Какво стана с банката за семенна течност от гении на Робърт Греъм
През 1980 г. оптометристът, който изобретява нечупливите стъкла за очила, предприема следващата очевидна стъпка в кариерата си… и започва да събира семенната течност на учени, носители на Нобелова награда.
Робърт Кларк Греъм успява в кариерата си на оптометрист, но истинската му страст бе друга. Идеята, която той превръща в „Хранилище за избор на зародиши“, бе да се събере спермата на носители на Нобелова награда и други гении, която след това да се използва от обществеността за създаване на „супердеца“.
Банката успява да произведе 215 бебета, преди да затвори през 1999 г. след смъртта на Греъм, когато проектът тръгва надолу.
Ако това ви звучи малко в областта на евгениката, картинката няма да стане по-пъстра, след като посочим, че всички донори са целенасочено бели. Греъм е евгеник, който вярва, че „слабите“ хора, които той нарича „ретроградни“, трябва по някакъв начин да се спират преди да успеят да се възпроизведат. Разбира се, както в повечето случаи, които включват тази приложна генетика, има голям расистки елемент в работата на Роибърт. Той вярва, че най-добрият курс на действие е да се проведе „подбор на база интелигентност“ и да се накарат интелигентните бели мъже да имат повече деца. Освен че всички донори са бели, реципиентите на спермата трябва да са омъжени, хетеросексуални и също бели.
Оказва се обаче, че е доста трудно да се сдобиеш със сперма от гении, още повече, когато имаш репутация на човек, който говори много зловещи неща за деградацията на човешкия вид. Греъм успява да привлече трима носители на Нобелова награда да направят дарения на банката. Въпреки това, двама от тях се отказват, когато Греъм споделя пред пресата идеята си и бързо дават обратна реакция срещу евгеничния характер на цялото предприятие.
Третият нобелист не се оттегля, но вероятно само защото възгледите му са в крак с расистките нюанси на проекта. Уилям Шокли, който печели наградата си за своята работа по създаването на транзистора, има редица расистки възгледи, включително че чернокожите хора са интелектуално по-ниски от белите хора и че на „генетично неравностойните“ трябва да се предлагат финансови стимули чрез социалната политика на държавата, за да се подложат на стерилизация. Той продължава да дарява на банката, като спира едва когато решава, че е твърде стар, за да предостави здрави проби.
Дейвид Плотц
Въпреки противоречията, банката за сперма продължава, събирайки материал от още „гении“ и в крайна сметка спортисти. И действително от даренията им са родени бебета. Дейвид Плотц, писател и съосновател на Atlas Obscura, проследява много от децата, създадени от проекта.
„Първо да отговоря на очевидния въпрос: не, не всички те са гении“, пише той в The Guardian през 2004 г. „Някои се справят превъзходно. Сам, на 14, минава през математиката в колежа все едно е нищо и освен това е чудесен спортист. Той също така има водеща роля в „Лешникотрошачката“ и свири на два трудни инструмента. Но децата като цяло следват стандартната крива като са само малко po-вдясно от средното. Някои са брилянтни. Повечето са много добри ученици. А някои са доста посредствени.“
Едното, талантливо дете на име Дорон Блейк, се превръща в нещо като рекламно лице за банката за сперма. Роден в семейството на калифорнийския психолог д-р Афтън Блейк и донор, известен само като „red 28“, Дорон в крайна сметка има коефициент на интелигентност 180 и склонност към четенето още от ранна възраст. Има обаче толкова много фактори от околната среда, които не можем наистина да съобразим от 30-те деца, с които Плотц е влязъл в контакт, нито пък можем да изтъкваме едно дете като представително за цялата банка.
Самият Блейк не е съгласен с идеята, че генетиката играе голяма роля в интелигентността.
„Мисля, че има много други неща, които човек трябва да разгледа и опита, за да определи качеството на даден човек, а интелигентността дори не си струва да се гледа. По-важно е какво човек избира да прави с интелигентността си, как прилага своята интелигентност в живота си“, казва той пред BBC. „И мисля, че това е много по-важно от неща като генетично предразположение, на което Робърт Греъм сякаш набляга най-много.“
Банката за сперма всъщност нито веднъж не е продала сперма на носител на Нобелова награда, съобщава LA Times през 1992 г., но Греъм продължава с проекта си по евгеника до своята смърт през 1997 г. Проектът, който надяваме се е последният от подобен тип, е закрит две години по-късно.
