Войната за независимост през XVIII век на тринадесетте британски колонии в Северна Америка се увенчава с успех.
В резултат на това на политическата карта се появява нова държава - Съединените американски щати. В следващите векове страната разширява своята територията чрез войни, дипломация и покупко-продажби. Пример за това е покупката на Луизиана в началото на XIX век.
Покупката на Луизиана през 1803 г. е сделка за земя между Съединените щати и Франция, при която щатите придобиват приблизително 828 000 квадратни мили земя западно от река Мисисипи.
Сделката е на стойност 15 милиона долара. Продажбата ефективно блокира Испания и Франция от по-нататъшна колонизация на Северна Америка. Освен това САЩ значително увеличава територията си, разширявайки се на запад през целия континент.
В средата на шестнадесети век французите установяват контрол над територията, простираща се от Големите езера до брега на Мексиканския залив, само за да отстъпят голяма част от нея на Испания след Седемгодишната война (1756-1763).
През 1784 г. Испания затваря Мисисипи за американска търговия до Договора от Сан Лоренцо (1795 г.). Пет години по-късно обаче територията е върната на Франция, но остава под испанска администрация.
Президентът на САЩ Томас Джеферсън в продължение на две години води преговори за дългосрочен достъп до река Мисисипи.
Той е притеснен, че войната в Европа може да остави Луизиана под контрола на британците или дори, че американските заселници могат да създадат нови национални държави в долината на Мисисипи и да договорят свой собствен договор с французите. Кризата се влошава през 1802 г., когато испанците отново затварят реката.
През 1803 г. французите изненадващо предлагат да продадат имперските права на цяла Луизиана. Джеферсън се възползва от тази неочаквана възможност, но се притеснява, че Конституцията на САЩ не позволява подобна сделка.
Въпреки това той свиква Конгреса и представя договора пред Сената за ратифициране. Придобиването на толкова много територия в крайна сметка натоварва съюза между Севера и Юга и допринася за избухването на Американската гражданска война (1861-1865).
Непланирана и неочаквана, покупката на Луизиана представя пред федералното правителство и американския народ редица нови предизвикателства и нови възможности.
Томас Джеферсън инструктира Робърт Р. Ливингстън, посланикът на САЩ в Париж, да предприеме две стъпки.
Първата е да се обърне към министъра на Наполеон, Шарл-Морис дьо Талейран, с цел да предотврати ретроцесията, в случай че този акт все още не е завършен. Втората стъпка е да се опита да закупи поне Ню Орлиънс, ако земята действително е била прехвърлена от Испания във Франция.
Преките преговори с Талейран обаче изглеждат почти невъзможни.
В продължение на месеци Ливингстън се задоволява с проблясъци за евентуална сделка между Франция и Съединените щати. Но дори и те избледняват, когато новината за отмяната на правото на депозит от испанския губернатор достига до министъра на САЩ.
С тази информация той има основателни причини да мисли най-лошото - че Наполеон Бонапарт може да е отговорен за този злощастен акт и че следващият му ход може да бъде да затвори река Мисисипи изцяло за американците.
Ливингстън има само един коз в ръката си. Той дава да се разбере, че сближаването с Великобритания може би най-добре ще обслужи интересите на страната му, а в този конкретен момент англо-американското сближаване е най-малко желано на Наполеон.
Има основателни причини да се смята, че френският провал в Санто Доминго (остров Испаньола), предстоящата подновена война с Великобритания и финансовите затруднения може би са накарали Наполеон през 1803 г. да предложи за продажба на Съединените щати цялата територия на Луизиана.
В този момент Джеймс Монро пристига в Париж като пълномощен министър на Джеферсън. Въпреки че той не притежават нито инструкции, нито правомощия да закупи цяла Луизиана, последвалите преговори с Франсоа, маркиз дьо Барбе-Марбоа, министър на финансите, действащ от името на Наполеон, приключват бързо.
Договорът за покупката на Луизиана е подписан на 2 май 1803 година.
Съгласно неговите условия територията Луизиана, във вида, в който Франция я е получила от Испания, е продадена на Съединените щати.
За тази обширна област Съединените щати се съгласяват да платят 11 250 000 долара директно и поемат претенции на своите граждани срещу Франция в размер на 3 750 000 долара. Плащанията на лихви, свързани с окончателното споразумение, правят общата цена 27 267 622 долара. Последното плащане е направено през 1823 година.
Не става ясно какво точно са закупили САЩ. Формулировката на договора не е описвала ясно границите, нито е давала никакви гаранции, че Западна Флорида ще се счита за част от Луизиана. Договорът не е очертавал и югозападната граница.
Американските преговарящи са били напълно наясно с това. Преди сделката да стане факт възниква въпроса за конституционността на покупката. Президентът смятал, че може да се изисква изменение на Конституцията, за да се легализира сделката.
След надлежно обмисляне и значителни ораторски речи, Сенатът одобрява договора с 24 гласа "за" и 7 "против".
Определянето на фиксирани граници изисква преговори с Испания и Великобритания. Изтощителният спор с Испания относно собствеността на Западна Флорида и Тексас е окончателно уреден с покупката на Флоридите от Испания през 1819 г. и установяването на фиксирана югозападна гранична линия.
Тази линия следва река Сабин от Мексиканския залив до паралел 32° северна ширина, оттам минава право на север до Червената река, следвайки този поток до меридиан 100° западна ширина, оттам на север до река Арканзас и по този поток до нейния извор, оттам на север или на юг, в зависимост от случая (изворът на Арканзас тогава не е бил известен), до паралел 42° северна ширина и на запад по тази линия до Тихия океан.
Северната граница е установена по взаимно съгласие от англо-американска конвенция през 1818 г.
Тя установява 49-ия северен паралел между езерото Уудс и Скалистите планини като американско-канадска граница. Скалистите планини са приети за западна граница на територията на Луизиана, а река Мисисипи е считана на практика за източната граница на голямата покупка.
Голяма част от територията се оказва, че съдържа богати минерални ресурси, плодородна почва, ценни пасища, гори и диви животни с безценна стойност.
От тази територия са създадени изцяло щатите Луизиана, Мисури, Арканзас, Айова, Северна Дакота, Южна Дакота, Небраска и Оклахома. Освен това районът включва по-голямата част от земята в Канзас, Колорадо, Уайоминг, Монтана и Минесота.
С покупката на Луизиана САЩ удвоява своята територия. Експанзията на страната продължава и в следващите години.
