Кой е най-старият десерт на света

В днешно време десертите, с които можем да се почерпим, са безброй и с безграничен спектър от вкусове. Но как се заражда славното понятие „десерт“?

За да разберем това, трябва да се върнем в древния Близък изток – регион, който днес обхваща страни като Турция, Армения и Ирак – в периода от преди около 6000 години приблизително до VII век. Макар да не е известно точно кога, в някакъв момент от този период се формира една традиция, ориентирана около акостирането на Ноевия ковчег.

Легендата разказва, че след като се качват на планината Арарат в Турция, след като потопът се оттегля, Ной и семейството му празнуват това събитие като приготвят ястие, наподобяващо каша, от съставките, останали им на кораба – и така се ражда ашуре или в някои части на света – „Ноевият пудинг“.

Смята се, че хората в древността са започнали да ядат ашуре също, за да отбележат края на потопа и така това остава традиция до наши дни. В Турция например се празнува на Ашура, десетия ден от ислямския календарен месец Мухаррам, като хората приготвят Ноев пудинг за семейството, приятелите и съседите си.

Този десерт обаче не се яде само в Турция или дори от хора, които принадлежат към една определена религия. Въпреки че може да има различни имена, той се яде и на места като Армения и на Балканите, а някои го приготвят и по повод празници в юдаизма и християнството.

Но макар че популярността му може да е надхвърлила времето, конкретната рецепта със сигурност не е. Разбира се, тя е предимно на пшенична основа и често съдържа бял боб и нахут, което не звучи особено десертно.

Но хората обикновено добавят и цяла гама от ядки, плодове и подправки – кайсии, семена от нар, смокини, шамфъстък и канела – за да направят сладък и богат на вкусове десерт. Това, което ще намерите в купата с ашуре, вероятно ще варира в различните региони и в различните домове.

Въпреки че основните му съставки може да изглеждат нетрадиционни за тези, които не са запознати, в този древен десерт има нещо повече от задоволяване на собствените ви вкусови рецептори. Въпреки че често може да се намери в ресторанти, в основата си ашуре се приготвя за споделяне сред общността, като свързва хората заедно, независимо от техните убеждения.

Както казва Суна Чагаптай, професор по история на архитектурата и археология в истанбулския университет Бахчешехир, пред BBC Travel: „Хареса ми как ашуре или неговите варианти символизират сладост, възпоменание, ново начало и т.н. Мисля, че много малко рецепти са широко известни, наситени с библейски и мюсюлмански препратки и ни насочват да мислим в подобна посока.“