Какво не знаете: Франкенщайн

„Франкенщайн“ – романът за един луд учен, който създава чудовище – продължава да бъде една от най-безсмъртните истории на ужасите, въпреки че е на повече от 200 години. Ето кои са основните моменти в книгата, публикувана за първи път през 1818 г., която завинаги докосва страховете ни за това какво може да се обърка, когато хората се правят на богове.

Франкенщайн е написан от тийнейджърка

Тийнейджърските години на Мери Уолстънкрафт Годуин са меко казано изпълнени със събития. Бъдещата Мери Шели бяга на 16-годишна възраст с поета Пърси Бийш Шели и през следващите две години ражда две деца. През 1816 г. двойката, придружена от доведената сестра на Годуин – Клер Клермон, пътува до Швейцария и посещава лорд Байрон във вила Диодати. Докато е там, 18-годишната Мери започва да пише „Франкенщайн“. Романът е публикуван през 1818 г., когато тя е на 20.

Романът е резултат от конкурс за страшни истории

Годуин и Шели посещават Швейцария по време на „годината без лято„, когато през април 1815 г. изригването на Тамбора в днешна Индонезия предизвиква сериозни климатични аномалии и много дъждове. Заклещена във вилата, групата чете призрачни истории от книгата „Фантасмагориана“. Тогава лорд Байрон предлага да се проведе състезание, за да се види кой ще измисли най-добрата история за призраци: Байрон, Мери, Пърси или лекарят на Байрон, Джон Полидори.

В крайна сметка нито Байрон, нито Пърси завършват историите си, но по-късно Полидори написва „Вампир“ – първата съвременна вампирска история – въз основа на предложението на Байрон. (По-късно творбата на Байрон е публикувана като „Фрагмент“.)

Мери Шели казва, че идеята й хрумнала насън

Първоначално Мери има писателски блокаж и не могла да измисли добра идея за история за духове. Тогава тя има буден сън (неволен сън, които се случва, докато човек е буден) – „Нито спях, нито можеше да се каже, че мисля“, казва тя. В увода към изданието на „Франкенщайн“ от 1831 г. тя описва видението по следния начин: „Видях бледия студент по тъмни изкуства да коленичи до нещото, което беше сглобил. Видях как отвратителният облик на човек се появява, а после – при работата на някакъв мощен двигател – показва и признаци на живот… Той спи; но се събужда; отваря очи; ето, ужасното нещо стои до леглото, разтваря завесите и го гледа с жълти, воднисти, но умозрителни очи.“

Мери отваря очи и разбира, че е открила историята си. „Това, което ужаси мен, ще ужаси и други“, мисли си тя. И на следващия ден започва да работи по нея.

Вдъхновява се е и от науката

Сър Хъмфри Дейви

Множество реални научни изследвания вдъхновяват Шели, включително изследването на Северния полюс и загадъчните по онова време причини за неговия магнетизъм, както и работата на химика сър Хъмфри Дейви (чиито лекции Шели посещава с баща си, когато той е млад). Друго вдъхновение е наскоро откритото явление на галванизма – когато мускулите се свиват вследствие на стимулиране с електричество. „Може би един труп може да бъде съживен; галванизмът свидетелстваше за такива неща. Може би съставните части на едно същество могат да бъдат изработени, събрани и изпълнени с жизнена топлина.“ Шели и компания обсъждат галванизма, докато са блокирани в Швейцария, и тези разговори допринасят за създаването на „Франкенщайн“.

Мери пише книгата в сянката на трагедията

Преди да започне да пише „Франкенщайн“, Шели ражда дъщеря, която умира само няколко дни по-късно. (Всъщност само едно от четирите ѝ деца ще доживее до пълнолетие.) Скоро след смъртта на бебето тя пише в дневника си: „Сънувам, че малкото ми бебе оживя отново – че беше само студено, че го търкахме край огъня и то оживя – събуждам се и не намирам бебе – цял ден мисля за него.“ Това обстоятелство, както и самоубийството на полусестра ѝ Фани, сигурно допринасят за създаването на романа.

Франкенщайн е името на учения, а не на чудовището

В романа Виктор Франкенщайн е ученият. Чудовището остава неназовано и е наричано „чудовище“, „създание“, „демон“ и „то“. Но ако сте направили грешката да го наречете „Франкенщайн“, не сте единствените. Още през 1890 г. The Scots Observer се оплаква, че романът „предоставя на обикновения вестникар една от най-любимите му грешки – да обърка двете имена“.

Романът споделя името си със замък

Замъкът Франкенщайн

Мери сама измисля името. Но то също така е и немско име и означава „Камъкът на франките“. Нещо повече, историкът Раду Флореску твърди, че семейство Шели са посетили замъка Франкенщайн по време на пътуване по река Рейн. Докато са били там, те са научили за алхимик на име Конрад Дипел, който е живял в замъка. Той се опитвал да създаде еликсир, наречен „Маслото на Дипел“, който да накара хората да живеят повече от сто години. Говори се, че подобно на Виктор Франкенщайн, Дипел разкопавал гробове и правел експерименти с тела. Не всички историци обаче са убедени, че двете имат връзка, като изтъкват, че в романа няма данни Франкенщайн да е имал замък и че самата Шели никога не е споменавала за такова посещение в нито едно от писанията за пътуването си по Рейн.

Мнозина първоначално смятат, че Пърси Шели е написал Франкенщайн

Франкенщайн е публикуван за първи път анонимно. Посветен е на Уилям Годуин, бащата на Мери, а Пърси написва предговора. Заради тези връзки мнозина предполагат, че автор е именно той. Този мит продължава и след като Франкенщайн е преиздаден от името на Мери. Всъщност някои хора все още твърдят, че Пърси е автор на книгата, но макар да редактира „Франкенщайн“ и да насърчава Мери да разшири историята в роман, действителното авторство е твърдо условно.

Първоначално „Франкенщайн“ е заклеймен от критиците.

Когато излиза през 1818 г., много критици не го приемат добре. Джон Кроукър от Quarterly Review пише: „Тази творба е изтъкана от ужасен и отвратителен абсурд.“ Но готическите романи са на мода по това време и Франкенщайн скоро печели читатели. През 1823 г. пиеса, озаглавена „Презумпция; Или съдба на Франкенщайн“, затвърждава популярността на книгата. През 1831 г. пък е публикувана нова версия, този път вече под името на Мери.

Франкенщайн се смята за първия научнофантастичен роман

С „Франкенщайн“ Шели написва първия голям научнофантастичен роман, както и изобретява концепцията за „лудия учен“ и спомага за създаването на цяял поджанр – фантастика на ужасите. Влиянието на книгата в популярната култура е толкова голямо, че терминът „Франкенщайн“ навлиза в общоприетата реч като синоним за нещо неестествено и ужасяващо.

Мери пише и други произведения на научната фантастика, като например разказа „Роджър Додсуърт: Съживеният англичанин“ за мъж, замръзнал в лед, и нейния роман „Последният човек“, за последният оцелял в свят, унищожен от чума.

Томас Едисън адаптира Франкенщайн за филм

През 1910 г. студиото на Томас Едисън заснема 15-минутен по „Франкенщайн“ – един от първите филми на ужасите, правени някога. Лентата се смята за изгубена, докато не е открита през 80-те години на ХХ век. Днес филмът е публикуван в YouTube и можете да го гледате по-горе.