В края на 19-и век Германия е страна, устремена към модернизация и прецизност във всяка област - от военната дисциплина до науката и животновъдството. Именно в тази среда се появява човек с ясна визия и дълбока любов към животните - Макс фон Щефаниц. Той вярва, че едно куче трябва не просто да изглежда добре, а да бъде умно, полезно и предано на човека.
Вдъхновен от наблюденията си върху пастирските кучета из германските села, фон Щефаниц решава да създаде нова порода - такава, която да обедини силата, интелекта и работоспособността в едно.
През 1899 година той открива кучето, което ще промени живота му - Хоранд фон Графрат, първата официално призната немска овчарка.
Макс фон Щефаниц не просто създава тази така известна порода - той поставя началото на ново разбиране за връзката между човека и неговия най-верен приятел.
Макс Емил Фридрих фон Щефаниц е немски офицер и развъдчик на кучета. Освен, че той е човекът, на когото се приписва създаването на породата немска овчарка в нейния съвременен вид, Щефаниц определя и стандартите за породата и става първият президент на дружеството Verein für Deutsche Schäferhunde (S.V.) - Съюзът за немската овчарка.
Макс Емил Фридрих фон Щефаниц се ражда на 30 декември 1864 г. в Дрезден, в Кралство Саксония, като син на Фридрих Вилхелм фон Щефаниц и Мария Мюнх. Той произхожда от благородническо семейство, но губи баща си още като дете.
Като дете учи в гимназията "Вицтум", където научава френски език. Въпреки че проявява интерес към земеделието и желае да стане фермер, майка му настоява да следва военна кариера.
Щефаниц служи като офицер в кавалерията и известно време прекарва във Ветеринарния колеж в Берлин, където придобива ценни знания по биология, анатомия и двигателна наука - знания, които по-късно прилaга в развъждането на кучета. През 1898 г. е повишен в чин капитан, а малко след това напуска армията.
По същото време се жени за първата си съпруга, с която има две деца.
Още през 1890-те години Щефаниц закупува земя край Графрат, където започва да експериментира с развъждане на кучета. Той прилага техники, използвани от английските развъдчици на времето, но се фокусира върху подобряването на германските овчарски кучета, защото те са местни и работещи кучета.
Щефаниц често посещава изложби и наблюдава, че в Германия има множество видове овчарски кучета, но липсва единен стандарт. Той възхищава се на кучета с вълчи облик и изправени и уши, които са интелигентни, с остри сетива и готовност за работа, и вярва, че може да създаде по-добро работно куче, което да бъде използвано в цяла Германия.
През 1899 г. Щефаниц купува първото си куче Хектор Линксрайн и променя името му на Хоранд фон Графрат. Хоранд става основното мъжко куче, което дава началото на породата немска овчарка.
В развъждането се използват и кучета от други райони на Германия - Франкония, Вюртемберг и Тюрингия.
Фон Щефаниц е запленен от Хоранд заради силния му пастирски инстинкт и изключителните работни качества. Кучето е средно на ръст, добре балансирано, жизнено и енергично.
То показва вярност, смелост и естествен защитен инстинкт. Най-впечатляващо е уравновесеното му и стабилно поведение, което е основната черта на породата.
Целта на фон Щефаниц е да създаде порода, която е "полезна и интелигентна", като външният вид има второстепенно значение спрямо работните качества. Той създава стандарт за породата, който определя всички функции, които кучето трябва да изпълнява, и връзката между физическите му характеристики (размер, структура, походка, темперамент и др.) и способността му да работи.
С други думи, Щефаниц внимателно проектира породата така, че външността ѝ да подпомага работните ѝ качества.
На 22 април 1899 г. Щефаниц основава дружеството Verein für Deutsche Schäferhunde (S.V.) - Съюзът за немската овчарка заедно със своя приятел Артур Майер. Към тях се присъединяват още трима овчари, двама работници, един архитект, един кмет и един съдия.
Освен че създава стандарт за породата, организацията въвежда и книга за породите (Zuchtbuch). Двадесет години по-късно те публикуват и Körbuch - регистър, който оценява пригодността на кучетата за развъждане според физическите и психическите им качества, а не само според постиженията им в киноложки изложби.
Под ръководството на Щефаниц, Съюзът на немската овчарка се превръща в най-големия клуб за порода кучета в света. Той е и човекът, който разширява ролята на немската овчарка, като я въвежда в различни служби - куриерска дейност, спасителни мисии, охрана и защита. Породата за първи път се доказва в тези роли по време на Първата световна война.
През 1901 г. в Германия се провежда първото състезание, което тества способностите на кучетата за проследяване, подчинение и защита. През 1919 г. Английският киноложки клуб официално признава породата и я включва в своя регистър.
Макс фон Щефаниц умира в Дрезден в деня, когато се навършват 37 години от създаването на клуба, който основава заедно с Артур Майер. Днес организацията продължава да съществува и има седалище в Аугсбург, Германия.
Създателят на немската овчарка я превръща в една от най-разпознаваемите и уважавани породи кучета в света. Тя впечатлява не само с благородната си осанка, но и с изключителния си ум, преданост и работен дух. В съвременния свят това куче се превръща в символ на сила, интелигентност и взаимна връзка между човека и животното.
Физически немската овчарка е средно до едро куче с мускулесто тяло, което съчетава мощ и гъвкавост. Тялото ѝ е леко издължено, с добре развита гръдна клетка и изправена стойка. Главата е пропорционална и благородна, с дълга муцуна и изразителни тъмни очи, които придават на погледа ѝ едновременно ум и решителност.
Ушите са изправени и заострени, което подсилва внимателното ѝ изражение. Опашката е гъста и леко извита, а походката ѝ - еластична, уверена и горда.
Козината на немската овчарка обикновено е двупластова - гъст подкосъм и по-дълъг, прав горен слой, който я защитава от дъжд и студ. Цветът варира от черен с рижи, кафяви или златисти участъци до изцяло черен или сивкав оттенък. Тази практична и красива козина е едновременно оръжие срещу природата и знак на породисто достойнство.
Но истинската сила на немската овчарка не е във външността ѝ. Тя е в нейния характер. Това куче е изключително интелигентно, лесно усвоява команди и обича да работи. То е уравновесено, смело и самоуверено, без да е агресивно без причина. Немската овчарка винаги търси цел и задача - тя е щастлива, когато има роля, когато може да служи и да бъде полезна.
Към своя стопанин тя е безрезервно вярна, готова да го защитава до последен дъх. В същото време е нежна и грижовна към семейството, особено към децата, с които често проявява търпение и игривост. Тя е внимателна и наблюдателна, което я прави отличен пазач, но и надежден спътник. В зависимост от възпитанието, може да бъде едновременно предпазлива и решителна, спокойна и дисциплинирана, но също и пълна с енергия и ентусиазъм.
Благодарение на тези качества немската овчарка намира място във всяка сфера на човешкия живот - от полицията, армията и спасителните служби до ролята на водач на незрящи или психологически терапевт.
Тя е универсално куче, което съчетава работоспособност, интелект и дълбока емоционална връзка с човека.
Немската овчарка не е просто порода - тя е приятел, партньор и защитник, чиято сила идва от сърцето. В нейните очи се оглеждат лоялността, смелостта и благородството, които я правят не просто куче, а истински символ на предаността.
