Трикси Уайтли – рок съкровище от Белгия

Тя е едно от скритите съкровища на Белгия. Родена е в Гент през 1987 година и е дете на блус рока в буквалния смисъл на думата. Името й е Трикси Уайтли, а баща й е Крис Уайтли – един от тексаските стожери в блус рока и алтернативния рок, който бе изключително популярен през 90-те години.

В началото на февруари Трикси издаде втория си самостоятелен албум „Порта Бохемика”. Заглавието на албума ни връща именно в родната Белгия, която вчера бе окървавена от терористичните атаки на ИДИЛ в Брюксел. Трикси има планиран концерт в Антверпен на 29 април и към момента не смята да разочарова феновете си с отмяната му.

„Порта Бохемика” е кръстен на вече несъществуваща Европейска железопътна линия. Трикси определя новия си албум като интроспективна експедиция в дълбините на творческата идентичност. Песните й са вдъхновени от вятър през пейзажите на абсолютното подсъзнание, а изпълнителката се заема с изготвянето на компилацията почти самостоятелно.

Цялото пътуване „Порта Бохемика” й носи номинация за престижните MIA Awards 2016, чиято церемония ще бъде в края на годината. Трикси ще се бори в категорията „най-добър композитор”.

Всъщност Трикси е мултиинструменталист – владее ударните инструменти точно толкова добре, колкото китарата и пианото.

„Метафората за старата влакова линия Порта Бохемика захранва нещо във въображението ми. Свързана е с чувството за меланхоличното придвижване из емоциите, което се усеща в записите. Става дума за отдалечаването от миналото и прегръщането на собствената ми индивидуалност, както като млада жена, така и като артист”, коментира изпълнителката, която живее в Бруклин.

От ранна детска възраст Трикси поддържа творческия си дух с неспокойната си вътрешна същност. Още когато е само на три години прави дебют на сцената, заедно с баща си Крис. Въпреки това, младата музикантка никога не разчита само на произхода си. Тя се отличава с уникална, лична, артистична идентичност.

Започва да свири на барабани, когато е на 10 години. На 11 години става най-младият DJ в Белгия, като съчетава ъндърграунд електронната музика с джаз елементи, инструментали и хип-хоп и рейв течения. Участията й са в съвременни художествени музеи. Още когато е тийнейджър е включенаа в няколко турнета на авангарден театър и танцови колективи в цяла Европа, включително с Les Baletts C de la B и Sidi Larbi Cherkaoui.

Междувременно Трикси развива афинитет към пънк рока, чиито елементи проникват безстрашно в повечето й парчета и превръщат музиката й в смел избор в живота. След номадско трансатлантическо съществуване между Ню Йорк и Белгия, тя напуска гимназията на 17 г. и започва да продава бургери, но работи и върху музикалната си кариера.

Едни от ранните й колаборации са с емблематичния Даниел Ланоа, който е продуцент на Боб Дилън, Нийл Йънг и Емилу Харис. Ланоа я подтиква към създаването на групата й Black Dub, чиито изпълнения са по-скоро в сферата на съвременния джаз. В Black Dub са и барабанистът Брайън Блейд и известният басисит от Ню Орлиънс Дарил Джонсън.

През 2013 година Трикси се очертава като един от най-отличаващите се соло артисти с три EP (кратки албуми) и първи завършен албум – „Fourth Corner”, който й спечели признанието на повечето музикални критици, a името й изгря на кориците на ELLE, Vogue, VMag, The Village Voice, Nеw York Times, Interview и др. Успехът на „Fourth Corner” й донесе три номинации, както и награда за най-добър изпълнител през 2013 година от MIA Awards.

През собствената си призма Трикси отразява електронното звучене, като го миксира с R&B елементи, пънк-рок и дори етно. Всъщност „Порта Бохемика” е трансцендентен музикален сборник. Първият му вариант Трикси изхвърля с лека ръка, като предпочита да работи над новата версия още година, но да покаже майсторство и да постигне крайната си цел. След 2 години работа „Порта Бохемика” е вече на пазара.

„Исках да накарам хората да мислят и чувстват нещо искрено и емоционално в моята музика, която идва от пълното присъствие на творческия момент”, обяснява изпълнителка.

Така вторият албум на Трикси се превръща в двугодишна одисея. „Интуицията и уязвимостта са едни от най-подценените чувства, които имаме. Те ни разкриват безкрайна палитра от възможности, които трябва да се изследват. Това е само началото за мен. Вълнувам се, но съм оптимистично разстроена”, разкрива Трикси Уайтли.

„Ню Йорк Таймс” нарече новия албум на Трикси „загадка”, „тишина” и „тъмнина”: „В „Порта Бохемика” се усеща стремежа за преодоляване на дълбоките, незараснали рани. В мъглата на меланхолията гласът на госпожица Уайтли се съчетава с режещия тон на електрическата й китара, която е отражение на блус ритмите на покойния й баща Крис Уайтли (починал през 2005 година от рак – б.а.). Но дъщерята на Крис носи духа и на факелното, обсебващо царство на композитори като Фиона Епъл и Кат Пауър“.

По случай дългоочаквания албум Трикси Уайтли започва турнето си в САЩ в началото на април, а втората половина на месеца ще бъде в Европа.

Всъщност за Мис Трикси Уайтли ще чувате тепърва, а дотогава може да преслушате както новия й албум, така й стария. Най-новото й видео на песента й „Closer” може да видите тук: