Пианото днес е един от най-разпознаваемите и универсални инструменти в света, използван в класическата музика, джаза, поп жанровете и дори във филмовите оркестрации.
Но неговият път до тази популярност започва с опита на древните мислители да разберат природата на звука. От монокорда на Питагор, през средновековните инструменти със струни, до революционното изобретение на италианеца Бартоломео Кристофори, пианото непрекъснато се развива, водено от стремежа към по-добър звук, по-голям израз и по-съвършена механика.
Тази история разкрива не просто еволюция на инструмент, а над хилядолетие човешко любопитство, изобретателност и музикална страст.
Пътят към появата на пианото започва не с клавишен инструмент, а с едно научно устройство, наречено монокорд, създадено от древногръцкия философ и математик Питагор. Той изобретява монокорда като научен инструмент за измерване на музикални интервали (разстоянията между два тона). Питагор открива, че различните дължини на струните произвеждат различни височини на звука.
Когато той намалява дължината на струната наполовина, тонът прозвучава една октава по-високо. Други дължини или съотношения създават приятно звучащи тонове.
Откритията на Питагор полагат основите на западната музика и показват природната, математическа връзка между различните тонове.
Макар самият монокорд да не е музикален предшественик на пианото, той поставя основите на разбирането за акустиката и връзката между дължината на струната и височината на тона.
Питагор открива, че различните съотношения на дължината на струните създават различни интервали, разкривайки математическия принцип, върху който по-късно се изграждат всички струнни инструменти. Именно тези знания, а не самият инструмент, полагат теоретичната основа за бъдещите клавишни инструменти като клавикорда, клавесина и в крайна сметка пианото.
Друг древен инструмент, а именно органът, вдъхновява използването на клавиши.
Историята на органа започва през 3-и век пр.н.е. с изобретяването на хидравлиса от древногръцкия инжинер Ктесибий в Александрия. Това е водно задвижван инструмент, считан за първия клавишен механизъм в света.
Римляните усъвършенстват конструкцията и превръщат инструмента в символ на власт и технологичен напредък, използван на обществени празненства и церемонии.
След упадъка на Рим инструментът почти изчезва, но около 10-и век отново се появява в Европа, този път като част от християнската литургия. Първите църковни органи са огромни и трудни за управление, но постепенно се намаляват техните размери, развиват клавиатура и по-прецизен механизъм.
През Средновековието органът се превръща в неизменен елемент от църковната музика, а до Ренесанса вече притежава по-богат звук и по-съвършена конструкция, която поставя основите за неговия бъдещ разцвет през барока.
В крайна сметка органът се превръща в прототипа на клавикорда в края на 14-и век.
Преди към клавикорда да бъдат добавени клавиши, съществува цимбал, който е любим инструмент на музикантите в Западна и Източна Европа през Средновековието.
Идеята за струни, които се удрят с чукчета, е скромният предшественик на модерното пиано. Но ще минат още няколко века, преди в работилницата на Бартоломео Кристофори да се появи нещо, което наподобява съвременно пиано.
Бартоломео Кристофори е човекът, който обикновено се смята за изобретателя на пианото. Той нарича своето изобретение gravicembalo col piano e forte ("клавесин, който свири тихо и силно"), защото инструментът може да променя силата на звука според това колко силно се натискат клавишите - нещо, което клависинът не може да прави.
Кристофори постига това, като заменя механизма за заскубване на струните с чукчета, които могат да удрят със силна или слаба сила.
До 1726 г. Кристофори усъвършенства своя инструмент и въвежда всички основни елементи на съвременната пианова механика.
В Италия неговият дизайн е почти пренебрегнат, но скоро става известен и приет в Германия.
Изобретението на Кристофори решава проблемите на простите механизми, както и почти всички други затруднения, пред които производителите на пиана се изправят чак до 19-и век.
Иновативният дизайн и механика на Кристофори стават публично известни едва след посещението на италианския журналист Скипио Мафеи. Две години по-късно се появява статия с илюстрации на неговата конструкция.
Германският майстор на органи Иохан Готфрид Зилберман копира дизайна и го адаптира.
Други майстори също използват модела и създават свои версии. Така се появяват английската и виенската школа в пиано-строенето.
Около 1870 г. се ражда модерното пиано. Оттогава насам в производството и дизайна му почти нищо съществено не се променя.
С появата на модерното пиано се утвърждава и средната класа. През 1909 г. се продават около 365 000 пиана, в сравнение с едва няколко хиляди през 1850 г. По време на индустриалната революция фабриките и чугунът изиграват ключова роля в това музиката да стане достъпна за всички.
Роялите обикновено имат два (или три) педала. Най-често левият педал измества клавиатурата надясно и чукчетата удрят само две от трите струни - това е педалът una corda, подобен на този при клавесина, където се удря само една от струните. Недостатъкът е промяната в тембъра. Десният педал е педалът за поддържане на звука, който повдига демпферите и позволява на струните да вибрират свободно. Големите рояли имат и трети педал, разположен в средата. Ако се използва в точния момент, пианистът може да задържи дадени тонове, докато свири нови върху тях, без да загуби поддръжката на първите.
От 1885 г. насам пианото е стандартизирано, а иновациите стават все по-редки. Механизмът на Кристофори е усъвършенстван през следващите два века, но основата остава непроменена.
Пианото, такова каквото го познаваме днес, е резултат от векове на търсене, изследване и усъвършенстване. От научния инструмент на Питагор, през нежния клавикорд и богато звучащия клавесин, до първия пиано механизъм на - всеки етап добавя нов пласт към музикалната история на човечеството.
След стандартизацията му през 19-и век пианото се превръща в символ на културен просперитет, художествено майсторство и семейна традиция. Макар иновациите днес да са редки, пианото остава вечно - инструмент, който продължава да вдъхновява композитори, изпълнители и слушатели по целия свят със своята сила, красота и необятни изразни възможности.
