Историята е изпълнена с ръкописни книги, свещени текстове и кодекси, които изпълват крият тайни, мистерии и истини за светове които вече са далечни и непознати за нас.
Един от най-загадачните е Ръкописът на Войнич. Това е уникална книга, написана на неразгадаем език, който обърква и затруднява историците от поколения.
Какво представлява тази необикновена книга и кой я е създал?
Ръкописът на Войнич е илюстриран ръкопис, написан на неизвестен език, за който се смята, че е създаден през 15-и или 16-и век. Той носи името на антикваря и книжар Уилфрид Войнич, който го закупува през 1912 г.
Учените и изследователите се опитват да дешифрират текста още от откриването му. От 1969 г. ръкописът се съхранява в Библиотеката за редките книги и ръкописи "Бейнеке" в Йейлския университет.
Кодексът на Войнич е с размери 22,5 × 16 см и съдържа 102 пергаментови фолиа с богати илюстрации (около 234 страници).
Ръкописът е разделен на шест секции според илюстрациите - ботаника, астрономия и астрология, биология, космология, фармацевтика и раздел с непрекъснат текст, в който декоративни символи отбелязват началото на кратки записи, смятани за рецепти.
Илюстрациите в ботаническата секция са най-голямата част от ръкописа и представляват 113 големи цветни рисунки на растения и билки, с текст, внимателно нанесен около изображенията.
Следващата част съдържа 12 страници с астрономически и астрологични рисунки, представящи подредби от звезди, Слънцето, Луната, както и страници със зодиакални символи.
Третата секция включва изображения на голи жени. Четвъртата секция е посветена на космологията и се състои от изображения на звезди и различни геометрични форми.
Фармацевтичният раздел отново се връща към растения и билки и изобразява вероятно лечебни видове. Тази секция се различава от ботаническата по това, че включва сложни рисунки на съдове и буркани, а понякога на една страница се появяват много видове билки.
Макар изображенията да са разбираеми текстът остава неразгадаем. Учени отделят много време в опит да идентифицират растенията, но така и не успяват.
Много лингвисти, криптолози и ентусиасти се опитват да разчетат неизвестната писменост, но и това е с малък или никакъв успех.
Това, което е известно е, че ръкописът датира от началото на 15-и век. Въпреки това няма сведения кога точно е създаден или кой го е илюстрирал.
Ръкописът носи името на Уилфрид Войнич, който го открива през 1912 г. в Италия. Той е търговец на редки книги и веднага усеща, че ръкописът е необичаен.
Първият потвърден собственик според наличната документация е алхимик от Прага на име Георг Бареш. Кои други може да са го притежавали през годините остава неясно.
През 1969 г. книгата постъпва в Библиотеката за редките книги и ръкописи "Бейнеке" в Йейлския университет. През 2020 г. тя е дигитализирана онлайн, така че всеки да може да изучава страниците ѝ и да се наслаждава на тяхната красота.
Мнозина се опитват да го разгадаят и твърдят, че са успели, поне от части, но техните заключения винаги срещат възражения.
Днес ръкописът е изложен в Йейл, позволявайки на изследователите да продължат опитите си.
Както при Розетския камък, разчитането може да отнеме много време, но може би някой ден текстът ще бъде прочетен.
Някои вярват, че ръкописът е написан на вариация на иврит.
За мистериозния том са публикувани множество книги, както художествени, така и научни, и редица дисертации. Някои критици смятат книгата за измама, извършена от самия Войнич, но радиовъглеродният анализ на пергамента и лингвистични изследвания като тези на теоретичния физик от Университета в Манчестър Марчело Монтемуро, които разкриват ясни езикови модели, подсказват, че това не е така. Дори през 21-ви век писмеността на Ръкописа на Войнич продължава да бъде изучавана в търсене на следи за нейния таен смисъл и произход.
Ръкописът на Войнич остава една от най-големите загадки в световната история - книга, която сякаш устоява на всяко човешко усилие да бъде разбрана.
Въпреки вековете изследвания, усъвършенстваните технологии и усилията на лингвисти, криптолози и историци, неговият език продължава да бъде неразгадан, както и неговият автор.
Илюстрациите му открехват врата към един свят, който е едновременно познат и напълно непонятен, сякаш принадлежащ на изгубена култура или забравено знание.
Докато ръкописът стои изложен в Йейл и привлича вниманието на нови поколения изследователи, той ни напомня, че дори в ерата на информацията съществуват тайни, които не се поддават на разгадаване.
Може би един ден езикът му ще бъде прочетен, но дотогава неговата мистерия продължава да вдъхновява въображението и да предизвиква човешкото любопитство.