Мордечай Вануну разкри израелската ядрена тайна, за да превърне живота си в истински кошмар
На 5 октомври 1986 г. издание The Sunday Times представя историята и разкритията на Мордечай Вануну. Само около седмица по-късно той ще има рожден ден – роден е на 13 октомври 1954 г. в Маракеш, Мароко. През 1963 г. неговото семейство имигрира в Израел. Като всеки друг жител на страната, той също преминава през 3-годишната военна служба и се уволнява с чин сержант.
Вануну кандидатства в университета Рамат Авив и за жалост не успява да вземе изпитите, като се прибира у дома. През 1976 г. е нает от компанията KMG – компания за ядрени опити и изследвания. В началото на своята работа, Мордечай е върнат обратно в университета, за да премине бърз курс по физика, химия, математика и английски език. Неговият пост през 1977 г. е в сграда 2, която има цели 6 подземни нива. Задачата на учените в тази сграда е да извличат плутоний от изразходвано ядрено гориво и след това да създават различни компоненти за ядрено оръжие.
Повечето служители, както и самият Вануну, разполагат със свободен достъп до цялата сграда, но разбира се, ниво 5 е ограничено. Ученият има достъп до ниво 5 за временно назначение за проекти обвързани с литий. През 1985 г. ще напусне тази работа, но преди да си тръгне, взима камера и около 40 минути обикаля, правейки около 57 цветни снимки на всички нива от 2-ро до 5-то. На 5-то ниво успява да фотографира ръкавици с плутониеви дискове и различни снаряди. На един от неговите кадри може да се види и модел на водородна бомба.
На 27 октомври, без никой да знае за неговата фотографска мисия, служителят е преместен на много по-лека работа. Точно това е неговата причина да напусне. Една година по-късно решава да предостави цялата информация за всичко, което се случва в Сграда 2, както и копия на всички снимки от една година по-рано. За своите действия и разкрития, Вануну е осъден на 18 години затвор, като 10 от тях ще бъдат прекарани в абсолютна изолация.
Златният въпрос на тази интересна сага е: кой знае за ядрената програма на Израел? На първо място това са французите, които отдавна знаят за амбициите на Израел. Именно те помагат за създаването на така наречения Димона реактор, както и за сграда номер 2. САЩ подозират за подобни маневри и смятат, че всичко е започнало още през 1962 г. Няколко разузнавателни полета на U-2 ще потвърдят строежа на Димона. Не трябва да забравяме, че Франция е страна, която обича да произвежда и предлага ядрени реактори за научни цели. Именно те продават такъв на Саддам Хюсеин.
До днес френският професор, който го разработва, споделя, че ще са необходими повече от 500 години, за да може да даде на Ирак материали за ядрено оръжие, но това е друга тема. През 1968 г. Едуард Телър е убеден, че Израел разполага с няколко атомни бомби и веднага информира ЦРУ. Според разузнавателното управление, Израел разполага с повече от 100 килограма обогатен уран, който е бил извлечен от различни ядрени програми. Основен доставчик е компанията Nuclear Materials and Equpment Corporation в Аполо, Пенсилвания. Неин собственик е Залман Шапиро. Задачата му е да рекрутира американски учени и да помогне на Израел в своята научна програма, както и да реши редица проблеми.
Националната агенция по сигурност в САЩ съобщава, че ВВС на Израел са започнали да тренират специфични бомбени заходи, необходими именно за доставянето на ядрена бойна глава, което няма логика, освен ако армията не разполага с такава. През 1968 г. Израел тайно успява да закупи около 200 тона чист уран от Западна Германия. Продажбата е одобрена от Европейската агенция по атомна енергия с предположението, че същият материал отива в италианска компания. Веднъж след като се озове в Израел, Мосад веднага го конфискува.
