Музикални хроники: През 70-те беше златният глас на рока, 80-те му се губят, през 90-те стигна дъното, но намери сили да се изправи
Историята на Глен Хюз е истинска класика сред рок досиетата и доказателство, че британският певец и басист е едно от най-големите имена от златните години на жанра.
Той преодолява сериозна наркозависимост, за да възроди кариерата си след периода в Deep Purple и все още притежава глас за милиони, макар че тази година ще навърши 70.
Хюз е видял и най-хубавото, и най-лошото в рока. Изживял е емоциите да свири и пее пред шестцифрена публика, минал е през планините от кокаин, придвижването с частни самолети, привилегиите и блясъка на славата.
Бил е и на дъното.
„Да си рок звезда не е всичко, което си мислите“, казва той. „Остаряваш, помъдряваш и ставаш все по-смирен пред постигнатото“.
Смиряването за него започва една сутрин през 1991 г. Влачейки се до банята, той поглежда в огледалото и вижда напълно непознато лице, вперило се в него.
„Видях образа на човек, който не бях аз. Естествено, че бях параноичен и така нататък, но видях някой, който определено не познавах. Смятам, че беше някакъв вид предупреждение“.
Часове по-късно той претърпява почти фатален инфаркт. Възприема го като сигнална лампа и оттогава изобщо не се доближава до наркотици и алкохол. Но как въобще стига до това дъно, за да се изкачи после отново до върха?
Изключително талантлив и напредничав, Глен Хюз се развива бързо и на 20 вече е водещ вокалист и басист на набиращата скорост рокендрол група Trapeze. В началото през 1969 г. аудиторията на бандата са няколкото посетители в кварталната кръчма, но за три години музикантите започват да пълнят арени за по 10 хил. души.
Неизбежно, Глен Хюз печели вниманието на някои от големите имена в бранша. А по едно съвпадение, през 1973 г. Deep Purple, една от най-актуалните групи на планетата, си търси нови членове – тъй като фронтменът Иън Гилън и басистът Роджър Глоувър напускат покрай конфликтната ситуация с китариста Ричи Блекмор.
Да се намерят заместници на такива фигури е тежка задача, но останалите от Purple се насочват именно към блестящия Глен Хюз.
Членовете на легендарната група започват един по един да изникват на концертите на Trapeze, но отнема доста на Хюз, за да разбере защо. „Нямах идея, че тези хора ме ухажват“, спомня си той.
“Мислех си „О, явно наистина много харесват групата”… и внезапно те ме канят да се присъединя към тях. Отвърнах им „Моля?“ Беше някак нереално. Но много бързо си стана съвсем реално“.
Заради опита си с Trapeze, Глен се оказва доста подготвен, за разлика от другото ново лице в Purple – един напълно неизвестен тогава певец на име Дейвид Ковърдейл. Хюз поема функциите на басист, а водещите вокали се разделят между него и Ковърдейл за един кратък, но пълен със събития период в историята на групата.
Deep Purple обикалят по напълно разпродадени турнета и записват няколко албума, като особено Burn остава в историята като един от най-обичаните в дискографията на групата.
Но проблемите, довели до напускането на Гилън и Глоувър, се появяват отново. През 1975-а Блекмор напуска и е заменен от Томи Болин, който също като Хюз не може да устои на наркотиците. Напрежението в групата става непоносимо и след един концерт в Ливърпул през март 1976-а Deep Purple се разпадат.
“Това, което уби бандата, бяха сексът, наркотиците и рокендрола”, гласи изчерпателната версия на Глен Хюз. „Имаше размяна на жени, имаше наркотици, имаше лъжи и измами. Имаше лудуване от всякакъв тип. Когато такива неща се случват, няма как групата да оцелее“.
Макар че 8 години по-късно Purple се възражда, това се случва без участието на Хюз, който вече развива соловата си кариера и продължава да затъва в наркотична зависимост. Следва кратък период за него като певец на Black Sabbath в средата на 80-те, но той признава, че не е бил точният човек за там.
А всъщност цялото десетилетие малко или много му се губи.
Едва инфарктът през 1991 г. го кара да преосмисли начина си на живот. Парадоксално, но в някакъв смисъл именно този инфаркт го запазва жив, кара го да погледне на живота по-философски и разпалва с нова сила любовта му към музиката.
За разлика от Глен Хюз, доста други рок легенди от същото поколение така и не преминават през тази промяна и не се осъзнават. „Трудно е. Загубих много приятели, 20 човека в последните години, които умряха заради наркотиците. Опитвах да ги вразумя, например моя добър приятел Леми [от Motorhead], но бяха толкова затънали. Просто си отидоха“.
„Това ми е участта, да ходя на погребения едно след друго“, признава Глен. Но той се обръща към голямата си любов, музиката, за да открие в нея смисъл и спасение. В последните години Хюз оглавява супергрупата The Dead Daisies, която издаде нов албум в началото на тази година.
„Карам го ден за ден. Знам какво е предназначението ми в живота и това е дарът на музиката, на моя глас. Целта ми е да го раздавам обратно на останалите. Така че съм един от щастливците“.
