Затворът обикновено е място, където осъдените лица изтърпяват наказанията си за извършените от тях престъпления.
Условията в местата за лишаване от свобода обичайно не предлагат никакъв лукс, а минимални удобства. Има обаче и изключения. Едно такова място е затворът "Ла Катедрал" (Катедралата) в Колумбия, построен от Пабло Ескобар.
Пабло Ескобар е един от най-известните престъпници в човешката история. Колумбийският наркобарон се превръща в най-богатият престъпник през 80-те години на изминалия век.
Установявайки монопол над търговията с кокаин в САЩ, той натрупва богатство, възлизащо на повече от 30 милиарда щатски долара. През 1989 г. списание "Форбс" го нарежда на 7-о място сред най-богатите хора в света.
Мръсният бизнес на Ескобар е съпроводен от отвличания и убийства. Дейността му привлича вниманието на колумбийското правителство. Властите в Богота преговарят с Ескобар и го убеждават да се предаде и да преустанови престъпната си дейност в замяна на намалена присъда и преференциално отношение в затвора.
Наркобаронът се предава през 1991 година, след като е приета нова конституция, забраняваща екстрадицията на колумбийски граждани в САЩ. Ескобар поставя и още едно условие - той ще лежи в затвор, който сам ще построи. Колумбийското правителство се съгласява. Така се появява затвора "Ла Катедрал".
Пабло Ескобар избира район високо над долината на меда край Меделин в прохладните планини за своя самостоятелно проектиран затвор през 1991 г. Затворът е построен върху три хектара земя, закупени от наркобоса.
Съоръжението разполага с футболно игрище, джакузи и водопад. Всъщност, Ла Катедрал е по-скоро крепост, отколкото затвор, тъй като Ескобар ефективно държи враговете си навън и продължава да върти бизнеса си отвътре. Друг плюс е, че наркобаронът има думата за това кой ще охранява затвора.
Мястото, където е построен затвора, не е избрано случайно. След 18:00 часа се спуска мъгла, което затруднява въздушните атаки. Стръмният релеф пречи на военните и другите наркокартели да атакуват лесно "Ла Катедрал". Освен това Пабло Ескобар има и голям склад, зареден с оръжие, който гарантира безопасността му в затвора.
Влизането в затвора, където Ескобар излежава присъда от не повече от 5 години, той си осигурява ефикасна защита от убийци, но и от екстрадиция в Съединените американски щати.
На 19 юни 1991 г. Пабло Ескобар пристига в Ла Катедрал с хеликоптер, за да излежи присъдата си.
Неофициално затворът се наричал "Клуб Меделин" или "Хотел Ескобар". Съоръжението обаче повече прилича на курорт, отколкото на място за лишаване от свобода.
Ескобар има всички удобства като във външния свят - удобно огромно легло, басейн, бар, футболно игрище. Наркобосът разполага с мобилни телефони, радиопредаватели и факс машина, за да може да продължи да ръководи бизнеса си.
Трафикът и продажбата на кокаин носят на Ескобар и картела в Меделин около 60 милиона долара на ден. Съоръжението е заградено с високи триметрови стени и бодлива тел, а армията не е допускана да припари до затвора.
"Ла Катедрал" е толкова екстравагантен, че разполага и с индустриална кухня, билярдна зала, няколко бара с телевизори с голям екран и дискотека, където наркобосът всъщност организира сватбени приеми по време на затвора си.
Ескобар се угощава с пълнена пуйка, хайвер, прясна сьомга и пушена пъстърва, докато е в обятията на кралици на красотата.
Докато Ескобар живее в "Ла Катедрал", семейството му пътува от Енвигадо, за да го посещава три или четири пъти седмично. В затвора често пристигат проститутки и футболисти.
Дори великият Диего Марадона посещава могъщия наркобарон в затвора. Пабло Ескобар редовно организира партита с наркотици и алкохол. Той дори кани националния отбор на Колумбия да играе футбол с него на игрището в затвора.
По време на престоя си в "Ла Катедрал", наркобосът приема над 300 неоторизирани гости, включително няколко издирвани престъпници. Властите му позволяват да управлява мястото, докато Ескобар не заповядва четирима от лейтенантите да бъдат измъчвани и убити в комплекса заради спор за пари.
Това прелива чашата. Правителството решава, че нещата са стигнали твърде далеч. Властта взима решение да премести Ескобар във военна база като временна мярка, докато "Ла Катедрал", не стане по-сигурно място.
Двама невъоръжени служители - заместник-министър на правосъдието и началник на националната затворническа система, пристигат лично да информират наркобарона за промените.
Пабло Ескобар обаче се възпротивява. Един от неговите сътрудници, известен като "Попай", насочва пистолет към министъра. Наркобаронът заявява на официалните лица, че те ще напуснат "Ла Катедрал" единствено мъртви.
Докато обаче Ескобар и сътрудниците му дискутират убийството на политиците, се чуват изстрели и експлозии. Армията пристига от Богота, за да спаси заложниците.
На 22 юли 1992 г. Пабло Ескобар бяга от затвора с повечето си хора, скривайки се в планината.
Как точно е успял да направи това, остава неясно и до днес. Лидерът на картела в Меделин прекарва само 13 месеца в "Ла Катедрал".
Бягството му се превръща в национален срам за Колумбия. Страната се обръща към САЩ за помощ в организирането на мащабно издирване.
Членове на американските "Делта Форс" и "Морските тюлени" се присъединяват към 600-членно звено за специални операции на Националната полиция на Колумбия, в търсенето на наркотрафиканта.
След бягството Ескобар прекарва всяка нощ в различна квартира. Той намалява контактите си с хора и не разговаря по телефона повече от три минути. За залавянето му е обявена награда от 6 000 000 долара.
Седемнадесет месеца по-късно, ден след 44-ия си рожден ден, той е убит. Проследен, след като разговаря твърде дълго по телефона със сина си, Ескобар е прострелян смъртоносно на покрив на сграда в квартал Лос Оливос в Меделин.
Подобно на много други имоти, бившата собственост на Ескобар, "Ла Катедрал" стои пуст в продължение на години. Слуховете за заровени кофи, пълни с пари, привличат хиляди лица, включително войници и полицаи.
Стените на затвора са разрушени, а теренът разкопан. Пари обаче така и не са открити. Разочаровани от провала, търсачите на съкровища често си тръгват с тухла или друг сувенир от затвора.
Имотът попада в ръцете на град Енвигадо и през 2007 г. група бенедиктински монаси пристига на място за обучение и молитва, водейки нещо близко до отшелнически живот.
Те построяват параклис, жилищни помещения, кафенета и библиотека. В крайна сметка градът им отстъпва целия терен, за да могат да построят убежище за бедните и възрастните хора в Енвигадо. Въпреки възстановяването, спомените за резиденцията на Пабло Ескобар остават навсякъде.
