Фалшивата наследничка на Карнеги, която задигна стотици хиляди долари
През пролетта на 1902 г. Каси Л. Чадуик ще се качи на влака от Кливланд до Ню Йорк, а след това ще наеме такси и ще продължи пътя си до дома на Холанд. Това е хотел на ъгъла на 30-та улица и 5-то авеню. Въпросният хотел е известен с реновирани банкетни зали и винарна, чието съдържание се оценява на близо 350 хиляди долара. Дамата влиза в лобито, звукът от високите токове отеква по мраморния под, всеки мъжки поглед се е завъртял към нея. Погледът на дамата продължава да минава покрай всички лица. Каси търси някого – Джеймс Дилън. Това е адвокат и приятел на нейния съпруг, пристигнал в хотела специално за тази среща.
Каси се приближава, дава галантно своята ръка и чака да се дръпнат на някакво разстояние от слушателите. Джеймс е изненадан при тази среща, особено след като мадам Чадуик е изминала толкова километри. Дамата е пристигнала за малко, за да обърне внимание на някои лични въпроси. След кратък престой в хотела, дамата моли Дилън да я изпрати до дома на баща ѝ.
Дилън няма нищо против да напусне хотела с една от най-красивите и изискани жени. Наема файтон, а Каси дава адреса: 2-ра източна и 91-ва улица на 5-то авеню. Разговорите продължават да са весели и приятни, докато каретата не спира пред 4-етажно имение, което принадлежи на стоманения магнат Андрю Карнеги. Дилън остава без думи, докато Каси крие своята усмивка и се опитва да не гледа изумения му поглед. Жената слиза и е посрещната от иконом, който отваря вратите за нея. Дамата учтиво заявява, че иска да говори с началника на прислугата.
Отговорничката на дома пристига и прави реверанс в антрето. Каси обяснява, че иска да наеме прислужницата Хилда Шмид, която в момента има ангажименти със семейство Карнеги. Преди да има разговор за наемане или преговори, мадам Чадуик ще поиска да разгледа и референциите на прислужницата. Главната икономка е изненада, никой с такова име не е работил в този дом. Каси е недоволна и бърза да заяви, че нейната информация е точна, тя е категорична. Описва с детайли как изглежда прислужницата, споделя и какво точно е работила същата преди това, няма място за грешки.
Главната икономка продължава да твърди, че никога не е наемала или работила с такъв човек. Каси прекратява спора, извинява се за неудобството, прави комплимент за добре излъскания под, а след това си тръгва сама към изхода. Докато върви към изхода, вади от коженото си палто голям кафяв плик. Цялата среща продължава около половин час.
Качвайки се обратно в каляската, Дилън се извинява за въпроса, който най-вероятно ще прозвучи грубо: кой точно е вашият баща? Каси се усмихва и слага пръст пред устата си, нейният спътник никога не трябва да издава тайната – Каси е нелегална дъщеря на Андрю Карнеги. В самия плик показва две платежни нареждания на стойност от 250 хиляди долара и 500 хиляди долара, подписани от самия Карнеги. На друг лист стои информация за сейф, в който се съдържат още 5 милиона долара.
Баща ѝ се чувствал виновен и побързал да предостави охолство, като това не били единствените суми, а в много други сейфове са оставени милиони, които ще бъдат наследени след неговата смърт. С кокетност и тънка усмивка, Каси отново напомня на Дилън, че това трябва да бъде тайна. Тя самата знае, че нейният компаньон в тези часове ще залее света като язовирна стена с информация и ще продължи да разказва легендата за богатата Каси, докато неговия език не изсъхне от въртене. Историята е твърде фантастична, за да не е истина, а и бедният Дилън никога през живота си не е виждал такива суми, не и с толкова нули. Истината е, че Каси никога не е виждала Андрю Карнеги. Каси Чадуик е просто едно от имената, които ще бъдат използвани в тази история, а в нейната легенда.
Елизабет Бигли се ражда през октомври 1857 г. и е 5-тото от 8-те деца в малка ферма в Онтарио, Канада. Бети губи слуха си с едното ухо и развива затруднения при говоренето. През цялото си детство е принудена да избира своите думи внимателно, за да има успех в комуникацията. Нейните съученици я намират за странна, особено след като прекарва толкова много часове седнала на чина си и пазеща тишина. Една от нейните сестри – Алис ще твърди, че Бети изглежда така, сякаш е в транс, сякаш се хипнотизира сама и не може да чуе никого извън нейния ум. Излизайки от своите магии, тя изглежда странно, но се отказва да коментира за какво си е мислила. Понякога семейството я е викало с часове, преди да получи някакво внимание.
