Анголско-руският дълг, който направи трима души милионери, а после и милиардери
Ангола и Русия често имат сериозни финансови отношения и връзки, най-често говорим за финансови средства, които обаче не са насочени към техните собствени жители. Една от най-големите и зловещи кражби на 90-те години може да бъде разказана от Андрю Фейнстин и Пол Холдън. Ако някога сте се чудили как точно един човек може да стане руски олигарх, останете в тези редове, защото тук имаме един съвършен и много добър пример.
През 1996 г. Русия и Ангола правят детайлна сделка за изплащането на дълга на Ангола към Русия. Създадена е и специална компания – човекът по средата – и по думите на редица финансови експерти, тя никога не е била необходима. Става въпрос за фирмата Abolone Investments, собственост на Аркади Гайдамак и Пиер Фалконе. Разследващите откриват, че във времето през тази компания са минали стотици милиони долари, които се описват като обслужване, консултации и други, но реално никога не са били необходими, особено след като двете страни могат да се срещнат на много по-високо ниво, без да ощетяват никого, но това изобщо не е целта.
Руските и анголските представители на тази сделка имат съвсем друг стремеж, те се опитват да ощетят страните си и да спечелят колкото се може повече. Така Витали Малкин ще стане един от най-богатите членове на руската партия Дума, докато не напусне поста си през 2013 г. По данни на разследването, можем да забележим, че Ангола трябва да плати натрупан дълг от Анголската гражданска война, но става ясно, че около 386 милиона са били платени в посочената компания и в екипа за обслужване присъстват и 5-ма анголски бизнесмени.
По онова време Ангола дължи сумата от 5 милиарда долара и се съгласява да изплати сумата от 1.5 милиарда долара след преговори. Сумата от 1.39 милиарда долара минава през компанията Abalone Investments и частни лица като Гайдамак, Фалконе и други, които оценяват своите услуги на сумата от 386 милиона долара. Около 27% от сделката минават през компанията за правенето на абсолютно нищо. Други 30.37 са били насочени към неизвестни бенифициенти в сделката.
Аркади Гайдамак взима сумата от 138 милиона, Пиер Фалконе се сдобива със 124 милиона, Витали Малкин получава 48 милиона, анголският посланик във Франция получава 17 милиона и останалите по-дребни риби се насочват в някаква друга посока. След като 1996 г. не е толкова очарователна за новата Руска федерация, започва спешното търсене за изплащане на средства. Ангола има БВП от едва 7.5 милиарда долара и ако се опита да изплати подобен дълг, то шансовете за нейното съществуване ще са минимални. През 1996 г. Ангола дава право на Аркади Гайдамак и Пиер Фалконе да направят преговори за тази сделка. Двамата са изключително близки с правителството на страната и във времето са успели да доставят оръжие за MPLA от Русия през Франция.
Фалконе и Гайдамак са обвинени в различни престъпления за незаконна търговия с оръжие, позната още като „Анголския скандал“. Едва през 2011 г. ще обжалват обвиненията. Нека все пак се върнем на по-интересната дата – май 1996 г. Двамата започват преговори и представят план за гаранция и изплащане на парите, които Русия иска. Нещо още по-важно е, че постигат сделката за 1.5 милиарда долара за погасяване на дълга. Ангола има около 5 години гратисен период и 15 години за погасяване на дълга.
Трансакциите трябва да бъдат направени от Централната Анголска банка и сделката се потвърждава през ноември 1996 г. Ангола ще плаща с ценни книжа, а Руската федерация гласува закон на 30 октомври 1996 г. и позволява на Министерството на финансите да продава ценни книжа на свободния пазар. Само две седмици след това Фалконе и Гайдамак ще направят фирмата Abalone Investments на остров Ман. За нея трябва да знаете, че реално няма никакви материални придобивки и съществува изцяло като посредник в изплащането на дълга от едната страна към другата. Това трябва да е компанията, която да урежда всички правни въпроси между двете страни. Ангола има позиции отново да преговаря и да получи по-добри условия, но никога не го прави.
Механиката на цялата сделка е, че ще бъдат отпечатани 31 ценни книжа на стойност от 48 387 096 долара и 77 цента. При всяко отпечатване на ценни книжа, Русия трябва да върне сертификат за изплатена сума под формата на запис на заповед. В хода на 15 години това е една съвършена сделка.
