Кой плаща за творенията на Леонардо да Винчи
Лоренцо Медичи (на портрета горе)
Често се смята, че в началото на кариерата си Леонардо да Винчи се радва на покровителството на Лоренцо Медичи. Докато все още е асистент на Андреа дел Верокио, Леонардо може би работи по проекти в работилници на Верокио, поръчани от Лоренцо; и има основателна причина да се смята, че в средата на 70-те години на 15 век Лоренцо кани Леонардо да разгледа и проучи класическите статуи в градината със скулптури на Медичи в Сан Марко във Флоренция. Освен това техен съвременник пише, че Леонардо пътува до Милано през 1482 г. с дипломатическа мисия, носейки със себе си необичайна лютня, оформена като конски череп, за Лудовико Сфорца. Не са запазени обаче никакви записи за творчески поръчки от Лоренцо Медичи директно и конкретно към Леонардо.
_crop.jpg)
Лудовико Мария Сфорца, херцог на Милано
През 80-те години на 15 век Леонардо да Винчи се присъединява към двора на херцога на Милано. Той се занимава обаче с художествена работа и извън двора като изглежда има и свободата да преследва интереси в научни области като анатомия и военно инженерство. Леонардо също работи по ефимерни проекти като сценични декори за театрални представления и брачни тържества. Но херцог Лудовико поръчва и портрети като този на Сесилия Галерани, както и мащабни художествени работи, по-специално стенописът „Тайната вечеря“ в Санта Мария деле Грацие и конен паметник на баща му Франческо. В края на 90-те години Леонардо завършва глинения модел за паметника, но той е унищожен при нахлуване на френски войници, които го използват за мишена при упражнения в стрелба.
Чезаре Борджия
През 1502 г. Леонардо работи за военачалника Чезаре Борджия, син на папа Александър VI, чиято амбиция е да спечели и консолидира територия от името на баща си. На 18 август същата година Борджия наема Леонардо да служи като негов консултант по военната архитектура, като проучва укрепленията му в градове в региона на Романя, като Пезаро, Чезена и Римини. Като „архитект и генерален инженер“ на Борджия, Леонардо има лиценз да инспектира всички военни съоръжения на Борджия и да назначава необходимите ремонти и подобрения. Тази служба изисква изработката от Леонардо на много точна, цветно кодирана карта на стратегически важния град Имола. Работата му за Борджия ангажира Леонардо поне до октомври същата година, а може би и няколко месеца по-дълго.
Братство на Непорочното зачатие
Скоро след като стига до Милано някъде около 1482 г., Леонардо получава поръчка от Братството на Непорочното зачатие да нарисува олтар в църквата Сан Франческо Гранде. Договорът от 25 април 1483 г. показва, че става въпрос за сложна конструкция, която включва както панелни картини, така и полихромни скулптури. Оцелява списък, в който се посочват висококачествените пигменти и златни листа, с които художниците трябва да се сдобият за проекта. На централния панел, сега в Лувъра, Леонардо и неговите помощници трябва да нарисуват „Дева Мария със сина й“, но композицията всъщност е доста по-сложна.
Няколко години по-късно възниква спор между покровители и художници за цената на този панел. Художниците го оценяват на четири пъти повече от първоначалната оценка и затова е намерен друг купувач. Това може да обясни защо в олтара е включена втора картина в сходна композиция, която е започната около 1492 г.
Република Флоренция
През октомври 1503 г. републиканското правителство на Флоренция възлага на Леонардо да naрисува стенопис от битката при Ангиари. Тази стенопис трябва да украси част от едната стена на главната зала на съвета в Палацо Векио – седалището на флорентинското правителство – на площада Синьория. Година по-късно Микеланджело получава поръчка до известна степен в съревнование с Леонардо – да направи стенопис на друга част от тази зала. Платежните документи за следващите месеци показват напредъка на Леонардо в подготовката на стената за боядисване. Материалите, които той закупува през април 1505 г., показват, че има намерение да рисува не в традиционната фрескова техника, а с пигменти на маслена основа върху сухата мазилка. Това е грешка: на 6 юни проливен дъжд кара творението му да се разлепи и – може би поради дефектно ленено масло – боята му окапва от стената, след като запалва огън, за да я изсуши.
