Година на динозавъра

22 години по-късно Спилбърг изкарва „Джурасик свят” – четвъртата част на абсолютния „Джурасик парк” и го прави с голям бум! и голям тряс!

Ще започна, като цитирам един онлайн потребител, който беше много кратък, но ясен в ревюто си за филма: „Добрата новина: „Джурасик свят” е милиони пъти по-добър от „Джурасик парк 3”. Лошата новина: изключително предвидим е.”

Всяко дете някога е обичало динозаври и заради това, когато през 1993-а Стивън Спилбърг „дава живот” на романа на Майкъл Крайтън, в който смел професор си прави динозаври от милионогодишен комар с мечтата да си направи парк пълен с тях (динозаври, не комари), всички гледат като омагьосани. За онези години… а бе, дори и за сега – „Джурасик парк” си остава върха на сладоледа. Няколко години по-късно Спилбърг повтори с „Джурасик парк: Изгубеният свят” и му се получи не лошо. Вярната аудитория впечатлена от първата част отиде да гледа и тази, и както се случва с повечето добри поредици или сериали – 2 никога не е по-добре от 1, но пък е поносимо и хората бяха щастливи.

След това годините минаваха и от „Джурасик парк 3” нямаше и следа, до злощастната 2001 година, не толкова лоша година за киното като цяло – излизат първият „Хари Потър”, „Властелинът на пръстените”, „Бързи и яростни” и великолепният „Красив ум”… но може би, просто не е била годината на Спилбърг. Този път той сяда на продуцентския стол и прави „Джурасик парк 3”. Както може да се сетите, филмът е чиста измислица базирана на романите и персонажите на Крайтън, тъй като с изключение на първите два, той не пише повече за мечтата на Джон Хамънд да направи парк за динозаври. Филмът е пълен провал, въпреки че прави троен на бюджета си боксофис, но най-лошото – зрителите не го харесват. И ерата на Джурасик парк спира…

До 2015-а, когато 22 години по-късно Спилбърг отново е на продуцентското място и решава да направи нова история за света създаден от Крайтън. В новия филм от гигантския франчайз има всичко, което един модерен любител на ефекти и динозаври може да иска – има много динозаври различни видове при това, има много 3D и за сюрприз има един зъл ГМО динозавър, който само чака да бъде пуснат на свобода, за да сее злини и кръв. В този филм обаче, в крайна сметка мечтата на Джон Хамънд е изпълнена – парк с динозаври под името „Джурасик свят” вече съществува и в него се тълпят хиляди, хиляди хора ежедневно. За да поддържат интереса и от свои лични подбуди, учените, които работят там създават нов вид динозавър – по-голям, по-страшен, по-силен, по-свиреп. Проблемът, разбира се, става, когато динозавърът с хитрост се измъква от затвора си и решава да сее смърт из парка натъпкан с хора и други животни.

Това, което става оттук нататък е общо взето ясно – Крис Прат, Брайс Далас Хауърд и две хлапета се опитват да го спрат и същевременно да се спасят. Ако не бяха те, филмът нямаше да е и на половина това, което е – ефектен и въпреки всичко, приятен.

В начало режисьорът на филма и Спилбърг имат идея да вкарат част от старите персонажи и тук и дори го обявяват, като тайно се надяват Ричард Атънбъро, който играе Джон Хамънд – човекът с мечтата за парк, да изиграе отново емблематичната си роля. За съжаление, Атънбъро обаче умира година по-рано. Въпреки това във филма има много препратки към старите части и ако сте фенове на франчайза те ще ви зарадват. Ако не сте и никога не сте гледали други части на „Джурасик парк”, то няма лошо – всичко във филма ще ви е ясно и дори няма да се притеснявате, че непрекъснато си спомняте какво е било, когато сте гледали първия „Джурасик парк” и да се чудите защо сега не е същото.

Филмът, разбира се, е замислен да има продължения и това най-вероятно ще се случи, тъй като прави страхотен боксофис. Крис Прат изглежда адски добре в тесни тениски, пък и всичко, което прави е с чувство за хумор, Брайс Далас Хауърд е, както винаги, великолепна, а ефектите са много и винаги на място. Единственото ми предупреждение е, ако сте под 12 години да изчакате малко с филма, защото това което големите лоши динозаври правят, няма да ви сте стори толкова забавно, колкото на нас.