На днешната дата в САЩ се отбелязва един от най-популярните празници - Денят на благодарността.
Какви са корените на този празник и защо е толкова важен за американците?
Денят на благодарността е ежегоден празник, който се провежда в цялата територия на Съединените щати в последния четвъртък на ноември.
По време на празника и както традицията повелява на този ден семейството се събира на празнична трапеза, включващи пуйка, червени боровинки и тиквен пай и да изкажат своята благодарност за хубавите неща от живота.
Празникът традиционно се свързва с отбелязването на мирното съжителство между индианците и европейските заселници по време на есенната жетва.
Денят на благодарността остава спорен празник, като някои негови критици смятат, че той прикрива бруталните конфликти, които индианците понасят през ранната колониална епоха.
Смята се, че Денят на благодарността произхожда като регионално честване в колониална Нова Англия (днешния североизточен район на САЩ, състоящ се от щатите Мейн, Масачузетс, Ню Хампшир, Върмонт, Роуд Айлънд и Кънектикът).
Американският празник вероятно е вдъхновен от честването на първата успешна реколта през 1621 г., споделено между английските колонисти (пилигримите) от Плимут (в днешния Масачузетс) и северноамериканското индианско племе вампаноаги.
Една от най-ранните и най-популярни версии за произхода на Деня на благодарността се свързва с плимутските колонисти и индианците вампаноаг. През септември 1620 г. корабът "Мейфлауър" отплава от пристанище Плимут в Англия, превозвайки малък екипаж и 102 пътници, съставени предимно от религиозни сепаратисти.
Всеки от тях носи надеждата да отпътува към така наречения "Нов свят" и да създаде нова общност. След тежко и мъчително пътуване, продължило 66 дни, корабът достига нос Кейп Код, преди да се насочи към Масачузетския залив.
Първата им зима е изключително сурова, а много от заселниците продължават да живеят на борда, за да се защитят от жестокото време. До пролетта оцелява само половината от първоначалните пътници, а мнозина са в тежко състояние.
През март 1621 г. оцелелите заселници, известни като пилигрими, слизат на брега. За тяхна огромна изненада те са посрещнати дружелюбно от член на племето абенаки, който им говори на английски.
По-късно ги посещава друг индианец, който преди това е бил пленник и роб, но се завръща в родината си. Той и неговата общност учат пилигримите как да оцелеят, като им показват как да ловят риба, да отглеждат царевица и тикви и да събират сок от кленови дървета.
Пилигримите имат първата си успешна реколта от царевица през ноември същата година. За да изрази благодарността си, губернаторът на Плимут Уилям Брадфорд организира празненство между пилигримите и индианско племе вампаноаги. Счита се, че това е първият Ден на благодарността в историята на САЩ.
Вампаноагите донасят със себе си еленско месо към трапезата, която включва птиче месо и вероятно риба, змиорки, миди, яхнии, зеленчуци и бира.
Тъй като в Плимут има малко сгради, повечето хора ядат навън, седнали на земята или върху бъчви и с чинии в скута. Мъжете стрелят с пушки, тичат в надпревари и пият алкохол, опитвайки се да общуват на английски и езика на индианското племе.
Макар че празненството е сравнително хаотично, то затвърждава договор между двете групи, който трае до Войната на крал Филип (1675-76), когато загиват стотици колонисти и хиляди индианци.
Хармоничните отношения между заселниците и племето вампаноаги се запазват повече от 50 години. Това е забележителен момент в американската история, в който европейските колонисти и индианците живеят в мир и взаимно разбирателство.
Колонистите в Нова Англия свикват редовно да отбелязват Дни на благодарността - дни на молитва, в които благодарят на Бог за благословии като военни победи или край на суша.
Континенталният конгрес на САЩ дори обявява национален Ден на благодарността след приемането на Конституцията.
Но след 1798 г. новият Конгрес на САЩ оставя решенията за празника на отделните щати. Така някои възразяват срещу намесата на националното правителство в религиозно честване, южните щати възприемат бавно този североизточен обичай, а други се дразнят, че денят се използва за партийни речи и паради.
