Министърът, който 25 години „туитвал“ от… пишеща машина
Критиците на обсебеното от социалните мрежи милениум поколение имат един основен аргумент – младите не могат да спрат да хроникират всяка дреболия в живота си.
В крайна сметка колко непоносимо досаден можеш да бъдеш, актуализирайки на всеки 5 минути състоянието си в профила си? Повече от критиците призовават младите да приключат с това и да започнат да живеят истинския си живот. Те обаче най-вероятно не са и чували за Робърт Шийлдс – микробиологът, който през 70-те години записва своя статус на пишеща машина на всеки 5 минути. Така че дори и не си представяйте, че сте големи иноватори във Туитър статусите, защото именно този учен ще разбии илюзиите ви на пух и прах. Само хвърлете един поглед над „статуса” на Шийлдс, който споделя как отваря консерва със супа или си стърже мъртвата кожа от петите на краката.
Шийлдс е министър и преподавател в университета в Дейтън, Вашингтън. Започва да води дневника си през 1972 година. Никакво специално събитие не го е подтиквало към това му решение. Един прекрасен ден той просто решил да започне и спрял четвърт век по-късно – когато инсулт го откъсва от възможността да пише на любимата си IBM пишеща машина.
Оказва се, че нищо не е прекалено банално за Шийлдс, когато стане реч за неговия дневник и статусите му. Ето, например, на 21 април 1994 година в интервала от 14:25 часа до 14: 35 часа министърът отбелязал, е проверил дали данъците на на повереното му учреждение са били платени. „Установих, че са платени“, „туитва“ Шийлдс.
А какво ще кажете за този „пост срещу интервала 11 -11:30 часа на 30 април 1994 година: „Взех си някои страници от Newsweek и Time, както и от списание „Харвард“ и сега ги препрочитам, докато дояждам остатъците от дузината рибни пръчици ( които са студени!)
Написаното от Шийлдс на любимата пишеща машина на 25-ти юли 1993 година доказва и че Шийлдс няма проблем да споделя лични подробности:
„07:05“ – „Изходих се доста добре в тоалетната, като добавих към това и галон с урина. Използвах около 5-6 листа тоалетна хартия“
Със сигурност вече си представяте, че цялото това изписване на всяка една физическа дейност е доста трудоемко, но Шийлдс намерил начин да подклажда вълнението си от воденето на този дневник. На 20 април 1996 година той пише : “ пуснах „сърф“ в тоалетната чиния у дома и го гледах докато се разбиваше във водата и изплуваше на повърхността, като правеше пяна“
Някой с по-лирична душа би ползвал доста по-брутални изрази за физиологичните си нужди, но не и Шийлдс, който си е роден писател.
През 1996 година Асошейтед прес съобщава, че 77-годишният преподавател имал еротичен роман със заглавие „Жaсминови нощи“, както 1200 написани стихотворения. „Най-малко 5 от тях стават“, отбелязва пред информационната агенция Шийлдс.
С такава честота на обновление, някои от записите в дневника на Шийлдс, в крайна сметка били доста скучни. Като този „статус“ например: “ Седнах на клавиатурата на IBM-a, за да направя поредния запис в дневника си“, е изречение, което Шийлдс често използвал. Когато нямал достъп до пишещата машина, Шийлдс записвал дейностите си на листи и след това ги добавял в дневника.
Въпреки че физическите увреждания след инсулта принудили Робърт Шийлдс да спре да спре да хроникира живота си през 1997 година, той живял още десетилетие. Починал през октомври 2007 година, като оставил зад себе си 37 милиона и половина думи заедно с аксесоари за поддръжка на носната кухина и касови бележки, закачени за страниците на дневника.
25-годишната хроника на министърът-микробиолог се пази в 91 кутии в Университета Вашингтон. Такова било желанието му. Писанията му обаче няма как да бъдат разгледани от обществеността преди 2057 година по негово изискване. Що се отнася до онези „статуси“, които може да са част от разкритията на бъдещите изследователи – самият Шийлдс имал няколко идеи.
„Може би ако вникнете в нечий чужд живот в тази дълбочина, всяка минута, всеки ден, ще разберете повече за останалите“, казва той пред Сиатъл Таймс през 1994 година. „Няма как да знам сега. Няма как да се прогнозира“
