Много ми липсваше Бъки. Остана на Земята, когато я напуснахме преди две години. Моето семейство беше...

Камъкът на Анисе бодеше с чело рехавата трева. Пръстта наоколо бе като загладена. Гънките ù бяха из...

Добър ден! Вие за интервюто ли сте? Питайте каквото ще питате, че нямам много време, но да Ви кажа...

Лунните лъчи пробиваха през прозорците на спалнята на Александра. Тя бе застанала пред огледалото, о...

В душата му беше тихо. Тихо като в църква.

Защо хората очакват, какво ни дават очакванията...

Наведох се. Земята ме зачена

Намерих го. Или той ме намери. А може би "намирам" изобщо не е правилната дума.

Влизай, влизай, момче. Е, гледай ти работа! Казваш, Илийчо те изпраща. Разбрах, иска дебелата фланел...

Дъхът му беше студен и бавно пронизваше цялото ми тяло, все едно забиваше игли в сърцето ми, но аз в...

В заключение ще кажа…

Пуснах отново записа от сесията. Имаше нещо в него, което ме притесняваше. През цялата си дългогодиш...

Сърцето ми крепи го нишка тънка

Винаги съм се плашел от пеперуди - каза възрастният мъж и отново се отпусна в огромното си кресло

Годината е 2436 или 263 след изчезването на водата. Земята е пустиня, милиони километри пръст и камъ...