В края на 11-и век Средновековна Европа е едно променено място, изпълнено с динамика, напрежение и силен религиозен заряд. Източният християнски свят от друга страна се намира под нарастващия натиск на селджукските тюрки, които овладяват големи части от Мала Азия и приближават опасно близо до Константинопол.
Пътищата към Йерусалим стават несигурни, а слухове за нападения над християнски поклонници разпалват тревога и гняв в Запада. Именно в този момент византийският император Алексий I Комнин отправя зов за помощ, а Европа, подхранвана от демографски подем, воински дух и силно религиозно въодушевление, се оказва готова да действа.
Така се ражда Първият кръстоносен поход, събитие, което променя отношението между световете на Изтока и Запада и поставя началото на два века кръстоносни експедиции.
Често човек се чуди как е възможно религия и война въобще да съществуват заедно? Навярно когато някой остави настрана моралът, който би трябвало да следва и превърне общочовешките поуки в политика, за власт и надмощие.
А навярно хората в онези времена са били готови да защитят вярата си, ако е нападната агресивно от друга религия. За тях християнството е било истинско и тези хора, не биха приели друга вяра без бой.
Нека разгледаме какви са предпоставките за Първия кръстоносен поход и за последвалите събития.
През 11-и век едни от най-развитите цивилизации са Византийската империя, Арабско-ислямският свят и Китай под династия Сун.
Въпреки че е все още изостанала в сравнение с другите цивилизации, Западна Европа започва да се превръща във важна сила към края на този период. Тя се състои от няколко кралства, които могат свободно да се опишат като феодални. Макар че вътрешните войни, разбойничеството и проблемите, свързани с васалството и наследяването, продължават да съществуват, някои монархии вече развиват по-добре интегрирани системи на управление.
Същевременно Европа усеща ефектите от нарастването на населението, започнало в края на 10-и век и продължаващо до 13-и век. Налице е и икономически подем. Италианският морски търговски флот започва да оспорва господството на мюсюлманите в Средиземно море.
Особено значима за Кръстоносния поход е мащабната реформа на църковните структури през 11-и век, а именно т.нар. Григорианските реформи, които дават на папите по-активна роля в обществото. През 1095 г. например папа Урбан II има достатъчно влияние, за да свика два важни църковни събора въпреки съпротивата на германския император Хайнрих IV.
Към края на 11-и век Западна Европа изобилства от енергия и самоувереност. Европа вече е демонстрирала способността си да предприема мащабни военни действия, каквото например е норманското завоевание на Англия през 1066 г. Именно по това време селджукските турци, едно от племената по североизточната граница на мюсюлманския свят, които приемат исляма през 11-и век, започват да се придвижват на юг и запад.
Първоначално политиката на селджуците е насочена на юг срещу Фатимидите в Египет, но натискът от туркменските набези ги отклонява към Анатолия и византийска Армения.
През 1071 г. византийската армия е разбита при Манцикерт, а император Роман IV Диоген е пленен. Така християнската Мала Азия се отваря за постепенно турско завладяване.
Селджукската експанзия на юг продължава, а през 1085 г. превземането на Антиохия в Сирия — един от патриаршеските центрове на християнството нанася нов удар върху византийския престиж.
Макар че Селджукската империя така и не успява да се задържи като единно цяло, тя присвоява по-голямата част от Мала Азия, включително Никея, и доближава исляма опасно близо до Константинопол.
Смущенията през тези години нарушават нормалния политически живот и правят поклонничеството до Йерусалим трудно или дори невъзможно. Разкази за опасностите и нападенията достигат до Запада и остават в съзнанието на хората дори когато ситуацията впоследствие се подобрява.
Освен това по-осведомени авторитети започват да осъзнават, че силата на мюсюлманския свят вече застрашава сериозно както Изтока, така и Запада. Именно това осъзнаване води до началото на Кръстоносните походи.
Заплахата от мюсюлманите, които се опитват да превземат все повече нови територии, подтиква император Алексий I Комнин да търси помощ от Запада, и към 1095 г. Западна Европа вече е готова да откликне.
Призивът на византийския император Алексий идва във време, когато отношенията между източните и западните клонове на християнството започват да се подобряват. Трудностите между двете страни в средата на века водят до де факто, макар и неофициално, разделение през 1054 г., а църковните спорове се задълбочават след завладяването на бивши византийски територии в Южна Италия от норманите.
