Между червените пясъчни зъбери на Сноу каньон вятърът не спира. Скалният масив в югозападния край на Юта е като фуния — всичко, което вятърът носи над платото, се спуска между стените и се отлага на дъното.
През юни 1954 година там пристига екипът на "Завоевателят" — епопея за възхода на Чингис хан с Джон Уейн в главната роля, зад която стои Хауърд Хюз, милиардерът авиоконструктор, който по това време държи студиото RKO.
Снимките продължават тринайсет седмици. Стотици статисти яздят в кръг сред червени облаци, режисьорът Дик Пауъл работи с хирургическа маска, а вечер екипът се храни в ресторантите на близкото градче и пие местното мляко.
Какво се случва там година по-рано
На 19 май 1953 година, в четири и пет сутринта, в Юка Флат, Невада, от кула, висока деветдесет метра, се взривява устройство с кодово име "Хамлет". Мощността на взрива е трийсет и два килотона — двойно повече от бомбата над Хирошима.
Съгласно разчетите на Комисията по атомна енергия вятърът трябва да отклони облака встрани от населените места. Вместо това той се обръща и го отнася право над Сейнт Джордж, Юта, на двеста и двайсет километра североизточно.
Стрелките на гайгеровите броячи в центъра на градчето излизат извън скалата. Минават часове, преди петте хиляди жители да бъдат посъветвани да се приберат по домовете си.
На следващия ден представители на Комисията пристигат в южна Юта, за да уверят местните, че няма как да са пострадали. Опитът остава в историята под прякора, който му лепва пресата — "Мръсния Хари".
Джоузеф Лайън от Университета на Юта, който по-късно установява връзка между замърсяването и смъртността от левкемия сред децата в южна Юта, изчислява, че около осемдесет процента от облъчването в окръг Уошингтън е настъпило в този ден и в седмицата след това.
Шейсет тона пръст
"Завоевателят" е обречен и без радиация. Уейн — актьор, чийто провлачен говор си личи и под монголския шлем — според разказите сам измъква сценария от кошчето за боклук на Пауъл и настоява за ролята.
Филмът излиза през 1956 година и е финансов провал. Десетилетия наред фигурира в класациите за най-слаби ленти в историята на киното.
Хюз обаче взема решение, което превръща посредствената продукция в трагедия с трайни последици. За сцените, заснети по-късно в студийния павилион на RKO, той нарежда шейсет тона почва от Юта да бъдат натоварени на камиони и разстлани в Кълвър Сити, така че теренът да изглежда еднакво.
Един по един
През 1960 година мексиканската звезда Педро Армендарис, партньор на Уейн в лентата, е диагностициран с рак на бъбреците. Лечението не помага и през юни 1963 година актьорът научава, че болестта е неизлечима. Самоубива се на петдесет и една.
Няколко месеца по-рано, на 2 януари 1963 година, Дик Пауъл умира от лимфом на петдесет и осем. Агнес Мурхед — която на смъртния си одър казва на Деби Рейнолдс, че не е трябвало да поема ролята — умира от рак на матката през 1974 година.
Според списание "Пийпъл" Сюзан Хейуърд се разболява от тумори на кожата, на гърдата и на матката, преди мозъчен тумор да я убие на 14 март 1975 година, на петдесет и седем.
Уейн губи белия си дроб и няколко ребра през 1964 година, а впоследствие умира от рак на стомаха през юни 1979 година.
Преброяването от 1980 година
През 1980 година "Пийпъл" публикува разследване: от 220 души от екипа 91 са развили онкологично заболяване, а 46 вече са починали.
Робърт Пендълтън, директор по радиологично здраве в Университета на Юта, заявява пред списанието, че в група с такъв размер се очакват около трийсет случая, не деветдесет и един, и че тези числа биха могли да се определят като епидемия.
Оттам тръгва и репликата, приписвана на учен от Агенцията за ядрена отбрана — молба към Бога да не се окаже, че са убили Джон Уейн.
Числата отблизо
Радиоактивните отпадъци върху Сейнт Джордж са измерени, повишената заболеваемост от левкемия в южна Юта е установена в официални изследвания, а Вашингтон плаща обезщетения по закона за компенсации при радиационно облъчване от 1990 година, подновен и разширен през юли 2025 година.
Преброяването на "Пийпъл" обаче не е епидемиологично изследване.
Данните на Американското онкологично дружество посочват, че по днешни оценки близо четирийсет процента от американците развиват рак някога през живота си — а 91 от 220 прави около четирийсет и един процента.
Мнозина от екипа са и заклети пушачи — самият Уейн, който пуши по няколко кутии дневно, до края на живота си отказва да свърже болестта си с Юта и обвинява цигарите.
Насрещните доводи също са сериозни. Мурхед не пуши и не пие. Преброяването е направено през 1980 година, когато част от екипа още не е достигнала възрастта, в която ракът се среща най-често. А децата на Уейн и на Хейуърд, посещавали площадката, също развиват тумори.
Епидемиолозите предупреждават, че причината за конкретно онкологично заболяване почти никога не подлежи на доказване поединично. "Завоевателят" не е доказан убиец. Не е и оневинен.
Продуцентът изкупува филма
Хюз няма нужда от доказателства. Според близките му той се чувства виновен за избора на място и изкупува всяко налично копие на лентата за около 12 милиона долара — двойно над бюджета.
Филмът изчезва от екраните за близо две десетилетия. Твърди се, че в последните си години продуцентът го пускал отново и отново в частната си прожекционна зала.
Кой остава в кадър
Снимачният екип напуска Сноу каньон след тринайсет седмици. Жителите на Сейнт Джордж остават. Ако разследването на "Пийпъл" изобщо доказва нещо, то е фактът, че холивудските знаменитости са основната част от тази история, която светът изобщо забелязва.
