Кризата с кашкавала в САЩ

През през 1981 г. министърът на земеделието на САЩ Джон Блок внася в залите на Белия дом тухла от заразен с гъбички кашкавал, за да покаже колко са ненужни субсидиите за млекопроизводство и колко катастрофални са последиците от тях.

Конгресменът от Айова и защитник на млечните продукти Том Харкин се възмущава страстно. „Срам!“, казва той по време на дебатите в Камарата на представителите по законопроекта за земеделието. „Срам за министър Блок, че извади плесенясал кашкавал.“

Целият този цирк е част от по-голям проблем с млечните продукти, който предизвиква спорове за прекомерните правомощия на правителството – и който води до натрупване на огромни запаси от стотици милиони килограми кашкавал на съхранение на 30 метра под повърхността в подземна крепост в Мисури.

САЩ се намира в абсолютна криза с кашкавала.

За да разберем защо се натрупват такива количества, трябва да се върнем до 1977 г., когато тогавашният президент Джими Картър решава да подкрепи закъсалата млечна промишленост с парична инжекция на стойност около 2 млрд. долара. Благодарение на дългогодишна правителствена програма – Корпорация за стоков кредит (Commodity Credit Corporation, КСК) – федералното правителство получава разрешение да закупува млечни продукти. По този начин фермерите можеха да увеличат производството си без риск; всички непродадени храни щяха да бъдат закупени от Чичо Сам (Чичо Сам е най-известният национален символ на Съединените американски щати.).

Това естествено доведе до свръхпроизводство на мляко като голяма част от него се преработваше в кашкавал поради по-дългия му срок на годност. Така правителството натрупва над 200 милиона килограма запаси в складовете и трябва да отидат някъде – оттук и демонстрация на Блок с плесенясалото сирене.

Една от идеите е то просто да се изхвърли в океана, но тъй като много американци изпитват продоволствена нестабилност, това решение се смята за разточително. Към този момент проблемът не е на Картър, а на Роналд Рейгън; неговото решение беше Програмата за временно спешно подпомагане с храни, която разпределя кашкавала на нуждаещите се от хранителни помощи. Но както предупреждава Блок, кашкавалът наистина често е бил мухлясал.

Въпреки че се предава на хората, Министерството на земеделието все пак трябваше да го съхранява. И тук се появяват пещерите за кашкавал. Когато складовете се напълнят, за съхранението му се използват поредица от варовикови мини под град Спрингфийлд, Мисури. В тях климатът се контролираше по естествен начин на приблизително 15 градуса, поради което се изискваше по-малко енергия за охлаждане, и те предлагаха милиони квадратни метри готово свободно пространство.

Спрингфийлд не беше единственото подобно място. Към 1981 г. излишъците от млечни продукти – кашкавал, масло, сухо мляко – започват да се крият и под Канзас Сити, както и на други места. В пещерите можеха да се намерят варели с тегло над 200 килограма, „безплатен“ кашкавал в 2-килограмови пити и 20-килограмови чували със сухо мляко. Само в Канзас Сити се съхраняват 70 млн. килограма продоволствия.

Центърът на Канзас Сити

Според критиците укриването на такива огромни запаси от кашкавал е струвало на правителството до 1 милион долара на ден. Освен това е имало натиск за ускоряване на дистрибуцията, тъй като съхраняването на сиренето е било скъпо, а потенциалът му за разваляне е създавал страхотна спешност. Не само това, но и мястото за складиране на излишъка е било ограничено.

След критиката за тези разходи, правителството започна да ограничава финансовата си подкрепа за фермерите, макар че не можеше да я прекрати напълно. По-лошото е, че всъщност нямаше ограничение за количеството продукт, което фермерите можеха да продадат по програмата КСК, която на всичкото отгоре им плащаше по-добра от пазарната ставка. Така резервът с кашкавал продължава да расте и до 1984 г. достига около 500 милиона килограма.

Помощта идва под формата на маркетинг. През 90-те години на ХХ век Националният съвет за насърчаване и изследване на млякото и млечните продукти превръща в част от своята мисия да помогне за намаляване на запасите от кашкавал, предлагайки изключително кашкавал в менюто на заведенията за бързо хранене и организирайки рекламната кампания „Got milk?“. Въпреки че усилията им не бяха насочени единствено към разчистване на пещерите с материал, търсенето на млечни продукти се увеличи. Това, в комбинация с намаляването на държавната помощ, помогна да се превърнат планините в по-скоро в хълмове от кашкавал.

Правителството все още купува кашкавал, най-вече за да подсили програмите за училищен обяд и други хранителни помощи, но не складира огромни количества. Пещерите със сирене в Мисури продължават да съществуват, въпреки че Министерството на земеделието притежава само част от приблизително 600-те милиона килограма кашкавал в подземни хладилни складове в цялата страна. Техните запаси се използват предимно за храна на военните.

Вместо това производители на храни като Kraft Heinz наемат подземните помещения за съхранение и отлежаване на продукта си. В САЩ се консумира около 6 милиарда килограма кашкавал годишно.