Музикални хроники: 97-годишната легендарна пианистка, която не спира с концертите и е готова с новия си албум
През последните две години лошите новини в музикалната индустрия бяха твърде много, но светът на музиката продължава да бъде свят на вълшебства – и все още се срещат истории, които да ни го напомнят.
Такава е историята на невероятната 97-годишна пианистка Рут Сленчинска, чиято активна музикална кариера продължава.
Рут въплъщава няколко различни ери в музиката и е последната жива ученичка на великия Сергей Рахманинов. В средата на януари американката от полски произход подписа договор с лейбъла си, за да издаде нов албум, озаглавен „Моят живот в музиката“.
За Сленчинска това е продължение на една кариера, продължаваща уникалните девет десетилетия. Рут е родена през 1925 г. в Калифорния в семейството на полски емигранти.
Тя е някогашно дете чудо на музиката и още 4-годишна прави своя дебют пред публика с концерт в Берлин.
Година по-късно, тя вече изпълнява произведения на Лудвиг ван Бетовен с цял оркестър в Париж. Обяснението за ранно разцъфтелия талант тя намира в баща си – виолист и безумно строг родител, който я кара да репетира ежедневно по девет часа на ден, за да я превърне във виртуоз. „Точно така, причината хората да се изумяват от това какво можех на пианото беше съвсем проста“, пише тя в автобиографията си „Забранено детство“, която сякаш казва достатъчно дори само със заглавието си.
Бащата се превръща в истински тиранин, когато осъзнава, че семейството може да печели добри пари от таланта на Рут. Всяка нейна грешка на клавишите е наказвана с плесница по бузата, всяко непослушание означава скриване на храната и гладуване.
При първа възможност Сленчинска къса връзките с баща си, а и с пианото като цяло – но все пак се завръща към инструмента и продължава кариерата си след 10-годишна пауза.
Сленчинска е била ученичка на редица велики пианисти, но сред тях се откроява името на руския виртуоз Рахманинов.
А да бъдеш ученик на такъв талант означава да се докоснеш до една от най-големите звезди на музиката в онези години, еднакво виртуозен като композитор, пианист и диригент.
И до днес Сленчинска носи колие с миниатюрно синьо яйце, подарено ѝ от Рахманинов в годините, докато учи при него.
„Благодарение на него аз виждам музиката от гледната точка на композитор. Това означава да не се притесняваш за детайлите като например да свириш октавите правилно или да използваш достатъчно мекия педал. Трябва да се фокусираш върху по-общата картина, върху това какво ти казва музиката. Едва в този момент ти вече си пианист, но това отнема много време. Винаги казвам, че не си истински пианист, докато не навършиш поне 60 години“.
Рут Сленчинска е свързана и с друг прочут композитор, американеца Самюъл Барбър. Той е един от най-високо ценените композитори на миналия век и се радва на изключително дълга кариера, изпълнена с успехи, а най-известната му творба е неговото Adagio for Strings.
Говори се, че Рут Сленчинска е чула всеизвестната мелодия още в съвсем ранна версия, когато тя дори си е нямала име.
През годините пианистката си създава име като един от най-известните интерпретатори на Фредерик Шопен. Новият ѝ албум вече е бил записан миналата година и съдържа интерпретации не само на Шопен, но и на Рахманинов, Барбър, Владимир Хоровиц.
Всъщност всяко от произведенията, което е записала, е композиция на човек, когото е познавала лично.
„Кой е чувал за пианист на моята възраст да прави нов албум?“, чуди се Рут. „Музиката е предназначена да носи радост. Ако моята музика все още радва хората, значи изпълнява предназначението си“.
Нейната звукозаписна компания Decca отбелязва, че е много трудно да се сетиш за някого в каквато и да е професия, който е бил на толкова високо ниво в продължение на девет десетилетия. Сленчинска носи толкова история със себе си и е свирила на живо за президентите на множество нации, от Полша до Филипините, както и за петима американски президенти. С Хари Труман даже е изпълнявала дуети.
Не си и помисляйте, че Рут Сленчинска ще спре да изнася концерти заради възрастта си или заради продължаващата пандемия. Следващата ѝ изява на живо вече е насрочена за 6 февруари в Пенсилвания.
„През всяко едно десетилетие в живота си се отказвах от идеята да бъда музикант. В 20-те си години си казах, че ще го правя, докато навърша 30. После станах на 30 и продължавах да работя с музика, затова реших да спра на 40 и така нататък“.
„Ето ме сега в 90-те ми години, когато все още съм в музиката и все още научавам нови неща“, разказва Рут.
„Музиката ми дава ключ към разбирането на живота и на хората. Изкуството е необходимо, защото разпалва човешкото въображение. Всичко на този свят трябва първо да си го представиш, преди да можеш да го осъществиш. Ако хората не използват въображението си, няма да израстват“, завършва вечната пианистка.