По-нататъшна горчивина донася походът на норманския авантюрист Робер Гискар към гръцката суша, и едва след смъртта му през 1085 г. условията за възстановяване на нормални отношения стават благоприятни.
Затова пратениците на император Алексий Комнин пристигат на събора в Пяченца през 1095 г. в подходящ момент и вероятно папа Урбан II вижда във военната помощ средство и за възстановяване на църковното единство.
Папа Урбан II вижда в това възможност да повиши престижа на папството, да укрепи Църквата в Италия и да си възвърне контрола над Светите земи. Палестина пада под ислямска власт още при първата голяма мюсюлманска експанзия и остава такава столетия.
Допълнително напрежение създават нападения над местни християни и спирането на поклонническите пътувания до Йерусалим. Призивът на папата разпалва религиозния плам на Запада - благородници, рицари, селяни и всички между тях искат да участват.
За да привлече още доброволци, Урбан обещава пълно опрощение на греховете на всички, които се закълнат да станат кръстоносци - дори и убийство може да бъде опростено. Първият кръстоносен поход променя Близкия Изток в продължение на два века.
Кръстоносните походи са и израз на религиозния живот и народната набожност в Европа, особено в западната ѝ част. Вярата оказва сложен социален ефект - хората вярват в чудеса и знамения, свързват бедствията със свръхестествени сили, но същевременно не са безразлични към църковните реформи и понякога се противопоставят на недостойни духовници.
Развива се и мирно движение, особено във Франция, водено от епископи, но подкрепяно от множеството. То налага "Божия мир" и "Божието примирие", които ограничават войната в определени дни и защитават свещеници, пътници, жени, добитък и всички беззащитни. Важно е, че Съборът в Клермон през 1095 г., на който Урбан II призовава към Първия кръстоносен поход, подновява и разширява "Божия мир".
Лидерите на Първия поход са основно френски благородници и стават водачи според своите способности, богатство и големината на армиите си. Едни от най-известните имена на предводители са Раймонд IV Тулузки, Годфроа дьо Буйон и Боемунд I Антиохийски се присъединяват към делото.
Те виждат и възможност да създадат собствени независими владения в Светите земи. Папата изпраща папският легат Адемар дьо Льо Пюи като свой представител. Той е духовник, който се бие редом с войниците. Адемар умира малко преди достигането на Йерусалим, но лидерите продължават напред въпреки вътрешните си съперничества.
Кръстоносците пристигат в Константинопол между декември 1096 и април 1097 г., общо около 100 000 души. Те преминават в Мала Азия през май, побеждават местния селджукски султан и превземат важния град Никея.
Армията се придвижва на юг, като при нужда плячкосва провизии. Един находчив рицар, Балдуин дьо Буйон, се отклонява на изток към Киликия и Армения, където чрез дипломация, сила и подкупи става граф на Едеса, обезпечавайки кръстоносния тил.
През октомври 1097 г. започва обсадата на Антиохия - ключов град между Константинопол и Йерусалим. Турският управител Яги-Сиян вика подкрепления.
Обсадата продължава до юни 1098 г., когато градът е превзет, но цитаделата остава непревзета. В същия момент пристига турска армия, която обсажда обсаждащите. Кръстоносците излизат и побеждават врага, след което и цитаделата капитулира.
Антиохия става владение на Бохемонд. Тук умира и папският легат Адемар, но походът продължава.
С укрепени позиции зад гърба си, кръстоносците поемат на юг към Йерусалим, побеждавайки по пътя. Делегация на Фатимидите от Египет ги умолява да спрат, тъй като те току-що са отнели Йерусалим от селджуците и обещават достъп на християнските поклонници.
Кръстоносците отказват и Фатимидите изгонват християните от града. На 7 юни 1099 г. кръстоносците достигат Йерусалим и обсадата започва.
Кръстоносците строят три обсадни кули и се подготвят да щурмуват града с огромни защитни стени. На 15 юли кръстоносците пробиват стените на север и на югозапад, защитата рухва.
В нахлуването кръстоносците не проявяват милост — избиват хиляди мюсюлмани и евреи, плячкосват града и превръщат светите места в християнски. Две седмици по-късно побеждават и египетската армия. Създават Кралството Йерусалим, просъществувало два века.
Първият поход разкрива на Европа по-развит свят, което променя търговията, политиката и културата. Следващите походи продължават това взаимодействие чрез армията и ветераните, които се завръщат.