Дори и след установяването на оригиналния собственик, няма какво да се направи и случаят е потулен цели 10 години. Жителите на страната разбират някъде през 70-те години на миналия век. На 22 септември 1979 г. американски сателит ВЕЛА успява да засече странно проблясване в Южния Атлантически океан. Става ясно, че Израел е детонирал ядрена бомба с много малък заряд. За целия останал свят, това събитие е мистерия и дълго време се пази в тайна. Самата Димона може да обогати и извлече до 6-7 килограма боен плутоний на година.
Първата атомна бомба на САЩ разполага с около 6.2 килограма плутоний. С подобряването на системите и платформите за работа, количеството плутоний на година става до сериозните 40 килограма. Това означава, че една бомба може да има силата на 150 мегават/тона. Към това в списъка се добавят и други елементи като литий-6, използван за термоядрени оръжия. По това време САЩ още не подозира колко напреднала е ядрената програма. С представянето на снимките, Вануну показва, че неговата страна е не само фактор в ядрените сили на света, но и напредва с невероятна скорост.
Има и една подробност, разкритията на техника не помагат особено за прекратяването на програмата, а за нейното допълнително развитие. Причината е, че вече е късно да има каквито и да било действия за прекратяване и второ, Израел заявява, че по този начин ще бъде защитен от всякакви врагове. За тази страна, ядреното оръжие е необходимост. Странно е как една страна, която може да се смята за изключително пострадала, практически има нуждата от подобно оръжие, с което да причинят повече жертвите дори от Холокоста. Тук не трябва да забравяме и различните коментари по темата относно толерантността на страната и факта, че именно тя трябва да е радетел за мир.
Вместо това откриваме една от най-добрите разузнавателни агенции, придружена с армия и редица фронтови успехи. Въпреки разкритията, Мордечай Вануну не прави услуга на света, а дава повод само за стягане на мерките и затваряне на всички притоци за информация. В последните години няма информация дали Израел е продължил или подобрил своята система, но съдейки от миналото, най-вероятно днес са успели да създадат достатъчно добри технологии в тази посока. Вануну лежи в затвора, за да изтърпи своето наказание, което обаче по никакъв начин не може да наруши или да изложи на риск националната сигурност на страната.
Разкритието на такава програма дава само още поводи на Иран, Ирак и евентуално Либия да започнат да работят в тази посока. Като в това отношение именно Иран може да се смята за потенциален кандидат, който също да развива или притежава ядрено оръжие. Вануну вярва до последно, че разкрива информация, която може да има стойност и да позволи на страната да изчисти името си, а не да се превръща в агресор, който нарушава всички човешки права. Единственият с такива се оказва именно той. През 2004 г. той е освободен, но има забрана да говори с чужденци и да напуска Израел.
В един момент ще поиска убежище от Норвегия и от Швеция – двете страни отказват такова. Родната му страна Мароко също отказва да го приеме. Следващата, която се отказва от неговото присъствие е Ирландия. През 2006 г. Amnesty International ще поиска от Microsoft информация за електронната поща на Вануну, за да провери дали той комуникира с журналисти от други. Искането успява да стигне до съда, преди да може да бъде проверено от страната.
През 2015 г. техникът ще поиска да се съберат около 10 хиляди долара под формата на глоба за комуникация с израелски вестник. Същият вестник ще пусне материал, в който ще се твърди, че е предоставена информация на Хамас за производството на ядрено оръжие още от затвора. През същата година получава официална забрана за напускането на страната и има опит за възобновяване на неговата присъда. Сагата продължава отново със забрана за напускането на страната, не му е позволено да пътува. На 2 юни 2018 г. Израел продължава да го смята за риск за националната сигурност.
След 14 години в изолация и фактът, че е изкарал повече от 18 в затвор, властите не му позволяват да напусне страната, както и да комуникира с чужденци. От 1987 г. до този момент, Вануну е номиниран винаги за Нобеловата награда за мир. Печели и редица други, но ако го попитате дали си заслужава цялото това приключение, той е категоричен, че е работил в името на правдата, а тя често струва половин живот, а може би и повече.