На 5 март 1997 г. компанията Abalone Investments ще подпише договор с Русия за получаване на запис на заповед за 5-6 ценни книжа. Никой не знае защо, но Русия се съгласява. Финансовата компания ще държи така ценни книжа за 1-ца от сделката на 30 ноември през годините; 1997, 1998, 2000, 2002, 2003 и 2004 г. и също така ще има сертификатите, които са изпратени, практически ще разполагат с ключа и с парите. Във всяка конкретна година Abalone ще правят заплащане на Русия и ще получават запис на заповед за платени ценни книжа. Още по-изненадващото е, че компанията е съгласна да изплаща половината сума от стойността на ценните книжа, а не цялата, както е посочено от самото начало.
С други думи ще бъдат заплатени 750 милиона долара за 1.5 милиарда долара. Нещо повече, ако 70% от стойността на тази сделка бъде закупена до 31 декември 2004 г. останалите плащания могат да бъдат прескочени до 2006 г. Странно или не, компанията получава правото да направи точно това, като не поема абсолютно никакви рискове. Никъде не е написано, че са били принудени да направят това, а и защо да се дърпат. Историята показва, че трябва да платят сумата от 4.5 милиона долара на Руската хазна, което ще е просто една троха на база на парите, които идват от сделката. Гаранцията на Abalone ще дойде от подписано споразумени с компанията Sonangol – държавната петролна компания в Ангола.
Sonangol се сгъласява да закупи всички запис на заповеди от Abalone до декември 2006 г. на тяхната пълна стойност, макар и да не знае, че стойността им вече с 50% по-ниска. При подобна сделка е ясно, че някой ще плати около 750 милиона долара повече. Сделката посочва, че Abalone трябва да задължи петролната компания да закупи ценни книжа, когато поиска. Представете си, че имате длъжник, който ще ви плаща част от заем, когато поискате. Единствената подробност е, че Abalone изобщо не се задължава да продава каквито и да е ценни книжа на петролната компания и може изобщо да не ги продава. За да има сделка, всички страни правят така нареченото Ескроу споразумение.
Споразумението се изготвя от Swiss Bank Corporation и Escrow Bank, като двете страни по-късно ще бъдат Union Bank Suisse – най-голямата банка в Швейцария. По този начин става ясно, че банката ще изисква разплащане, преди да отпусне ценните книжа и да ги раздаде на собствениците. Намесва се и още един играч – Glencore.
Британската петролна компания финансира Sonangol и получава гарант за доставка на петрол и по този начин позволява трансферите към Abalone. Британската петролна компания плаща таксите за изготвянето на споразумението – близо 95 хиляди долара. Glencore прави и една трансакция до Abolone през май 1998 г. на стойност 577 352 долара, но не е ясно каква е причината. Между 1997 и 2000 г. Sonangol плаща сумата от 774 194 548 долара на Abalone в швейцарска сметка в Женева. Това е сумата за 16 ценни книжа. Парите отиват към различните участници в компанията – Гайдамак, Фалконе и Малкин и други по-специални политици от Ангола. Последните са имали задачата само да следят правилното изплащане.
Разследването посочва, че анголският президент Хосе Едуардо дос Сантос е получил най-много средства от анголска страна за тази сделка. Неговият чек е за 36.25 милиона долара. Вторият трансфер е за друг анголски политик – Елизио де Фигуередо. Той получава сумата от 17 557 000 милиона долара. Трансфери се правят до директорите на компании и фирми, които с удоволствие приемат средствата.
Механиките на сделката са прекрасни и отново виждаме, че макар фирмата-посредник да трупа капитали, бърза да изчисти и още подробности от договора. Между 1997 и 2000 г. се подписват допълнителни клаузи в договора. Всички те ще са в полза на Abalone. През август 1999 г. ще има подписана клауза, в която същата компания спира да изплаща средства директно до Руското министерство на финансите за запис на заповедите. Средствата вече ще се изплащат в руски облигации на Министерството на финансите.
