“Бандитът джентълмен” на Дивият северозапад
В Боулинг Грийн, Кентъки през 1846 година се ражда момче на име Ърза Алън Майнър. То обаче ще предпочете да бъде наричано Бил от своите приятели и роднини. Израства с майка, която е учителка и баща миньорен инженер. Въпреки стабилните професии на родителите си момъкът ще избере да стане пощенски куриер в Мексико. Жаждата за приключение и дарбата му с конете ще го направят идеален кандидат.
За времето си макар и звучащо елементарно, професията изисква преминаването на опасните терени във времето на Войната на апачите. Лесната задача, състояща се от разнасяне на писма ще се превърне в сблъсък с много животозастрашаващи походи. За рисковете, които поема е награждаван по 20 долара за всяко успешно доставено писмо, а това се оказва лесна работа за младият и пъргав Ърза. Логично е да се сдобие с повече пари, отколкото е виждал през целият си кратък живот.
С пищните си заплати ще си осигури изискани вечери и прекрасни костюми, желаейки да подражава на изтънчените богати джентълмени на своето време. Знаейки, че неговото финансово положение ще се влоши с големите му харчения Бил решава да стане престъпник. Още от тинейджърска възраст ще започне да краде чужди коне, което ще се окаже детска игра за него. Лека полека ще се престраши да обира търговци и да влиза взлом в домовете на хората.
От успешните си опити Майнър задига хиляди долара, но те няма да покрият всички разходи, за да поддържа имиджа си на богаташ. Затова ще се насочи към дилижанси, които спира на пътя. Многобройните обири на Бил го правят изключително популярен сред местните, разказващи срещите си с този странен мъж.
Необичайните тактики на младежа печелят прякорът “Бандитът джентълмен”, заради милият тон, с който разговаря с жертвите си и дори се извинява за изпитаното неудобство от кражбата. Със себе си носи пистолет, но само за сплашване. Престъпникът веднъж не е насочил оръжието с цел да убива и учи и своите партньори бандити никога да не стрелят по случайните минувачи, които обират.
Със славата си навлича вниманието на полицията и наскоро навършилият 20 Майнър ще бъде тикнат зад решетките за 4 години през 1866. След излежаване на присъдата си, амбициозният младеж ще продължи кражбите си, за да задоволи личната жажда за финансова свобода. Съюзявайки се с Бил Лирой двамата оглавяват списъка за най – търсени престъпници след провален опит да откраднат златни кюлчета от поредното пътуващо превозно средство.
За залавянето на тандема ще се заемат властите с оказаното съдействие на местните жители. В клопките на закона, Лирой ще усети твърдото въже около врата си, докато Майнър с интелекта си намира начин да изчезне безследно от очите на тълпата.
За жалост лакомията му го връща обратно в студената килия през 1881 година, този път за много по – дълъг период от време. Излиза през 1901 година на 35 г. в много различен свят. Бандитите като него отдавна са изчезващ вид. Опитвайки се да се промени Бил ще заживее честен и почтен живот като фермер. Усилията му се оказват напразни – скучното и еднообразно ежедневие не му е по вкуса.
“Бандитът джентълмен” започва наново захвърлената си за момент криминална кариера, но този път е поставен в трудна ситуация. Познатите му дилижанси отдавна не са на мода и пътуването с влак е предпочитан метод за транспорт и пренасяне на стока. Отдаденият крадец съставя нови планове, които ще тества, но първата му проба минава трагично и той не печели нищо. Вторият му опит също носи главоболия и ще причини смъртта на един от съучастниците по невнимание.
Отчаян, Бил се мести от Орегон в Британска Колумбия, Канада. Там е познат под фалшивата си самоличност Джордж Едуардс – умел животновъд. Зад милата си и грижовна фасада, той крои следващият си влаков грабеж. Придружен от Луиз Каку и Томас Дън този път главатарят се надява нещата да имат по-добра развръзка.
На 10 септември 1904 година тримата мъже ще се качат на експресен влак и ще избягат от следващата станция с 300 000 долара печалба. С предварително приготвена лодка пресичат реката Фрейзър, където ги чакат верните им коне. Оттам тримата ще потеглят в противоположни посоки към домовете си. Известният случай се превръща в първата влакова кражба в канадската история.
Канадската тихоокеанска железница предлага на всеки, който успее да разобличи самоличностите на крадците 11 500 долара награда. Полицията се заема със случаят на следваща сутрин и се опитва да намери поне една следа, която да подскаже кои са извършителите. Същевременно дегизираният Бил се наслаждава на приятна закуска, разговаряйки с детектив за нощните си занимания. За следващите 18 месеца инцидентът ще остане пълна мистерия и фермерът се отдава на спокойно съществуване. Сред местните той става особено популярен, защото е услужлив и приятен съсед.
През 1906 година дочува новини за влак, превозващ огромни суми пари и злато. Научавайки, че маршрута на железницата минава близо до него Майнър ще се опита да грабне златната възможност за опашката и събира мъжете си за новата им мисия. Планът им, обаче ще се обърка, когато на 9 май се качват на грешният превоз и излизат единствено с 15 долара и контейнер с хапчета за черния дроб, които намират на земята. По пътя си към конете си виждат, че те са изчезнали, най – вероятно подплашени от нещо. Така тримата потеглят пеша и се укриват в гората.
Разбирайки за случката, властите са сигурни че си имат работа със същите престъпници и организират полицейска хайка, за да ги заловят. Намират ги след седмица в лагер близо до езерото Дъглас. Признат като лидер на малката престъпна група Бил е осъден на доживотен затвор, но на негова помощ ще се притекат приятели от местността, в която живее.
Събралата се тълпа от хора протестират решението на съда, защото не вярват как такъв мил човек ще извърши нещо толкова подло. Независимо от желанията на публиката Майнър е моментално заключен. Няколко пъти ще избяга, но ще бъде връщан кратко след опитите си да се скрие от полицията. След дълга кариера на крадец, Бил Майнър умира от гастрит в затвора.
Снимки: Wikipedia