На 13-годишна възраст, Бети ще изгради своята първа система. Започва да пише писма и съобщава, че нейният чичо е починал и е оставил малка сума пари. След това прави и фалшиви завещания, с които отива до банката, а след това иска и заем, който да изхарчи по-рано – преди пристигането на самите пари. Чековете са оригинални, а сметките просто не съществуват. След няколко месеца, полицията ще я задържи и предупреди да не повтаря този опит.
През 1879 г. на 22-годишна възраст, Бети прави своята следваща измама. Спестява пари за по-изискани дрехи, а след това сменя името си и се представя за жителка на Лондон. Нейната първа жертва е адвокат от Онтарио. Бети ще сподели, че нейният роднина – богат филантроп е починал и е оставил сумата от 15 хиляди долара. Вече е имала дори визитки, на които е напечатала името си „Мис Бигли, наследница на 15 хиляди долара“.
Нейният план е елементарен, отива в един магазин, харесва нещо много скъпо, а след това пише чек за много повече пари от неговата оригинална сума. Някои от собствениците са толкова щастливи, че са готови да предоставят и още нещо в замяна на илюзорните пари, които никога няма да стигнат до тях. Съмненията рухват с представянето на визитката, в която гордо е написана сумата за наследяване. Схемата работи всеки път.
След богато пазаруване в Онтарио, дамата заминава със сестра си Алис в Кливланд. Алис вече е омъжена, но това не пречи да пътува с Бети, особено след като има обещание за по-сериозни успехи. В началото Алис смята, че Бети ще си търси работа в местна фабрика или магазин, но Бети обикаля магазините и започва да маркира столове, мебели и картини.
Следва калкулиране на цената и отиване в близката банка, за да се уреди кредит, с който да се заплати всичко. Визитката отново върши работа и всички мебели се озовават в дома на Алис. Единственият недоволен ще е съпругът. Той не обича подобни измами и ще я изгони от дома си. Алис ще запази мебелите, а Бети ще трябва да продължи да работи сама. В най-близкия град ще се запознае с д-р Уолъс Спрингстийн.
Бедният човек е пленен от нейния чар. Години по-късно вестниците ще пишат за нея като дамата с хипнотичното око. Думите ѝ се изливат като мед в ушите на Спрингстийн. Преди изобщо да я познава, същият бърза да предложи брак. В-к ще публикува информация за брака. Само няколко дни след това ще пристигнат и първите местни търговци, които са забелязали замечтаната снимка на онази, която е успяла да обере магазините им и да не плати нищо. Докторът ще е достатъчно пиян и глупав, за да плати цялата сметка. След 12 дена ще последва разводът.
Бети ще трябва да смени името си и скоро ще се представя като Мари Роза. Нейната задача ще е да живее в общежития и да продължава да мами търговците за тяхната стока. Преминава през Ийри, Пенсилвания и други местности, където ще твърди, че е племенница на генерал Уилям Шърман от гражданската война. Бедният генерал бил много болен, защото страдал от много странна болест, която се предава на цялото семейство.
Бети можела да изкара кръв от венците си. Това било сериозно доказателство, че бедният генерал е болен от нещо много тежко. Добрите хора започнали да събират пари, които да изпратят в Кливлънд, за да помогнат. След време започнали да търсят парите – много от тях били изпратени като заем – Бети ще връща отговори, че генералът е починал преди две седмици. На всеки един от дарителите е изпратила и благодарствено писмо, че в последния час са запазили своя патриотизъм и са се опитали да помогнат на един ветеран.
Има време и за два брака, докато се представя като Роза. Първият е с малък фермер, а вторият е с бизнесмен на име Хувър. От него ще има и син на име Емил. Момчето е изпратено в Канда, където роднините ѝ да се грижат за него. Хувър умира през 1888 г. и оставя малко имение на стойност от 50 хиляди долара. С парите от него ще се премести в Толедо и ще направи нова самоличност – Лидия Дивер. Неин клиент ще е Джоузеф Ламб, който плаща около 10 хиляди долара, за да я наеме като финансов експерт и съветник. Ламб ще доведе още заможни приятели, които ще дават пари за услуга, която не само няма да получат, но и реално няма за какво да използват. Всички до един ще твърдят, че Бети има някакви специални хипнотични сили.