Разменната им стойност ще бъде долар за долар. Abalone се съгласява да плати 48 милиона от ценните книжа на Ангола под формата на облигации. Единственият проблем е, че те са изключително евтини. Стойността им е толкова ниска, че 100 долара от външен инвеститор в Русия ще се равняват на 10-15 долара. В този случай се налага на Abalone да закупи облигации за едва 5 милиона долара и по този начин да е на печалба от близо 43 милиона долара при изплащането на стойността на всяка една трансакция от Ангола. Никой не знае и защо Русия се съгласява на тази сделка, при положение, че така ще изгуби милиони долари от цялата сделка.
През октомври 1999 г. Русия терминира Ескроу сделката и иска да се върнат всички ценни книжа обратно в Русия. Това никога не се случва. Швейцарската банка продължава да работи и да изпълнява тази сделка. Abalone продължава да плаща облигации, но вече не към Министерството на финансите, а към Сберинвест Москва. Швейцарската банка продължава да приема плащанията от анголската петролна компания Сонангол и обслужва исканията на Абалоне, както и освобождаването на записни заповеди и ценни книжа до юли 2000 г.
На 20 декември 1999 г. Малкин закупува 25% от Abalone от Аркади Гайдамак за 60 милиона долара. Той се включва във времето, в което трябва да вземе най-много печалба. Малкин ще се представя като служител на РК Банк или Руска Кредитна Банка. По това време Малкин е съсобственик на същата банка с олигарха Борис Иванишвили. Проблемът е, че през 2001 г. идват и проблемите. Гайдамак и Фалконе са потърсени за своята роля във Франция по време на Анголския скандал. Швейцария започва да прави и паралелно разследване и замразява всички сметки в Женева. Abalone ще бъде размразено едва през 2004 г. по разпореждане на Женевския съд.
Историята става още по-интересна, защото милионите трябва да продължат своя път. Гайдамак решава да отвори нова сметка в Сберинвест, но не в Москва, а в Кипър. Така Ангола продължава да мисли, че изплаща своите дългове директно на Русия, а истината е много по-различна. Гайдамак прави това, без да съобщи на другите партньори, а те от своя страна ще го съдят малко по-късно и ще твърдят, че са изгубили средства от него. Забавно е, когато гледате как измамниците се насъскват едни срещу други.
Между март и август 2001 г. петролната компания Sonangol плаща 618 235 483 долара в сметката в Кипър. С това се очаква, че дългът на Ангола е изплатен. Гайдамак изплаща много по-малко ценни книжа и сертификати на Русия, никога не дава пълната сума, облигациите никога не стигат. Той заявява, че дългът е изплатен, а след това пише на Ангола, че всичко е платено и няма никакви други проблеми с Русия. Има една малка подробност – Русия никога не получава последните 8 плащания. Истината лъсва някъде през 2005 г. при среща на анголски и руски представители.
Всяка страна е изненадана от фактите. През ноември 2005 г. става ясно, че Ангола се съгласява да изплати сумата от 387 милиона долара на Русия, докато Гайдамак трябва да плати 206 милиона долара, които е получил от Ангола, но никога не предава на Русия. Никой не знае дали последните трансакции са направени. Ангола е платила около 1.779 милиарда долара. В по-добрият случай е трябвало да добави само 73 милиона долара.
Двете страни и до днес не разбират какво наистина се е случило. Ако Ангола беше платила сумата директно на Русия на същите условия, които Abolane предлага, най-вероятно щяха да бъдат спестени около 823 милиона долара, особено след като стойността на облигации в Русия е под всякаква критика. Ако Русия е била съгласна на директна сделка, то веднага ще получи допълнителни 750 милиона долара, които нямаше да отплават абсолютно никъде. Просто посредникът никога не е бил необходим.
Гайдамак не се притеснява от факта, че има проблеми. Той бърза да използва средствата от Кипър, за да започне да инвестира и става милиардер от сделки. Използвайки своите приходи, същият инвестира около 325 милиона долара. До 2005 г. става ясно, че е натрупал около 1.25 милиарда. Пиер Фалконе и Малкин ще се обърнат срещу Гайдамак и ще протестират в Израел през 2008 г. Те искат своите приходи от сделката – никога не ги получават. Парите на най-хитрия са замразени в Люксембург от опасение, че най-вероятно става въпрос за пране на пари. Там Гайдамак ще заяви, че са били част от дарителски фонд на Дорсет. След това следите се губят, но е ясно, че всеки е взел сериозно парче от своя пай и е повече от доволен.
