Стоп! Почакай! Така ли се чете приказка? Ще попиташ – е, как според теб се чете? Отзад напред ли?

За тебе те умираха... Защото утре може и да ги забравим.

Лежах, напълно загубила представа за времето. Наблюдавах, как клоните на дърветата се поклащат от вя...

В днешното забързано ежедневие, всеки избира кой автобус да хване до работното място, с кола, с метр...

Имаше един човек, който виждаше всичко в сиво. Сиви къщи; сиви кафенета; сиви дървета; сиви котки;...

Пладне е. Жаркото слънце напича калдъръмените павета. Тежка мараня се носи из въздуха. Сякаш дрогира...

Нямам спомен как съм проходила, но много добре знам как подкарах велосипед с две колела. Картината е...

Париж. Вали пороен дъжд. Годината е 2003-та. Млад мъж паркира колата си в тиха уличка пред старо каф...

За теб, Българийо, аз пиша днес – за тебе и за моите предци.

Често се питам дали аз съм наистина аз. И тръгвам назад по линията на живота си, и се виждам през го...

Вампирът я погледна със светещи очи, знаеше, че я е страх. Чувстваше го. Но Лия не искаше да го пока...

Ннннеееееее!!! – изпищя нещо под крака ми и аз отскочих уплашено назад, разпилявайки хавлиите и торб...

В сърцето на годината, сред многоцветието на пролетната палитра разцъфтява Май.

Като дете Аргиров бе послушен и спокоен. Щом му кажеха да направи нещо – веднага изпълняваше.

Името ми е Томас Джаксън Уелингтън, но всички мои близки и познати ме наричат просто Джак. Роден съм...