Дамата пише запис на заповед за изплащането на няколко хиляди долара, подправя подписи и изпраща Ламб да отиде и да ги осребри в банка в Толедо. Ако банката откаже да плати сумата, тя ще трябва да пътува през цялата страна, за да си вземе парите. Ламб има отлична репутация в Толедо и успява да изтегли всички чекове. След още няколко пътувания ще е доставена сумата от 40 хиляди долара.
Банката веднага се досеща за измамата, а полицията успява да арестува и двамата. Ламб няма да бъде съден, но Бети ще получи присъда от 9 години и половина. Преди да напусне залата, Бети ще заяви, че съдията ще провали сделката си за 5 хиляди долара, а след това ще умре от рак, което също се случва. От затвора, тя започва своя кампания за помилване, заявявайки, че съжалява за всяка една измама. След 3 години е помилвана от Уилям МакКинли, който по-късно ще стане президент.
Бети се връща за пореден път в Кливлънд и се представя за Каси Л. Хувър. Успява да се омъжи за друг лекар на име Лирой Чадуик – богат вдовец и един от наследниците на заможна фамилия. Успява да извика сина си от Онтарио и двамата живеят в престижен квартал сред аристократи. Бракът е особена изненада за приятелите на Чадуик. Никой не е чувал за неговата партньорка и никой не го е виждал с други жени след неговата загуба.
Новата съпруга ще поиска да направи всичко, за да впечатли своите съседи. Сред тях ще са Джон Д. Рокфелер, американският сенатор Маркъс Хана и Джон Хей, който работи като частен секретар на Линкълн. Охолният живот ѝ позволява да купи всичко, което пожелае и никога да не пита за цената. Сменя старите завеси на имението и слага специални портрети върху стените.
Получава скъпоценности за около 140 хиляди долара. Всички дрехи са поръчкови от Ню Йорк, при това една година след като Джеймс Дилън официално съобщава публичната тайна, че дамата е наследничка на Андрю Карнеги. По същото време Бети успява да закупи 8 поръчкови пиана, които да подари на приятели. Дори и при покупка на елементарни стоки, тя винаги настоява да плати повече. Съпругът ѝ започва да се съмнява в силата на нейните сметки, но в един момент се замисля, че Карнеги е един от най-богатите хора в Америка, следователно не би трябвало да има нещо нередно.
Всичко е една голяма измама, включваща подправяне на документи в Охайо, Кливланд, Ню Йорк и още много други. От всяка една банка взима около 10 хиляди долара, но винаги прави една бърза обиколка и трупа капитал. Обикновено взима няколко заема, отива да погаси вноски от първите 3-4 банки и продължава да развива схемата си. Избира банка Уейд Парк за нейна основна база и гарантира на всички, че е наследник на Карнеги. От една банка успява да вземе сумата от 240 хиляди долара с допълнителни 100 хиляди, които да се преведат на нейната основна сметка. Един от съдружниците на Карнеги ще даде близо 800 хиляди долара. Повечето са в екстаз да дават заеми, а една банка без никакъв проблем връчва сумата от 190 хиляди долара.
До ноември 1904 г. Нютън ще разбере, че наследничката няма никакво намерение да плаща дълговете си или лихвите. Първата му работа е веднага да заведе дело в съда в Кливланд. За да няма никакви опити да се преместят парите, Нютън ще нареди на секретаря на трезора да запази всички нейни архиви, написани от „бащата“.
Бети/Каси ще отрече всички обвинения и ще допълни, че няма никаква връзка с никой от семейство Карнеги. В затвора ще бъде посетена от президента на банката – Чарлз Бекуит. Той вече е изгубил своята банка и ще отиде да ѝ каже, че е успяла да го унищожи, но още не е сигурен, че е измамничка. До днес никой не може да бъде сигурен колко пари наистина е успяла да открадне. Твърди се, че сумата е около 633 хиляди долара или около 16.5 милиона долара.
През март 1905 г. е обявена за виновна в конспирация и измама на национална банка. Изпратена е в затвора за 10 години. Карнеги ще отиде лично на делото, за да види своята „роднина“. В съда са показани чековете и той самият ще заяви, че ако някой си е мислил, че пише толкова красиво, значи може да бъде полъскан от изпълнението. Магнатът ще заяви, че в последните 30 години не е написал нито една бележка. Целият скандал е можел да бъде избегнат, ако някой просто го е попитал.
