешки и пенсионни измами.

По този начин Нюман нанася значителен удар върху популярната идея за така наречените „сини зони“ – места по света, които изглежда имат необичайно висока концентрация на изключително стари хора в тях. Такива зони са Лома Линда в Калифорния, Окинава в Япония, Сардиния в Италия, Никоя в Коста Рика и Икария в Гърция.

Популяризирането на тези места предизвика значителен интерес, което доведе до разнообразни усилия да се разбере как толкова много хора живеят много по-дълго от средното. Цялостното население там, както и конкретните столетници, са анализирани по отношение на техните модели на живот, социални връзки, биомаркери, геномни вариации и т.н. с една-едничка цел: какви са тайните на дългия живот?

Но Нюман смята, че отговорът е свързан не толкова с конкретен начин на живот, а по-скоро със съмнителни данни.

В новото си проучване, което предстои да бъде публикувано в рецензирано списание, той показва, че най-високите нива на достигане на старост се предвиждат от три фактора: висока бедност, липса на актове за раждане и по-малък брой 90-годишни.

В този контекст бедността води до по-голям риск за извършване на пенсионни измами. В същото време въвеждането на актове за раждане в отделните държави, твърди Нюман, е свързано с намаляване на броя на записите за свръхстарци с 69 до 82%.

Тази работа дори оспорва предполагаемо потвърдените случаи на най-възрастните хора в света, включително най-възрастния човек в света, който изглежда има три различни рождени дати.

„Неотдавна във всяка „синя зона“ бяха открити значителни проценти грешки“, пише изследователят. „През 1997 г. беше установено, че 30 000 италиански граждани са претендирали за пенсия, докато са били мъртви. През 2008 г. 42% от костариканските граждани на възраст над 99 години бяха разкрити, че са посочили „погрешно“ възрастта си при преброяването през 2000 г. След ограничено коригиране на грешките „Синята зона“ в Никоя се сви с около 90%, а очакваната продължителност на живота в напреднала възраст спадна от водеща в света до „близо до дъното на класацията“.“

През 2010 г. е установено, че над 230 000 японски столетници са измислени, резултат от чиновнически грешки или действително мъртви.

Дори анализът на предполагаемите причини за изключителното дълголетие се оказва доста подозрителен. Например диетата от зеленчуци и сладки картофи беше определена като ключова за дълголетието на жителите на синята зона в Окинава. Но японското правителство заяви, че жителите на Окинава консумират най-малък брой зеленчуци и сладки картофи в страната, а освен това имат и най-висок индекс на телесна маса.

Нюман и преди е развенчавал други твърдения, свързани с екстремната възраст. Например той опроверга изследване от 2016 г., което предполага определена граница на продължителността на човешкия живот. След това, през 2018 г., опроверга друго изследване, което изказваше обратното твърдение, показвайки, че моделите в данните за старостта вероятно се дължат на грешки.