Човешката история познава много героични подвизи. Един такъв е евакуацията от Дюнкерк през Втората световна война.
Повече от 330 000 съюзнически войници са спасени от настъпващата немска армия, благодарение на дързък план, разработен от британците.
Спасителната операция продължава от 26 май до 4 юни 1940 година.
След нападението на Германия над Полша на 1 септември 1939 г., Великобритания и Франция обявяват война на Германия.
На следващата година немският Вермахт прегазва Белгия, Нидерландия и Люксембург за отрицателно време. След това немската бойна машина се насочва към Франция.
До 21 май 1940 г. германските сили хващат в капан британските експедиционни сили, останките от белгийските и три френски полеви армии по северното крайбрежие на Франция.
В следващите дни немците превземат Булон и Кале, оставяйки Дюнкерк като единственото жизнеспособно пристанище, от което обкръжените съюзнически сили могат да избягат.
Името на операция "Динамо" идва от стая в тунелите на замъка Дувър, в който някога е разположено динамо - машина, генерираща електричество.
Тунелите под замъка, които са прокопани по време на Наполеоновите войни, продължават да играят жизненоважна роля във военните усилия и след евакуацията от Дюнкерк. От 1943 г. те служат като обединен щаб на трите вида войски - армията, флота и военновъздушните сили.
Най-общо казано "Динамо" е спасителната операция, осъществена от Кралския флот. Тя е координирана от вицеадмирал Бертрам Рамзи и неговия малък екип в замъка Дувър.
Капитан Уилям Тенант е натоварен със задачата да ръководи тактически евакуацията. От 19 май 1940 година, осъзнавайки, че спасяването по море ще е необходимо, Рамзи и неговият екип разработват планове и организират евакуацията на британските експедиционни сили.
Евакуацията от Дюнкерк обаче не била лесна задача. Съюзниците са принудени да защитават малка зона около Дюнкерк, която е под постоянни атаки.
Хиляди войници са натъпкани по улици и сгради, както и по плажовете Ефективните средства за комуникация са оскъдни.
Германците изваждат от строя главните докове в Дюнкерк, най-доброто място за евакуация на войските. Двете алтернативи - тъничкият вълнолом, от източната страна на пристанището и плажовете на север от пристанището, не са идеалните места за спасителната операция.
Плажовете в Дюнкерк се спускат плавно в морето. Дори при прилив, разрушител не може да се приближи на по-малко от миля от брега и войските трябва да бъдат превозвани с малки плавателни съдове.
Германските танкови дивизии достигат и прекосяват отбранителната линия на канала близо до Дюнкерк още на 23 май 1940 г., когато по-голямата част от британските сили все още са далеч от пристанището, но те са спрени по заповед на Хитлер.
На 24 май немските сили се изтеглят обратно към линията на канала, точно преди Хайнц Гудериан да навлезе в Дюнкерк.
Чудотворната интервенция, донесла спасение на британците, е провокирана от няколко фактора.
Германските генерали Клайст и Гюнтер фон Клуге допринасят за нея, като изразяват безпокойство от британската танкова контраатака при Арас и надценяват нейния мащаб.
Генерал Герд фон Рундщет пък внушава на Хитлер, че е нужно да се запазят бронираните дивизии за следващия етап от офанзивата. Командирът на Луфтвафе Херман Гьоринг настоява, че неговите военновъздушни сили могат да нанесат грандиозния удар при Дюнкерк и да предотвратят всяко бягство по море.
Самият Хитлер обаче е силно повлиян от спомените си за блатистата Фландрия от Първата световна война и се страхува, че танковете му ще заседнат, ако продължат по-на север.
Минават три дни, преди Валтер фон Браухич, главнокомандващият на германската армия, да убеди Хитлер да оттегли ветото си и да позволи на бронираните сили да настъпят.
Евакуацията стартира мудно. През първия ден са спасени около 8000 войници. До края на акцията обаче са спасени 338 226 души. Малките лодки и корабчета изиграват ключова роля в операция "Динамо".
Вицеадмирал Бертрам Рамзи бързо осъзнава, че малките лодки могат да се доближат до плажа и да превозват войските до по-големи кораби.
До 31 май 1940 година стотици цивилни кораби, от рибарски лодки и лодки за миди до спасителни лодки и платноходки, се отзовават на на призива за помощ на Кралския флот и прекосяват Ламанша до Дюнкерк.
За евакуацията на бедстващите войници са определени три маршрута. Най-краткият е Маршрут Z, с разстояние от 39 морски мили (72 км), но той минава покрай френския бряг и по този начин корабите, които го използват, са подложени на бомбардировки от брегови батареи, особено през дневните часове.
Маршрут X, макар и считан за най-безопасният, преминава през силно минирана част от Ламанша. Корабите по този маршрут пътуват 55 морски мили (102 км) през прохода Руйтинген до Дувър.
Най-дългият път е Маршрут Y, с разстояние от 87 морски мили (161 км). Използването му увеличава времето за плаване до четири часа, двойно повече от времето, необходимо за Маршрут Z. Този маршрут следва френското крайбрежие до Брей-Дюн, след което завива на североизток, докато достигне буя Квинте.
Екипирани главно от доброволци, тези малки кораби смело и многократно взимат войници, чакащи търпеливо на плажовете и във водата, и ги превозват до чакащите по-големи кораби, подложени на силни атаки от германски самолети и артилерия.
Част от тях също така сами превеждат войските обратно през Ламанша. Малко повече от две трети от войниците (239 465) са достигнали безопасно място през вълнолома в Дюнкерк. Други 98 761 са спасени от плажовете.
По време на цялата спасителна операция са потопени шест британски и три френски разрушителя, заедно с девет други големи кораба.
Също така 19 разрушителя са повредени. През деветте дни на операция "Динамо" британските кралски военновъздушни сили губят 145 самолета.
Евакуацията от Дюнкерк и капитулацията на Франция, последвала около три седмици по-късно, оставят Великобритания изолирана, уязвима и под заплахата от непосредствена инвазия.
Британските експедиционни сили изоставят или унищожат почти цялото си тежко оборудване в Дюнкерк. Позитивът обаче е, че операция "Динамо" връща на Великобритания ценен актив - обучени и опитни войници.
Евакуацията от Дюнкерк повдига морала и обществения дух. Ужасяващата перспектива, че изтощените британски въоръжени сили може да се наложи да се бият с германците на родна земя, кара нацията, обединена под ръководството на Уинстън Чърчил, да се посвети изцяло на войната.
Тя го прави не само ефективно, но, може би изненадващо, с пълна увереност в евентуалната победа.
Успешната спасителна операция вдъхновява и Холивуд. През 2017 г. режисьорът Кристофър Нолън създава филма "Дюнкерк", разказващ за евакуацията на обкръжените войници по френското крайбрежие.
