Моят месец в Tinder
Първото нещо, което трябва да знаете за Tinder, е, че той не е социална мрежа. Хората и най-вече неговите създатели, обичат да го пробутват за такава, но грешат. Tinder е модерна, глобална версия на онези ужасно неприятни места като elmaz.com/sladur.bg/търся-си-някой-за-довечера.ком и всички техни подразделения…
Второто, което трябва да знаете, е, че Tinder в България е като всяко нещо, дошло от „по на запад“ и адаптирано за родните ширини и обичаи. Тоест, то е побългарено по най-семплия и пошъл начин.
Ако съдиш по Tinder, голяма част мъжете в България са или плешиви (често и скорострелно оплешивяващи), или обръснати, или дебели, или най-лошото – комбинация от трите. Немалка част са голи до кръста, като плешивите им глави очевидно са изрязани умишлено от снимката. Но пък имат плочки, което явно компенсира липсата на коса.
Е, има и друг тип мъже – привлекателните. Те изглеждат добре на снимките си, ракурсът на заснемане е леко артистичен, с филтър. Те приличат на по-олекотената версия на най-следваните жени в Instagram. Но най-големият им плюс е, че са снимани с дрехи по себе си и имат коса на главата.
Когато решиш да си направиш профил в Tinder имаш няколко цели. Основната е да се срещаш с хора (от пола, с който предпочиташ да правиш секс). Който казва, че го прави просто за да разшири кръга си със социални контакти, лъже. Другата причина е да си вдигаш самочувствието, че там някъде съществуват имагинерни същества, които те харесват. Е, има и трета причина – като социален експеримент, за който да напишеш статия като тази. Най-странното е, че нито един от мъжете, с който разговарям, не вярват на този аргумент. Един дори ми каза, че май съм „зарибена по Tinder“, каквото и точно да значи това.
Решавам, че за да може експериментът ми е да е наистина успешен, трябва да добавя всякакви мъже в списъка си. В Tinder наистина може да намериш всеки – от плешиви, дебели мъже, които ти пишат глупости, през модерен тип красавци, които рано или късно ти пращат снимка на члена си, защото „повечето жени това искат“, до популярни личности в малката ни родина. Част от известните мъже у нас също имат Tinder, но когато добавям двама от тях, те не ми реагират. Преживявам го някак си, въпреки че се чувствам поне малко засегната.
Някъде из Tinder шават и любимата ми категория „отегчените татковци“, които се снимат с децата си и когато ти пишат, говорят само за тях и дори ти пращат техни снимки. Искам да кажа нещо на всички – нечие дете е интересно само на въпросния родител и роднините му. На никой друг. Благодаря.
Добавям всякакви мъже в Tinder и изобщо не се притеснявам да пиша първа. Учудващо за мен, някакви мъже също ме добавят и ми пишат. Тече комуникация, която може да бие Паулу Коелю по безсмислено творчество.
Свалките в Tinder варират от прекалено остроумни, за да са реално такива до плоски клишета и показване на интимни части на тялото. От „кой номер сутиен носиш“ през „искам да разбера дали си естествена блондинка и отдолу“ до „сигурно ранното ставане помага за оформянето на хубавите ти устни“, чувала съм всичко. Ако съдиш по Tinder за родното мъжко население, то спокойно може да стигнем до извода, че силният пол е прекрачил границата на слабоумието и катери нови висини.
И не, моля ви, не казвайте, че жените никога не са доволни!
След „перверзниците“ и „остроумните свалячи“, другите мъже, които се навъртат в Tinder са „вечно-извиняващите-се-скучни-мъже“. Те искат да те попитат нещо по-интимно, искат да разберат нещо повече, но ги е срам. Чувството на срам се засилва правопропорционално с нарастването на годините. Те ти задават куп въпроси: дали случайно биха те притеснили, ако попитат нещо, ама нали не ти пречат, ама притесняват ли те, ама да не ги помислиш за скучни, тъпи, досадни… Не, ти не ги мислиш за такива. До следващия въпрос от този тип.
И разбира се, идва категорията на „красавците“.
Те реално не са такива, но автоматично минават в тази категория сред плявата и го знаят. Всъщност единственият им плюс е, че на снимките изглеждат като нормални човеци.
Техният проблем е в това, че толкова са потънали във фантазията, че новото правило важи жената да ги търси първа, че никога не пишат. Нито първи, нито втори. Те те лайкват (или както там се казва онова, което се прави в Tinder), но очакват ти да ги потърсиш. Сигурно очакват и първа да им направиш комплимент, да ги поканиш на среща, да платиш сметката и да им направиш свирка за разкош. След кратък диалог с един от този тип мъже, който ме кани на среща – и диалогът, и срещата, са по-скоро скучни.
След няколко срещи с мъже от Tinder и и няколко притеснителни снимки на мъжки полови органи, стигам до извода, че или мъжете не са добре, или съм аз. Две, от срещите свършиха с шокиращото разочарование от страна на мъжете, че не, секс няма да има, други бяха фокусирани върху безобразно много разговори за устните ми, размера на различни части на тялото ми, цветът на косата ми и имам ли „лицекнига“ (някакъв лейм начин да наречеш Facebook).
Няколко мъже ми писаха, че имало жени, които им искали пари, за да излязат с тях. Един пък дори ме попита колко пари ще му искам аз, за да спя с него. Директно на въпроса. Поисках 1 милион и той спря да ми пише. Сигурно е очаквал по-малка сума и напълно го разбирам.
Социалните мрежи и интернет като цяло са сбъркано място да си „търсиш късмета“, както би казала баба ми. Сексуален или любовен такъв. Те са малко обособено пространство, в което хората уж искат да покажат най-доброто от себе си и по този начин губят връзка с реалната ситуация и представа – и за себе си, и за другите около тях. Интернет не знае и никога няма да знае всичко за теб и за мен. Какво пуска, лайква или пише някой във Facebook или Tinder, никога не е чак толкова показателно за живота му.
Вероятността да срещнеш някой нормален мъж или жена в Tinder е като да вярваш, че животът ти ще се нареди като този на Мег Райън в „Имаш поща“. Чатенето с непознат, вярвайки, че това може би е любовта, се доближава до реалността, колкото и целуването на жаби би довело до срещата с принц. Пък ти пробвай. Може и да сполучиш. Човек никога не знае.
Tinder е „голямото зле“ на срещите в 21 век. Той е лъжовният изкуствено създаден социум, в който ние сме супер, задникът ни винаги е стегнат и не ходим до тоалетната. Ако това е новият начин да се сдобиеш със среща, значи много сме го закъсали.
