„Чанта за убийства“: Как едно зловещо престъпление промени криминалистиката

В Съединените щати „чантата за убийства“ (murder bag) е набор от инструменти, които убиецът може да използва, за да преследва, подчинява или напада жертва. В Обединеното кралство обаче терминът има съвсем различна конотация: той се отнася до емблематичните комплекти с инструменти, използвани от следователите на Скотланд Ярд през 20-ти век за обработване на местопрестъпления.

В чантата за убийства детективите носят необходимото за намиране, документиране и събиране на доказателства, включително лупа, измервателни уреди, тампони, торбички за проби, ножици и пинсети. Но главната причина, поради която някой изобщо се е сетил да направи такъв комплект, е да снабди следователите с нещо съвсем тривиално: гумени ръкавици. И ако мислите, че ръкавиците не са чак толкова важни, очевидно не сте присъствали на разследването на убийството на Емили Кей през 1924 г. – ужасяващото престъпление, което стимулира създаването на чантата и променя хода на криминалистиката.

Патрик Махон

През май 1924 г. Патрик Махон е арестуван на лондонската гара Ватерло, докато се опитва да вземе багаж, който е оставил там по-рано. Детектив, нает от съпругата му, обаче пръв намира багажа – след като тя открива бележка от багажното отделение на гарата, докато търси някакви улики къде може да е той – и незнайно защо го претърсва. И веднага уведомява Скотланд Ярд за това, което открива в чантата: голям нож и окървавени дрехи. Полицията няма търпение да обсъди тези предмети с Махон…

След като е задържан, не след дълго Махон насочва властите към бунгалото, което е споделял с любовницата си Емили Кей. Той твърди, че Кей е хвърлила брадва по него по време на разгорещен спор, след като е паднала и си е ударила главата в кофа за въглища, което е довело до смъртта ѝ. Според Махон той се е паникьосал и е прекарал следващите няколко дни в опити да се отърве от тялото на жената, която със сигурност не е убил.

Емили Кей

Полицията не губи време да извика наскоро удостоения с рицарско звание сър Бърнард Спилсбъри на местопрестъплението. Той е патолог, чиито показания са били от решаващо значение в процеса срещу Холи Крипън, американски лекар, осъден за убийството и разчленяването на съпругата си през 1910 г. Ролята на Спилсбъри в този случай и работата му по последвалите убийства с голям обществен интерес го превръщат в знаменитост в последните години на периода, който Джордж Оруел нарича „велик период на убийствата“ в Англия: 75 години, в които страната сякаш преминава от един сензационен криминален случай към друг.

Дори толкова опитен следовател като Спилсбъри трябва да е бил ужасен от сцената, която го очаква. Според книгата на Колин Евънс „Бащата на криминалистиката“ от 2006 г. Махон е разчленил тялото на Кей и се е опитал да се отърве от парчетата, като ги свари, изгори или разпръсне из бунгалото. Във всекидневната полицията открива фрагменти от кости в камината и парче месо в голям съд на огнището. В спалнята са открити още останки, натъпкани в сандък, кутия за шапки и кутия за бисквити.

Спилсбъри създава импровизирана лаборатория в двора на бунгалото, за да обработва доказателствата. Но за да пренесат парчетата от тялото на Кей, полицаите започват да пълнят кофи с тях… с голи ръце. „Няма ли ръкавици?“ – попитал разтревожен Спилсбъри главния инспектор Пърси Савидж, който му отвърнал, че хората му никога не носят ръкавици или пък друг вид лични предпазни средства.

Първоначално патологът се ужасява, но по-късно научава и, че служителите, които обработват местопрестъпленията, са въобще крайно недостатъчно оборудвани за работата си. Забравете за основните хигиенни и санитарни материали – те дори не разполагат с рулетка, пинсета или инструменти за събиране на пръстови отпечатъци. (По това време Великобритания вече повече от 20 години използва дактилоскопични следи за разследване на престъпления).

Спилсбъри се обръща за помощ към Савидж, към полицейски хирург на име Обри Скот-Гилет и към детектив суперинтендант Уилям Браун от Скотланд Ярд – и така се формира първата известна „чанта за убийства“.

Съдържанието ѝ може да изглежда като нещо съвсем обикновено за всеки, който някога е гледал епизод на „CSI“, но то е достатъчно ново за времето си, за да бъде широко отразено в пресата през 20-те години на миналия век. Кратък материал в брой на „Ню Йорк Таймс“ от 1927 г. съобщава, че Скотланд Ярд се е сдобил с пет нови чанти, в които има измервателни уреди, лупи, фенерче, епруветки, пинсети, белезници и „пълен набор за снемане на пръстови отпечатъци“, както и няколко предмета, които сигурно са накарали сърцето на Спилсбъри да запее. Освен любимите му гумени ръкавици (цели два чифта!), следователите разполагали и с гумена престилка, два вида дезинфектант, както и с парче сапун (макар че то се използвало главно за снемане на отпечатъци от малки предмети, намерени на местопрестъплението).

През годините чантата продължава да се развива, като Скотланд Ярд увеличава броя на чантите си и разширява съдържанието им според нуждите. Към 1930 г. има шест чанти, като всяка от тях вече включва цинкови форми за запазване на отпечатъци. Към 1955 г. броят им е осем. През 1957 г. в широко разпространен материал се съобщава, че лондончани са толкова заети да се убиват един друг, че в Скотланд Ярд вече нямат чанти… Същата година комплектите се вграждат още повече в британската култура с премиерата на „Чанта за убийства“ – половинчасова криминална драма, която се излъчва до 1959 г.

Оттогава тези чанти в оригиналния си вид вече са само в учебниците по история и музеите на криминалните престъпления, но духът им продължава да живее под формата на съвременните комплекти за криминалистиката – които, както Спилсбъри би се радвал да знае, включват ръкавици, маски за лице и други лични предпазни средства.