В своята многовековна история Византия е водила множество битки. Някои от тях са спечелени, други не. Пример за тежко поражение е битката при Адрианопол (днешен Одрин) през 378 г., в която император Валент губи главата си.
През втората половина на IV век Западната Римска империя вече далеч отвъд най-добрите си години. Все по-често от дълбините на Азия се появяват нови племена, които плячкосват римските провинции.
Варварите създавали проблеми и за Източната Римска империя (Византия), тъй като често се заселвали по брега на река Дунав.
В средата на 4 век огромна орда от готи се установила по бреговете на Дунав.
Готите са германско племе. Предполага се, че те са мигрирали от Скандинавия и след това са се установили в района около Крим и Черно море. Враждебните действия между готите и Империята започнали съвсем безобидно.
Докато хуните се придвижвали на запад през Азия, сеейки хаос, готите, наброяващи над 200 000 души, били принудени да се преместят от днешна Украйна до границата на Римската империя. През 376 г. те прекосили река Дунав и се установили в Тракия. Докато хуните продължавали пътя си на запад към Европа, готското и римското ръководство сключили съюз и племената получили разрешение да се заселят за постоянно. Този съюз бил непопулярен сред много римляни.
Разрешението обаче дошло с едно условие - в замяна на земя и провизии, готите трябвало да осигурят войници за римската армия. Скоро след това римски генерали настояли готите да осигурят и деца, които да служат като роби.
Изправени пред глад поради липсата на достатъчно провизии, готите се обърнали срещу римляните. След неуспешен опит за убийство на готските водачи Фритигерн и Алавив, Фритигерн и неговите събратя започнали да плячкосват империята. Римляните и готите се срещнали в битка при Марцианопол през 376 г. и Ад Салики през 377 г. Създалата се ситуация се оказала неблагоприятна за императора на Византния Валент, който по това време бил ангажиран с война с Персите. Когато готите се приближили опасно близо до Константинопол той се върнал в града и тръгнал срещу Фритигерн.
Егото на Валент и желанието му за слава му изиграли лоша шега. През 364 г. римският император Валентиниан I (364-375 г.) назначил по-малкия си брат, Валент, за съимператор и цар на изток със столица Константинопол.
Необмисленото назначение качило на трона способен и успешен, макар и непопулярен, военен лидер. Непопулярността на Валент произтичала главно от подкрепата му за арианските християни, което разгневило както нехристияните, така и традиционните християни.
След смъртта на Валентиниан, неговият 16-годишен син Грациан става съимператор и главнокомандващ на запад. Първоначално смятан за твърде млад и неопитен, той се оказва умел лидер и заедно с опитни командири постига значителен успех в Галия.
Докато Валент и армията му чакали с нетърпение в Константинопол да пристигне племенникът му, ненадеждни източници му докладвали, че готските сили наброяват около 10 000 души. Това го накарало да вярва, че има числено превъзходство.
Подтикнат от най-близките си съветници, той се приготвил за битка, за спечели цялата слава за себе си, а не да я дели с Грациан. Валент потеглил с войската си към Адрианопол, където се намирал лагера на готите.
Според различни източници Валент разполагал с армия между 15 000 и 30 000 души. Историците не са единодушни и за това колко са били варварите.
Източниците се различават по отношение на действителния размер на двете армии, но повечето са съгласни, че тервингите под командването на Фритигерн първоначално са наброявали около 10 000.
Валент не знае, че допълнителни 10 000 грейтунгски кавалеристи били в търсене на храна и щели да пристигнат по-късно.
В нощта преди битката, готският командир изпратил християнски свещеник да преговаря за мир, но Валент не желаел да чуе за подобно нещо. Сутринта на 9 август 378 г. Фритигерн изпратил още двама пратеници, за да предложат примирие. Това също не дало резултат.
Няколко часа след това силите на Валент напускат лагера си и нападат готите, които вече се били установили в отбранителна позиция - кръг от каруци, съдържащ жени, възрастни хора, деца и провизии. Докато част от силите му все още се намирали в търсене на храна, армията на Фритигерн заела стратегическа позиция по близък хребет. Позицията имала потенциал да атакува римляните, когато е необходимо.
Години наред римляните разчитали до голяма степен на пехотата си. Кавалерията им се оказала твърде непредсказуема и все още не била напълно интегрирана в армията, съставлявайки само една четвърт от римските сили.
Армията на Валент се разположила в две линии с тежка пехота в центъра, стрелци (лека пехота) пред тях и кавалерия на левия и десния фланг.
Както обикновено, римската пехота, състояща се от редица опитни ветерани, била екипирана с обичайните верижни ризници, кръгли щитове и дълги мечове.
Въпреки че голяма част от римските сили не били напълно разположени, две кавалерийски части, действайки без заповеди, предприемайки неуспешна атака. Те били бързо са отблъснати.
В хода на битката византийците успяват да изтласкат готите обратно към кръга на каруците. Те обаче не успяват да разпознаят пристигането на дългоочакваните гревтунги, придружени както от хуни, така и от алани.
Левият фланг на византийците е напълно унищожен. Оцелелите войници бягат от бойното поле, оставяйки пехотата напълно уязвима.
Готите обкръжили останалите византийски сили. Готските стрелци засипали враговете си със залпове от стрели.
Според историците от силите на Валент оцелели едва 1500 души. Самият император загинал на бойното поле. Тялото му така и не е открито. Смята се, че готите са го взели и изгорили.
Някои изследователи отдават тежкото поражение при Адрианопол на нежеланието на Валент да изчака подкрепленията на Грациан. За загубата на бойното поле обаче има и други причини.
Една от тях е ниският морал в армията, която била гладна и уморена при пристигането си в Адрианопол. Друга причина е лошото разузнаване, което подвело Валент и го накарала да се втурне прибързано срещу готите.
Последната причина е зле обучената кавалерия, която извършва няколко неуспешни атаки срещу варварите.
За съжаление на Фритигерн, той и армията му не успели да се възползват от гръмката си победа при Адрианопол и да постигнат по-нататъшен успех срещу римляните. Готите не успели да превземат Адрианопол, тъй като не разполагали с обсадни оръжия. Готската война (376-382 г. сл. Хр.) продължила да сее хаос по цялата римска граница.
През 382 г. сл. Хр. император Теодосий I и готите сключили съюз, който им предоставил земи в замяна на войници, които да служат в римската армия.
Поражението при Адрианопол демонстрирало слабости в римската армия.
В следващите десетилетия западната част на империята продължила да затъва. Варварски племена все по-често извършвали набези и плячкосвали градове, включително и Рим.
През 476 г. е свален последният император на Западната Римска империя, което се счита за нейния край. За сметка на това източната част, Византия, продължила да съществува до 1453 г., когато Константинопол паднал в ръцете на османците.