Така националният Ден на благодарността започва да изглежда по-скоро източник на противоречия, отколкото обединяваща традиция.
Денят на благодарността не се превръща в официален национален празник, докато Севера не започва да доминират във федералното правителство.
В условията на напрежение между двата разделени района на Съединените щати, известни като Севера и Юга, през средата на 19-и век, редакторката на популярното списание Godey's Lady's Book, Сара Джозефа Хейл, започва кампания за създаване на национален Ден на благодарността, с надеждата да укрепи единството на нацията.
Накрая тя печели подкрепата на президента Ейбрахам Линкълн. На 3 октомври 1863 г., по време на Гражданската война, Линкълн обявява Национален ден на благодарността, който да се чества в четвъртък, на 26 ноември.
След това всеки следващ президент ежегодно провъзгласява Деня на благодарността, като датата почти винаги е последният четвъртък на ноември.
Президентът Франклин Делано Рузвелт обаче се опитва да удължи коледния сезон на пазаруване, който традиционно започва с Деня на благодарността, и да стимулира икономиката, като премества празника една седмица по-рано, в третия четвъртък на ноември.
Но не всички щати се съобразяват с това решение и след съвместна резолюция на Конгреса през 1941 г. Рузвелт издава прокламация през 1942 г., определяща четвъртия четвъртък на ноември (който обаче не винаги е последният четвъртък) като Ден на благодарността.
С напредването на урбанизацията и с увеличаването на физическата дистанция между членовете на семействата, Денят на благодарността се превръща във време за събиране на близки и роднини.
Празникът постепенно се отдалечава от религиозните си корени, за да позволи на имигранти от всякакъв произход да участват в обща традиция.
Мачовете на американски футбол на Деня на благодарността, започващи със срещите между Йейл и Принстън през 1876 г., дават възможност на феновете да внесат доза шум и емоция в празника.
В края на 19-и век стават популярни паради с костюмирани участници. През 1920 г. универсалният магазин Gimbels във Филаделфия организира парад от около 50 души, воден от Дядо Коледа.
От 1924 г. насам ежегодният парад на Macy's в Ню Йорк поддържа тази традиция, а от 1927 г. включва и огромни балони.
Празникът, свързан с пилигримите и индианците, с времето се превръща в символ на международен мир, на американските възможности за новодошлите и на святостта на дома и семейството.
Освен пиршествата и развлеченията, Денят на благодарността вдъхновява и други обичаи. Много американци посвещават този ден на благотворителност, като участват доброволно в събиране и раздаване на храна.
Един особено известен обичай е "помилването на пуйката", при което президентът на САЩ символично "помилва" жива пуйка, спасявайки я от празничната трапеза.
Според някои разкази първото неписано помилване на пуйка се извършва от Линкълн през 1863 г., когато той пощадява птица, към която синът му се привързва.
Съвременната традиция обаче започва като ежегодно събитие в Белия дом по време на управлението на президента Джордж Х. У. Буш през 1989 г. и продължава при всеки следващ държавен глава.
Друг обичай е чупенето на "ядец". Това е старинна игра между двама души, които трябва да счупят вилчата кост на птиците. След като пуйката бъде разрязана, двама души дърпат двата края на костта, докато мълчаливо си намислят желание. Този, който отчупи по-голямото парче, се счита за този, чието желание ще се сбъдне.
Някои историци твърдят, че плимутските колонисти не са първите, които организират празник, подобен на Деня на благодарността. Всъщност има предположения, че първият такъв празник се състои във Флорида през 1565 г., когато испански заселници споделят празнична трапеза с коренното племе тимукоа.
Денят на благодарността се заражда като малко колониално празненство, насочено към благодарност за реколтата и оцеляването, но с времето се превръща в един от най-разпознаваемите празници в Съединените щати. Неговата история отразява сложните отношения между европейските заселници и коренните народи, както и развитието на Америка от колония до съвременна нация.
Днес празникът съчетава традиции, семейни ценности и жестове към ближния, като същевременно напомня за необходимостта от уважение към многопластовото минало, което го е оформило. Макар да остава обект на спорове, Денят на благодарността продължава да бъде момент на събиране, размисъл и признателност за това, което хората имат.
